Решение № 386 от 13.12.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Шумен, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630202087 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №713636-F712416/20.07.2023 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на “Й.К. 26” ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК202894921, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Й.К.К.-С., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание представляващия дружеството не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.

Процесуалният представител на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ на НАП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание заявява, че счита жалбата за основателна и също моли съда същата да бъде уважена изцяло, а обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2023 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при НАП в обект – шивашко ателие, находящо се в гр.Шумен, **************, стопанисван от “Й.К. 26” ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК202894921. По време на проверката свидетелят В. Н. И. – служител на ТД на НАП – гр.Варна извършил контролна покупка на 1 брой шивашка услуга – закърпване на дънки с единична цена 3.00 лева. Цената била заплатена в брой. По време на извършване на продажбата и след получаване на сумата лицето Й.К.К.-С., работещо в обекта не е издало фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство – DAISY COMPACT М02, вер.01 с ИН DY537848 и ИН на ФП 36696321. След легитимация на свидетеля В. Н. И. бил изведен междинен отчет с №000976/16.06.2023 год., който бил с 0.00 лева оборот. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка от 16.06.2023 год.. В същия е отразено, че в момента на проверката касовата наличност е била 3.00 лева, сумата на паричните средства в началото на работния ден е била в размер на 0 лева, като липсвали данни за служебно въведени или служебно изведени суми. За констатираното нарушение на 23.06.2023 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F712416, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 год. Актът е бил предявен на управителя на дружеството и подписан от него, след като е изложил под формата на възражения, че не е съгласна с изложеното в акта и че представя писмени възражения. Същите са представени по време на съставяне и предявяване на акта в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В същите излага, че неиздаването на касов бон за сумата от 3.00 лева се дължи на разсеяност от нейна страна и че с оглед прекалено ниската стойност на услугата счита, че нарушението представлява маловажен случай.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №713636-F712416/20.07.2023 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на “Й.К. 26” ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК202894921, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Й.К.К.-С., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка №155ФК/21.06.2023 год. на дружеството-жалбоподател е била наложена и принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: шивашко ателие, находящ се в гр.Шумен, **************, стопанисван от “Й.К. 26” ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК202894921, както и забрана за “достъп до обекта” на лицето за срок от 3 /три/ дни. Същата е била 2 отменена с Решение №113 от 28.07.2023 год. по АД №165/2023 год. по описа на ШАС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В. Н. И., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля В. Н. И., доколкото същият лично е участвал в извършената проверка и пряко е възприел фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. В същото време показанията му са непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. А съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от същата наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Видно от материалите по делото плащането за извършената продажба на 1 брой шивашка услуга на стойност 3.00 лв. е извършено в брой, но на лицето не е била издадена фискална касова бележка. Нарушението се потвърждава от разпита на актосъставителя И., а и не се отрича от страна на представляващата дружеството-жалбоподател, както в депозираното възражение срещу акта, така също и в жалбата. Последната потвърждава извършването на нарушението, като излага, че причината, поради която не е издала касова бележка за посочената продажба на услуга е разсеяност от нейна страна.

Поради всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че жалбоподателят действително е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от “Й.К. 26” ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК202894921 като административно нарушение по чл.185, 3 ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на “имуществена санкция” за юридическото лице в размер от 500 до 2000 лева, като в конкретния случай на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. .

В същото време обаче съдът като съобрази естеството на нарушението, факта, че в действителност се касае за неиздаване на фискален касов бон на обща стойност 3.00 лева, за което евентуално дължимия ДДС би бил 0.60 лева намира, че наложената санкция се явява несъразмерно тежка спрямо самото нарушение. Въпреки, че деянието е осъществено от формална гледна точка, то същото с оглед значително по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение на други подобни случаи, осъществява белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази връзка следва да бъдат отчетени както прекалено ниския размер на сумата, за която не е бил издаден фискален бон, така също и факта, че в посочения обект – шивашко ателие се извършват дребни услуги, като услугите се предоставят от самата управителка на дружеството със собствен труд. В същото време по делото липсват данни за други подобни нарушения, извършени от данъчно задълженото лице. Именно с оглед на изложеното се налага извода, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай, при които е налице липса на издаден фискалния касов бон, които да застрашават по някакъв начин правата на потребителите или да създават условия за неточно отчитане на приходи и др.

При преценка размера на наложената санкция и законосъобразността на наказателното постановление съдът съобрази и константната съдебна практика и поконкретно разпоредбите на чл.49, т.3 от Хартата на основните права на ЕС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 год. относно общата система за данъка върху добавената стойност, съгласно които тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, респективно нарушението. В този смисъл е и Решение от 4 май 2023 г. /преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд – гр.Благоевград/, постановено по дело С-97/21 г. на СЕС, съгласно което нормите на посочените по-горе два акта следва да се тълкуват в смисъл, че националната правна уредба следва да допуска провеждане на производства, които да 4 гарантират, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. По силата на чл. 633 от ГПК, решението на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване, е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Прилагането на санкционни мерки в областта на облагането с ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU:C:2013:105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU:C:2017:264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Спрямо фактите по конкретния случай (размерът на неплатения ДДС за сумата от 3.00 лева е 0,60 лева), налагането на имуществена санкция в размер на 700 лева /а дори и предвидения в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС минимум от 500 лева/, създава санкции на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел – обезпечаване събирането на ДДС. Санкцията се явява допълнителна тежест, която, преценена с оглед тежестта на нарушението, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С97/21).

Разпечатката съдържа 28 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b179be5-3a40-4042-b76e-3eb81e704e08