Решение № 244 от 25.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Велико Търново, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500234 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на М. Й. А. от гр. Павликени против решение № 4/09.01.2023г. по гр. д. № 361/2022г. по описа на РС Павликени, с което е прието по отношение на жалбоподателя, че дължи на ищеца – „ВиК Йовковци“ ООД сумата от 824, 92 лв. – главница, представляваща общ размер на неплатените суми за ползвана питейна вода и ВиК услуги по партида № 9117572 за обект, находящ се в гр. ... за периода 17.09.2018г. – 17.08.2020г. по 14 бр. фактури, както и сумата от 137, 47 лв. – мораторна лихва върху вземането по всяка фактура за времето от датата на съставянето й до 09.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за които вземания има издадена заповед за изпълнение № 53/10.02.2022г. по ч.гр.д. № 83/2022г. на ПРС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Развиват се доводи, че при безспорно установения факт на продажба на водоснабдения обект преди исковия период е направен неправилен извод за дължимост на процесната сума, тъй като партидата за вода в ищцовото дружество се води на името на ответницата и доколкото същата своевременно не е подала заявление 1 за промяната й след като е прехвърлила имота. Изтъква се, че по аргумент от чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги и чл. 3 ал. 1 т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. жалбоподателката е изгубила качеството си на потребител с продажбата на процесния имот, поради което не е договорно задължено лице за заплащане стойността на потребените в него количества вода в периода 17.09.2018г. – 17.08.2020г. Допълва се, че задължение за промяна на партидата има не само стария собственик, но и купувачът на водоснабдения имот, с оглед на което негова е отговорността да заплати натрупаните задължения. Възразява се, че неправилно районният съд е приел, че съществуващите между страните договорни отношения се регламентират от ОУ, приети от ДКЕВР през 2014г., доколкото жалбоподателката е изгубила качеството си на потребител още през 2013г., когато са действали предходни ОУ. Посочва се довод за недължимост на процесната сума, изводим от клаузата на чл. 65 ал. 2 от ОУ от 2014г., поради неизпълнение на задължението на доставчика на ВиК услугите да издаде дебитно известие на предишния собственик, след като е узнал за прехвърлянето на имота. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения установителен иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за двете инстанции и за заповедното производство.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че промяната в собствеността на водоснабдения имот има действие спрямо ВиК оператора от деня на промяната на партидата по реда определен в договора или в ОУ – чл. 9а Наредба № 4/14.09.2004г., както и че съгласно чл. 61 ал. 1 и чл. 64 ал. 1 и ал. 2 от ОУ до закриване на партидата от предишния собственик и откриване на партида на новия собственик дължимите суми за потребена вода се събират от първия. Акцентира се, че качеството на потребител и съществуващите между страните договорни отношения произтичат от разкритата в ищцовото дружество партида на името на ответника. Излагат се съображения, че след като жалбоподателят не е изпълнил задължението си да уведоми оператора за смяната на собствеността същият е останал задължен за стойността на консумираната в имота вода през исковия период. По тези доводи се иска да бъде потвърдено обжалваното решение, с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, 2 поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 824, 92 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, за която са издадени фактури в периода 30.11.2018г. – 30.09.2020г., както и сумата от 137, 47 лв. – мораторна лихва за забавено плащане за периода 30.11.2018г. – 09.02.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Ищецът твърди, че в качеството си на експлоатационно предприятие е извършвало услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в имот, находящ се гр. ..., задавен при него на името на ответника по партида с аб. № 9117572. Ищецът допълва, че в горепосочения период абонатът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на консумирана вода и получени услуги в срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ, регламентиращи договорните отношения между страните, поради което на основание чл. 44 от тях му е начислена мораторна лихва върху всяко отделно вземане, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до подаване на заявлението в съда. Ищецът твърди, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 83/2022г. на ПРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи вземанията, за които се издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Явява се лично в първото съдебно заседание, в което оспорва предявения иск като твърди и ангажира писмени доказателства, че се е разпоредил с процесния обект преди исковия период, поради което счита, че няма качеството на потребител.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка 3 по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно установено, че за отчетния исков период 30.11.2018г. – 30.09.2020г. ответникът е титуляр на партида с абонатен 9117572, разкрита при ищеца относно доставката на питейна вода и предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. .... Въпреки че ответникът е продал имота през 2013г., видно от представения по делото титул за собственост, същият е подал заявления до ищеца за закриване на партидата си при него едва в хода на първоинстанционното производство /фактура от 23.09.2022г. и показания на свид. Й./. От представените от ищеца карнетни листи от индивидуалния водомер на ответницата, от издадените в периода 31.10.2018г.

– 31.08.2020г. фактури и показанията на разпитания свидетел /инкасатор при ищеца/ се установява, че в процесния обект е отчетено потребление на вода и предоставени услуги за периода 17.09.2018г. – 17.08.2020г. на обща стойност 824, 92 лв. Ответницата не оспорва нито редовността на извършеното отчитане на индивидуалния водомер, нито стойността на потребеното количество вода. По делото не е спорно, че отчетеното количество вода не е заплатено в предвидените в ОУ срокове /30 дни след датата на издаване на съответната фактура/, поради което ищецът е начислил на ответника мораторна лихва в размер на 137, 47 лв. за периода 30.11.2018г. – 09.02.2022г. Поради липса на плащане, ищецът се е снабдил за тези си вземания със заповед изпълнение по ч.гр.д. № 83/2022г. на ПРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Страни в облигационното отношение по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води са ВиК операторите /арг. от чл. 198о от ЗВ/ и потребителите на ВиК услуги /§1, ал. 1 т. 2 от ДР на ЗРВКУ/. Ищецът безспорно е оператор на ВиК услуги по см. на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. и в това си качество доставя такива на своите абонати на територията на област В.

Търново, вкл. гр. Павликени. Ответницата като собственик на процесния имот до 2013г., когато го е продала, е била в договорни отношения с ищеца, регламентирани при ОУ относно доставка на питейна вода в него, за което е имала разкрита партида на свое име при доставчика. Същата е имала качеството на потребител на ВиК услуги за 4 питейно – битови нужди по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 от ОУ.

Спорен пред въззивната инстанция е въпроса дали същата продължава да има това качеството респ. да се намира в договорни отношения с ищеца през процесния отчертен период 31.10.2018г. – 31.08.2020г., след като преди него се е разпоредила с водоснабдения обект.

Съгласно § 1 т. 2 б. „а” и б. „б” от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са собствениците и/или ползвателите на съответните имоти или на имоти в етажната собственост, а съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4/2004г. потребители освен собствениците са и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти респ. на жилища или нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. По идентичен начин е дефинирано понятието потребител в чл. 2 ал. 1 от ОУ на ищцовото дружество. Според чл. 9а от Наредба 4/14.09.2004г. промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в ОУ.

Съгласно чл. 61 от ОУ от 2014г. промяната на собствеността или на правото на ползване следва да се заявят пред ВиК оператора от новия и/или стария собственик или ползвател в 30-дневен срок. В случай на неизпълнение на задължението за промяна на партидата в срок, новият собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. За предишният собственик, какъвто е въззивникът, се прилага правилото на чл. 64 ал. 1 от ОУ, според което същият, ако не закрие партидата си, дължи заплащане на стойността на потребеното количество вода и ВиК услуги до датата на откриване на партидата на новия собственик.