Решение № 741 от 04.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Варна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110108959 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Х.

М. Х., ЕГН **********, с адрес: **, с която против П. на Р. Б. е предявен осъдителен иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 24000.00 /двадесет и четири хиляди/ лева, ведно със законната лихва за периода от 10.04.2019 г. до 28.02.2020 г. и до окончателното изплащане на сумата, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в публичното приписване на извършени от него тежки умишлени престъпления, в притеснителното и унизителното, оскърбително и угнетяващо отношение от продължилото неразумно дълго наказателно преследване, от което за него, като човек и гражданин настъпват тежки и необратими емоционални и психологически последици.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На 09.04.2019 г. е образувано Досъдебно производство № 577/2019г. по описа на I РУ на ОДМВР Варна, Пр.п. № 4396/2019г. на РП Варна.

На 10.04.2019 г. е привлечен като обвиняем по ДП № 577/2019г. по описа на I РУ на ОДМВР Варна, Пр.п. № 4396/2019г. на РП Варна, за извършени престъпления по чл.159г., пр.1 във вр.с чл.159а ал.2, т.1, т.2 пр.2, т.3 пр.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и чл.159г пр.1 във вр.с чл.159в пр.1, във вр.с чл.26 ал.1 от НК - тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК.

Задържан е с Постановление на прокурора за 72 часа, а с определение от 12.04.2019г. по ЧНД № 1740/2019г.на PC Варна 23с. му е взета и мярка за 1 неотклонение „Задържане под стража", която продължава до 16.07.2019 г., която с Постановление на РП Варна е заменена с мярка за неотклонение „Подписка".

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.02.2020 г., Районната прокуратура Варна прекратява ДП № 577/2019г. по описа на I РУ на ОДМВР Варна, Пр.пр. № 4396/2019г. на РП Варна, неосъществен състав на престъпленията по чл. 159г., пр.1 във вр. с чл.159а ал.2 т.1, т.2 пр.2, т.3 пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.159г пр.1 във вр. с чл.159в пр.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и отменя мярката за неотклонение „Подписка".

Незаконното наказателно производство по ДП № 577/2019г. по описа на I РУ на ОДМВР Варна, Пр. пр. № 4396/2019 г. на РП Варна водено против него фактически продължава единадесет месеца.

През това време по отношение на него са взети незаконни мерки за неотклонение „Задържане под стража" и „Подписка". Като малко повече от три месеца престоява в ареста. А осем месеца е с мярка за неотклонение „Подписка".

През целия период, до постановяване на Постановление за прекратяване на наказателно производство - 28.02.2020 г., с което Районната прокуратура Варна прекратява ДП № 577/2019г. по описа на II РУ на ОДМВР Варна, Пр. пр. № 4396/2019г.на РП Варна трябва да се явява пред разследващите органи.

Извършвани са множество процесуални действия, които нараняват дълбоко душевното му равновесие. Винаги твърди, че е невинен и няма нищо общо, с тежките престъпления за които е привлечен като обвиняем, че не е осъществил тези деяния.

Изненадващо е упорството на П. през целия този неразумно продължил срок на разследване въпреки несъстоятелността на данните и доказателствата уличаващи го в извършването на тежки престъпления.

В продължение на близо година е подложен на ужасяващ психически тормоз, въпреки че е невинен.

Продължителната несигурност и неизвестност от изхода на наказателното производство, изпитвания от него страх от налагане на тежко наказание повлияват изключително негативно върху емоционалното и психологическото му състояние. Обезверен е в справедливостта.

През целия период на наказателното преследване е в състояние на силно безпокойство, тревожност, потиснатост, безпомощност и обреченост, предвид опасността да търпи дълги години наказание лишаване от свобода за деяния, което не е осъществил, далеч от семейството, от близките му.

Преживените отрицателни емоции от наказателното преследване оставят неизлечим отпечатък в съзнанието му, който има и ще продължава да има дълготраен ефект върху психическия и емоционалния му статус.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК , ответникът депозира отговор.

Счита, че предявеният от Х. Х. иск е допустим, но го оспорва като 2 неоснователен и недоказан - в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.

Исковата претенция на Х. е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 000 лв., причинени в резултат на неправомерно привличане като обвиняем и водене на наказателно производство по досъдебно производство № 577/2019 г. по описа на Първо РУ - ОДМВР Варна, пр. пр. № 4396/2019г. по описа на РП - Варна, прекратено.

Счита, че така предявеният от Х. иск за претърпени неимуществени вреди, е недоказан и не следва да бъде уважаван. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, при осъществяване на фактическите състави на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът не е представил доказателства и не са надлежно доказани основните два елемента пораждащи обективната отговорност на ответника - П. на РБ, а именно: твърдените от него неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение - същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер.

На следващо място намира претенцията от 24 000 лв. неимуществени вреди за прекомерна. Същата е в завишен размер, несъответстващ на твърдените вреди, на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, така и с установената съдебна практика в аналогични случаи. Предвид факта, че на Х. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 159г., пр.1 във вр. с чл. 159а, ал. 2 т.1, т. 2 пр.

2, т. 3, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 159г пр. 1 във вр. с чл. 159в, пр.1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, които са тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, може да се направи извод, че делото се е отличавало с фактическа и правна сложност.

Преценката за привличането на Х. в качеството му на обвиняем за визираните престъпни състави е била направена въз основа на първоначалните доказателства по делото, които са били налице към онзи момент.

Действително същите са били оскъдни, но с оглед възрастта на пострадалото лице, заявеното от нея, както и други събрани косвени тогава доказателства по делото, са довели до направата на преценка, че Х. е имал съпричастност в извършването на сочените престъпни състави. Тъй като е била анализирана информация, касаеща извършването на тежки умишлени престъпления, уредени в глава втора, раздел IX - Трафик, имайки предвид и личността на Х., преценена съобразно предходни осъждания, както и констатирането, че едно от престъпленията се явява и такова извършено в условията на опасен рецидив, то е била налице и необходимостта от изготвяне на искане от прокуратурата до съда за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража", като е била налице и реална опасност обвиняемият и да се укрие, и да извърши друго престъпление.

Наличието на повдигнато обвинение доказва само първия елемент от ФС на отговорността по ЗОДОВ. При условията на пълно и главно доказване 3 ищеца следва да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Доказателства в тази връзка не са представени, като ищеца се е задоволил единствено да изброи настъпилите за него негативни последици, без да сочи конкретната им връзка с факта на подвеждането му под наказателна отговорност. Счита, че изложените в исковата молба твърдения на Х. не са основани на конкретни обстоятелства.

Освен това в исковата молба не са посочени конкретни факти от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си, че срещу него се води наказателно производство, да са демонстрирали негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него. Така чувствата на безпокойство, тревожност, потиснатост, безпомощност и обреченост, които твърди, че изпитвал Х., са изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, не провокирано от външната среда. В исковата молба не са налице и доказателства, относно това каква е личността на човека, обвинен в съответните престъпления, как това е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто име и честта му. Няма данни страданията, които претендира ищеца да са с такъв интензитет, който е довел до преживяване на повече от обичайните за подобна ситуация неудобства и стрес.

От друга страна не са представени никакви доказателства за това, че твърдените от Х. безпокойство, тревожност, потиснатост, безпомощност и обреченост се намират в пряка и непосредствена връзка с повдигнатите му обвинения за разследваното престъпление.

Следва да се отбележи, че Х. е осъждан многократно, което е видно от актуалната му справка за съдимост. В тази връзка, ако се допусне, че Х. действително е понесъл негативните последици, описани в исковата молба, то остава неизяснен въпросът от кое точно от водените срещу него няколко производства са предизвикани те. Самият факт, че Х. е осъждан, води до извода, че привличането му към наказателната отговорност не е в състояние да предизвика толкова крайни негативни последици, като описаните.

Освен това видно от Справка съдимост на Х. с Постановление на РП Шумен от 25.03.2021г. на основание чл. 417 във вр. с чл. 59, ал. 3 от НК времето, през което Х. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража" по ДП № 577/2019г. по описа на Първо РУ - ОДМВР Варна, пр. пр. № 4396/2019г. по описа на РП Варна е приспаднато от наказание от 10 месеца „лишаване от свобода" по НОХД № 2215/2020г. на Районен съд Шумен. В тази връзка изтърпяната мярка за неотклонение „задържане под стража" е използвана по благоприятен начин за Х. с приспадането й от друга присъда.

По отношение продължителността на процеса следва да се има предвид, че Наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза и в разумен срок - от 10.04.2019г. до 20.02.2020г. - по-малко от една година.

Категорично липсват доказателства за извършвани множество процесуални действия с участието на ищеца.

Неоснователно законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира с начален момент от 10.04.2019 г. В процесния случай, 4 при доказана допустимост и основателност на претенцията, законната лихва би била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство от 28.02.2020г. е придобило стабилност, тъй като същото е подлежало на обжалване. За тази дата не се съдържат твърдения, не са ангажирани и доказателства. Исковата молба е депозирана в съда на 12.07.2023г.. то следва да се има предвид, че 3-годишната давност на тази акцесорна претенция е изтекла.

От друга страна счита, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, доколкото по делото, по което му е повдигнато обвинение, безспорно е установено, че Х. е имал нерегламентирани отношения (сексуални услуги) с пострадалата, като по този начин е дал повод за проведеното срещу него наказателно производство.

Всички горепосочени обстоятелства сочат на ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на обезщетение, особено в претендирания от ищеца твърде завишен размер.

В проведените по делото съдебни заседания, ищецът не се явява. След многократната замяна на назначаваните му служебни защитници, в проведеното на 05.02.2025 г., съдебно заседание, последно назначеният му защитник- адв. И. Б. заявява, че поддържа предявения иск. Посочва, че поради невъзможност за пореден път да осъществи контакт с ищеца, не може да представи допуснатите гласни доказателства, въз основа на което, посочва, че ще се ползват от представените до момента такива- а именно материалите по приобщеното досъдебно производство.