Решение № 6746 от 17.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6746 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110159255 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Предявени са от Д. В. К. срещу .... /..../ (уточнителна молба от 01.11.2021г.) конститутивни искове за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед № РД-02-16823/20.08.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – „главен специалист в отдел „Стопански дейности“, дирекция „Финансовостопански дейности“ при .... /..../– чл.344, ал.1, т. 2 КТ. Претендират се разноски за производството.

Процесните права произтичат от следните твърдени от ищеца Д. В. К. факти: наличие на безсрочно трудовото правоотношение с ответника до 04.10.2021г. /датата на връчване на уволнителната заповед/; прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение; незаконност на уволнението, поради нарушаване на императивните разпоредба на чл.

195 КТ и на следващо място - незаконност на уволнението по същество /твърди се, че не са извършени нарушения на трудовата дисциплина/, както и нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание;

Възраженията на ответника .... /..../, изложени в писмения отговор, произтичат от следните твърдени от него факти: наличие на безсрочно трудово правоотношение с ищеца;

1 извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на дисципинарно наказание „уволнение”; спазване на императивните разпоредби на КТ досежно дисциплинарната процедура по неговото налагане /чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, вкл./.

В тежест на ищеца е да установи безсрочния характер на съществувалото между страните трудово правоотношение.

В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, което в конкретния случай включва: установяване, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени императивните разпоредби на чл.193, чл. 194 и чл.

195 КТ; че ищеца е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършените нарушения.

В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от страните, но фактически не се оспорва съществуването на безсрочно трудово правоотношение между тях, прекратяването на трудовия договор на посоченото основание, както и заеманата от ищеца длъжност, като тези обстоятелства не се нуждаят от доказване и СЪДЪТ ГИ ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Не е формиран спор между страните по делото, че същите са били обвързани от трудов договор за неопределено време, като ищеца е заемал при ответника .... длъжността „главен специалист в отдел „Стопански дейности“, дирекция „Финансово-стопански дейности“, от която бил освободен със Заповед № РД-02-16-823/20.08.2021г., на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 и чл. 188, т. 3 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.

187, ал. 1, т. 3 и т. 7, чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина. Заповедта е връчена на ищеца на 04.10.2021г., видно от отбелязването върху нея, от която дата е породила конститутивния си правен ефект.

С атакуваната заповед работодателят е упражнил е дисциплинарната си власт, като е наложил на ищеца най-тежкото дисциплинирано наказание “уволнение”.

Работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване законността на атакуваното уволнение е върху работодателя.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са нарушаване на императивната разпоредба на чл.195 КТ, по същество – неизвършване на сочените нарушения на трудовата дисциплина и нарушение на чл. 189, 2 ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание. По отношение на тези доводи съдът намира следното:

Не е предмет на спор между страните, че преди да наложи дисциплинарното наказание работодателя е изпълнил и вменените му по смисъла на чл. 193 КТ задължения, като е изискал обяснения за всички факти, свързани с наложеното дисциплинарно наказание.

По делото са приложени дадените на 04.08.2021г. писмени обяснения на ищеца, в които той е изразил становището си. Обстоятелството, че обясненията са дадени по повод на процесните нарушения не се оспорва от ищеца, а и се установява от техния текст. Нормата на чл. 193, ал. 1 КТ не изисква работодателят да уведоми работника относно намерението си да му наложи съответното дисциплинарно наказание. С цитираната норма е дадена възможност на работника да се защити във връзка с конкретното извършено от него и посочено като извършено нарушение на трудовата дисциплина. Затова, именно в хода на дисциплинарното производство, т.е. след откриване на нарушението, но преди налагане на следващото се за него дисциплинарно наказание, за субекта на дисциплинарната власт съществува задължение да изслуша устно или да поиска писмените обяснения на провинилия се работник. Дали ще се съобрази с тях и ще ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното наказание или не, е въпрос, който е изключителен прерогатив на работодателя. Или, за да е налице изпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, е необходим и достатъчен само фактът, че преди налагане на дисциплинарното наказание субектът на работодателската власт е поискал обяснения от работника във връзка с конкретното дисциплинарно нарушение. Работодателят няма задължение да уведомява работника, „че се провежда дисциплинарно производство“, доколкото Кодекса на труда не регламентира подобно производство, като някаква формална процедура, а определя предпоставки, които трябва да се спазят задължително преди издаване на заповедта, което както се установи по-горе в настоящия случай е изпълнено от ответника.

Спазени са и формалните изисквания на закона относно срока за налагане наказанието по чл. 194 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението – кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.

Съгласно константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК / решение № 849/12.02.2011г. на ІVг.о., Решение № 266/26.09.2011г. по гр. д. № 311/2011г. на ІІІ г.о., решение № 432/07.11.2011г. по гр.д. № 65/2011г. на ІV г.о. и др./ е прието, че мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Също така е прието, че задължителните реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ могат да се съдържат, както в един акт, така и да препращат към друг, стига той да е станал достояние на работника или служителя по 3 време на дисциплинарната процедура и преди връчване на самата заповед.

В настоящия случай, съдът намира, че заповедта за уволнение е в достатъчна степен мотивирана от обективна и субективна страна – описани са видът на нарушенията и в какво конкретно се изразяват, периодите, в който са извършени, датата на установяването им и формата на вина. Фактическите обстоятелства в заповедта работодателят е квалифицирал като нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/ във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;/ и т. 7 /неизпълнение на законните нареждания на работодателя;/.

В заповедта за уволнение е посочено, че 1. по време на ползвания от Д.К. платен годишен отпуск от 29.07.2021г. до 30.07.2021г., управляваният и стопанисван от него автомобил ... с рег. № .... не е домувал на паркинга на ...., както и на определеното със Заповед № РД-02-14894/16.10.2020г. място за домуване на автомобила, като по този начин К. е нарушил чл. 32, ал. 1 от Вътрешните правила за организация на стопанските дейности в .... и не е спазил Заповед № РД-02-14-894/16.10.2020г. за управлението и стопанисването на автомобила; 2.

Видно от месечните сведения на автомобил ... с рег. № ....за месеците май и юни 2021г., одобрението не е извършено от съответния член на политическия кабинет, който е бил обслужван, с което не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Вътрешните правила за организация на стопанските дейности в .....

С оглед на изложеното съдът приема, че от формална страна атакуваната заповед е законосъобразна.

При това положение следва да бъдат разгледани твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, които са свързани с неизвършването на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, както и с нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищеца оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от работника или служителя. В разглеждания случай такова доказване от страна на ответника не е проведено успешно по делото.

Наред с това съгласно чл. 186 КТ нарушение на трудовата дисциплина е само виновното неизпълнение на трудовите задължения. Примерно изброяване на видовете нарушения на трудовата дисциплина е дадено в чл. 187 КТ.

Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя. Техният обем и характеристика произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина - чл. 124 КТ. В 4 този смисъл спазването на трудовата дисциплина означава спазване на техническите и технологически правила на трудовия процес и на правомерните разпореждания на работодателя във връзка с него при съблюдаване на изискването за добросъвестност.

По отношение на нарушението, сочено в т. 1 от уволнителната заповед: От събраните по делото писмени доказателства – неоспорени от страните, се установява безспорно, че в периода от 29.07.2021г. до 30.07.2021г. Д.К. е бил в законоустановен платен годишен отпуск, което се признава и от самия ответник в заповедта за уволнение, като за този период ищеца е бил заместван от колегата си Веселин Пламенов Кръстанов /Заповед № РД-02-172674/29.07.2021г./. Видно от депозираните по реда на чл. 193 КТ писмени обяснения на ищеца поверения му автомобил ... с рег. № .... на 29.07.2021г. до обяд е бил паркиран на паркинга, след това докаран в ...., а на 30.07.2021г. е бил управляван от заместващия го колега О М.

Служебно известно е на съда, а и при справка от публично достъпния сайт на ....то https://www.mrrb.bg/bg/ministerstvo/ministur/kontakti/, че същото се намира на адрес гр.

София, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19. Това е видно и от бланката, върху която е изготвена процесната уволнителна заповед. Видно от Заповед РД-02-14-894/16.10.20г. на ищеца Д.К. е наредено да управлява и стопанисва автомобил „...“ ..., ДК № ...., като е определено същия да домува на адрес гр. София, бул. „Тодор Александров“, паркинг.