Решение № 15711 от 29.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15711 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110114865 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. В Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 50701/2022 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Д. В Д. за сумите от: 1968,74 лева (хиляда деветстотин шестдесет и осем лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 314,60 лева (триста и четиринадесет лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 01.09.2022 г., 59,84 лева (петдесет и девет лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 12,43 лева (дванадесет лева и 43 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 01.09.2022 г., както и държавна такса в размер на 47,11 лева (четиридесет и седем лева и 11 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно 1 отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответницата в процесния период топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответницата е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че в процесния период не е налице потребявана топлинна енергия. Отрича наличието на облигационно правоотношение с ищеца, но не оспорва факта на собственост на процесния имот в процесния период. Сочи, че от топлинната енергия, отдавана от преминаващите през имот тръби, полза имат единствено живущите в сградата. Излага твърдения, че жилището не се обитава. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца представя писмени доказателства, но не ангажира становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско 2 дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.06.2023 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 21.09.2023 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен фактът, че ответницата е собственик на процесния имот в процесния период.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

Същото се установява и от приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117, ал. 3 ЗТСУ, по силата на който лицата В А Ди Р Д. Д. закупуват процесния апартамент № находящ се в гр. София, общ.. От приетото по делото удостоверение за наследници на лицето В Д, издадено на 07.02.2017 г. от Столична община, р-н Младост, се установява, че след неговата смърт, настъпила на 02.02.2017 г., единствена негова наследница е ответницата по делото Д. В. Д. /негова дъщеря/. Както се посочи по-горе, фактът, че ответницата е единствен собственик на процесния имот в процесния период, е отделен за безспорен между страните.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението в обекта, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имало 4 броя отоплителни тела, 3 броя лири /демонтирани за сезон 2020-2021 г./ и 2 броя водомери за топла вода. Посочено е, че на 4 броя от отоплителните тела /в хол, кухня, две стаи/ били поставени ИРРО. За периода 2019/2020 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. На 01.02.1997 г. е изключено отоплението на стълбите. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач. Отразено е, че периода 2019/2020 г. поради неосигурен достъп, а за периода 2020/2021 г. поради това, че ампулите не били подменени с нови за сезона, ТЕ за отопление на имота е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. чл. т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Били съставени и протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Топлата вода в процесния период е била начислявана на база потребители (за 1 лице) по 140л/ден поради неосигурен достъп за сезон 2019/2020 г. на осн. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, а за сезон 2020/2021 г. поради грешен отчет на водомера в банята топлата вода била начислявана прогнозно. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена 3 съобразно нормативната уредба, пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект. Отразено е, че разпределението е извършвано в съотвествие с нормативната уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

В отговора на исковата молба, както и с последващи становища, ангажирани от ответната страна, същата е направила редица изчисления относно количеството на потребена топлинна енергия и нейното разпределение в сградата. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Изчисляването на количеството потребена топлинна енергия представлява такъв вид специално знание, за което съдът е допуснал изготвянето на съдебнотехническа експертиза. От заключението на същата се установява, че разпределението на използваната топлинна енергия е извършвано правилно.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в процесния период е в размер на сумата от 2028,58 лева, от която 1968,74 лв. за топлинна енергия и 59,84 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в суми за доплащане и суми за връщане в отделните процесни отоплителни сезони, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 314,60 лв. върху непогасената топлинна енергия и 12,43 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 19.09.2019 г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия това е сума от 1867,82 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата от 295,37 лв. По отношение на дължимия размер на главница за дялово разпределение с настъпила изискуемост след 19.09.2019 г., вещото лице е посочило, че се равнява на сумата от 59,84 лв., а относно лихвата за забава върху нея – на сумата от 12,43 лева.

Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b174507-cb5e-40fd-80f0-7deb918f6f82