Протокол № 4378 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 4378 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Д. Н. Дичева и прокурора Б. Ил. Е.

Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330207870 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

РП Пловдив, редовно уведомена, изпраща представител.

Обвиняемият В. А. Х., редовно уведомен, се явява лично и с адв. П. К..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Обв. Х.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ докладва постъпилата по делото справка за съдимост на обвиняемия Х..

ПРОКУРОР: Да се приеме.

Адв. К.: Да се приеме.

Обв. Х.: Да се приеме.

1

СЪДЪТ намира, че следва да се приеме като писмено доказателство по делото постъпилата справка за съдимост на обвиняемия Х., поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмено А. Х..

ПРОКУРОР: Аз нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа и правна страна. Моля да ход на съдебните прения.

Адв. К.: Присъединявам се към казаното от страна на прокурора.

Считам делото за изяснено. Няма да сочим нови доказателства, обяснения вече г-н Х. даде, така че моля за ход по същество.

Обв. Х.: Подкрепям казаното от адв. К.. Повече обяснения няма да давам.

СЪДЪТ намира, че не следва да се обявява за приключило съдебното следствие и се даде ход на съдебните прения, тъй като от събраните по делото доказателства, преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, се установяват нови фактически положения, а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба съдът следва да разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като когато установи нови фактически положения, следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

Във връзка с горното следва да се посочи, че в постановлението трябва да се изложат всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на деянието и с неговата субективна страна, в които именно рамки съдът следва да се произнесе, като при установяването на нови фактически положения, независимо до кое от горепосочените обстоятелства се отнася, следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

В постановлението на РП Пловдив относно начина на извършване на инкриминираното деяние е посочено, че когато обвиняемият Х. се приближил до пострадалия, го заплюл в лицето, след което го ударил с юмрук в задната горна част на дясната ръка.

В разпита му на 23.05.2022 г. в хода на съдебното следствие, пострадалият Д. заявява, че е усетил един ритник в дясната му ръка отзад, като „ударът“, казва свидетелят, „... дойде отстрани и беше с крак. Беше ми нанесен под мишницата. Усетих, че е удар с крак, няма как по друг начин да 2 е. Бях седнал на волана. Бях се обърнал назад и говорех. Дясната ми ръка беше на волана.“ Предвид наличието на съществени противоречия между показанията на свидетеля Д., дадени в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на ДП относно случилото се между него и обвиняемия в автобуса, беше приложена процедурата на чл. 281, ал. 4, вр. 1, т. 1 от НПК и бяха прочетени и по този начин приобщените към материалите по делото показанията му от ДП, в които същият е заявил, че не може да прецени с какво е бил ударен.

След прочитане на показанията му, свидетелят Д. потвърди, че поддържа показанията си, дадени пред орган на ДП, както и че потвърждава, че не е усетил с какво е бил ударен, но при положение, че е бил на ниво, на което обвиняемият е бил по-високо от него, няма с какво друго и как иначе да е бил ударен.

При провеждане на допълнителния разпит на свидетеля Д. в предходното съдебно заседание, същият отново заявява, че макар да не си спомня на 100 % начинът, по който му е било нанесено травматичното увреждане, ударът е бил силен и от крак, като свидетелят е усетил как ръката му е „хвръкнала“. Наред с горното отново посочва, че неговата седалка е била ниска, стоял е по-ниско от пода на пътниците и при това положение, макар да не може да каже със сигурност дали ударът е бил с крак, смята, че именно така му е бил нанесен.

Свидетелят Н. в разпита й на 23.05.2022 г. в хода на съдебното следствие, твърди, че шофьорът на автомобила е ударил пострадалия в дясната ръка, като обаче не е видяла с какво го е ударил. С оглед, от една страна, наличието на съществени противоречия между показанията на свидетеля Н., дадени в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на ДП, а от друга липсата на спомени, беше приложена процедурата на чл. 281, ал. 4, вр. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и бяха прочетени показанията й от ДП, в които същата е заявила, че не е могла изобщо да види дали обвиняемият е ударил пострадалия, като посочва и причината за това - тъй като лицето е било доста пълно, а тя е била зад него. След прочитане на показанията й, свидетелят Н. заяви, че е минало време и е възможно тогава показанията й да са били поверни, като наред с това посочва, че е видяла шофьорът на автомобила върху пострадалия, но директен удар не е видяла или поне не помни да е видяла.

Освен, че именно показанията пред орган на ДП, свидетелят Н. заяви, че поддържа, същите са дадени в един доста по-близък до случилото се момент, 3 когато спомените са били по-пресни.

Свидетелят С. в разпита му на 24.01.2023 г. в хода на съдебното следствие, заявява, че не е видял обвиняемия и пострадалия да са си нанасяли удари по главата или другаде, не е видял юмруци. Твърди, че през цялото време ги е наблюдавал, като двамата са се дърпали и боричкали. „Удари“, твърди свидетелят, „от страна на шофьора на бялата кола към този на градския транспорт, не видях“. Предвид наличието на съществени противоречия между показанията на свидетеля С., дадени в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на ДП относно видимостта му към случилото се в автобуса, беше приложена процедурата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и бяха прочетени показанията му от ДП, в които същият е посочил, че не е видял удари, но е бил на последната седалка в автобуса и е възможно да е имало нещо, което да не е видял. След прочитане на показанията му, свидетелят заяви, че не е видял удари, но каквото е казал тогава може би е повярно, защото му е било по-прясно. Относно показанията на този свидетел важат съображенията, изложени по-горе във връзка с показанията на свидетеля Н., а именно, че следва да се кредитират тези, дадени пред орган на ДП, доколкото именно тях свидетелят С. заяви, че поддържа и те са дадени в момент, по-близък до случилото се.

Така или иначе нито свидетелят Н., нито свидетелят С. в крайна сметка са видели нанасянето на каквито и да е било удари от обвиняемия на пострадалия, още по-малко такива, каквито са посочени в постановлението на прокурора.

Що се отнася до свидетеля Д., в разпита й на 23.05.2022 г. в хода на съдебното следствие, същата твърди, че обвиняемият се е нахвърлил към пострадалия с думи и действия и го бутал с ръце в гърдите, в резултат на което пострадалият бил бутнат с гръб върху волана на автобуса. По-нататък в показанията си заявява, че е имало и физическо съприкосновение между обвиняемия и пострадалия и след като последният се е изправил, изразяващо се в удари с ръце, нанесени от обвиняемия по тялото на пострадалия. Предвид това, че свидетелят Д. не си спомни в кой момент са били нанесени ударите, бяха прочетени показанията, дадени от същата пред орган на ДП, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, в които е посочила, че още в началото обвиняемият е нанесъл удари на пострадалия, с които го е залепил за волана и които показания същата потвърди. Тези показания на 4 свидетеля Д. се явяват изолирани, доколкото нито един от останалите свидетели не описва изложената от нея фактическа обстановка. Дори обаче да се приемат показанията й за нанесени от обвиняемия на пострадалия удари, следва да се приеме за доказано нанасянето на един удар, доколкото такива са твърденията на самия пострадал. В същото време обаче в показанията си, дадени в ДП, свидетелят Д. заявява, че не е успяла да възприеме нито броя, нито вида на ударите.

Показанията на останалите, разпитани в хода на съдебното следствие свидетели по никакъв начин не допринасят за изясняване начина на причиняване на травматичното увреждане на пострадалия.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза увреждането може да е причинено от удар с или върху твърд тъп предмет по начин, който се съобщава от пострадалия в предварителните сведения. В разпита й в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че кръвонасядането може да се получи както от удар с ръка, така и от удар с крак, доколкото и двете, сами по себе си, представляват твърди тъпи предмети.

Предвид изложеното и като се съобразят доказателствата по делото, съдът намира, че именно по твърдения от пострадалия начин - удар с крак му е било причинено травматичното увреждане, а не както е посочено в обстоятелствената част но постановлението на прокурора – от удар с юмрук.

Действително, вещото лице посочва, че е възможно кръвонасядането да е причинено и от натиск върху твърд тъп предмет, при захват или при стискане, но съдът намира, че в този смисъл не са събрани доказателства по делото, като такова не се твърди и самия обвиняем, който в обясненията си посочва, че между него и пострадалия не е имало каквото и да е било физическо съприкосновение.

Наред с горното се установява и друго ново фактическо положение от изложеното в постановлението на прокурора, доколкото на обвиняемия е повдигнато обвинение за причинена от него на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на горен десен крайник, а в същото време в разпита й в съдебно заседание вещото лице Г., изготвила назначената по делото съдебномедицинска експертиза уточнява, че на пострадалия е било причинено едно кръвонасядане на десен горен крайник, а не така, както е посочено в заключението, което впоследствие е било пренесено и в обвинителния акт, а именно кръвонасядания, като в този смисъл са и 5 показанията на самия пострадал, дадени включително и при проведения в предходното съдебно заседание допълнителен разпит, че е имал само едно травматично увреждане, на едно място - в задната горна част на десния крайник.

Предвид установените нови фактически положения, следва да се прекрати съдебното производство и делото да се върне на РП-Пловдив, като в тази връзка се посочи, че единствената процесуална възможност обвиняемият да бъде признат за невинен в това производство е тогава, когато установените в хода на ДП фактически положения са анализирани погрешно от прокурора и съдът без да ги променя, обоснове нови правни изводи, но разглежданият случай не е такъв.

Предвид горното и на основание чл. 378, ал. 3, изр. 2 от НПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 7870/2021 г. по описа на IV н. с.

ВРЪЩА делото на РП- Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 16:51 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

6