Решение № 53 от 30.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Дулово, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20263410200067 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № **** г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „****.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е. Т. М., е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Наказателното постановление е връчено на 19.03.2026 г., а жалбата е подадена пред наказващия орган на 24.03.2026 г., тоест в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Компетентен да я разгледа е Районен съд – Дулово, тъй като според самото НП нарушението е извършено в търговски обект в ***, общ.

Дулово.

Жалбоподателят и Административнонаказващият орган не се явяват в съдебното заседание, но и двете страни са депозирали молби да се даде ход на делото. АНО изрично поддържа НП и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че в обекта се издават фискални касови бележки за извършените фризьорски услуги; че не се продават други материали; че от *** г. било видно, че услугата е описана като „фризьорски услуги“; че срокът за съставяне на АУАН бил спазен; а при условията на евентуалност се иска приложение на предупреждение поради липса на предходни нарушения и незабавно коригиране на състоянието. В самата жалба санкцията е възпроизведена като „2600 евро“.

Становището на юрисконсулта на НАП е, че нарушението е доказано, НП е издадено от компетентен орган, АУАН и НП са съставени в срок, реквизитът по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 изисква наименованието да позволява идентифициране на вида на услугата, а случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

1

По делото са приети жалбата и административнонаказателната преписка, включително наказателното постановление, АУАН № *** г., протоколите от ** г. и *** г., писмо на НАП, заповед за оправомощаване и приложените копия от фискални бонове.

От наказателното постановление и

АУАН се установява, че според административнонаказващия орган на *** г. при документална проверка, извършена във връзка с проверка на ** г. на фризьорски салон в ***, ул. „** е констатирано, че фискалният бон № ***/** г. не съдържа задължителния реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18, тъй като във ФКБ услугата е изписана общо като „Фризьорски услуги“, което според органа не позволява идентифициране на вида на услугата. В НП е посочено още, че нарушението е за първи път.

От протокола от съдебното заседание се установява, че са разпитани актосъставителят А. Р.

А. и двамата свидетели, вписани в АУАН – М. Г. М. и Д. Н. Ж..

Съдът обсъди подробно показанията на всички разпитани лица, като отчита както съдържанието им, така и процесуалното им качество.

Актосъставителят А. Р. А. заявява, че на ** г. със свой колега е извършил проверка в процесния фризьорски салон; че е бил изведен КЛЕН за ** г.; че е установено записване на услугите общо като „фризьорски услуги“; че по ценоразпис в обекта освен фризьорски услуги са се извършвали и маникюр, педикюр и оформяне на бради; че на *** г. е извършена документална проверка; и че на същата дата представляващата дружеството е отбелязала собственоръчно в акта, че е извършила корекция на „департаментите“ във фискалното устройство, като е въвела поконкретни наименования на услугите. Тези показания са логични, последователни и идват от лице, участвало непосредствено в проверката и съставило акта.

Свидетелят М. Г. М. изрично заявява, че не е присъствал при извършването на проверката, а единствено при съставянето на акта. Поради това неговите показания не са източник на преки възприятия относно самото нарушение, а имат значение единствено относно реда на съставяне на АУАН.

Свидетелката Д. Н. Ж. също заявява, че не е участвала по време на самата проверка и е била само свидетел при изготвяне на акта. Нейните показания също не съдържат преки възприятия за проверката и констатациите в обекта, а единствено потвърждават, че актът е съставен въз основа на твърдяно нарушение по чл. 26 от Наредба № Н-18.

Съдът кредитира показанията на А. Р. А. относно фактическите констатации в обекта.

Показанията на М. Г. М. и Д. Н. Ж. съдът кредитира само дотолкова, доколкото установяват, че двамата са били свидетели по съставянето на акта, а не свидетели-очевидци на самото нарушение.

Това разграничение е важно, защото съдебната практика приема, че при приложението на чл. 40, ал. 3 ЗАНН свидетелите могат да бъдат свидетели на съставянето на акта, а ролята им е предимно декларативна, не непременно на очевидци на самото нарушение.

Отделно от гласните доказателства, съдът отдава особена тежест на писмените материали:

АУАН, НП, протоколите от проверката, извлечението от КЛЕН и приетите копия на шест фискални бона. Именно тази съвкупност показва, че общото обозначение не е било изолирана техническа случайност в един отделен бон, а е било повтарящ се начин на отчитане на продажбите в обекта.

От съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства съдът приема за установено, че на ** г. в процесния търговски обект е бил издаден *** г., в който услугата е била отразена общо като „Фризьорски услуги“, а в обекта действително са се предлагали повече от една услуга с различни цени. На *** г. е извършена последваща документална проверка, съставен е АУАН и е отбелязано, че впоследствие са въведени по-конкретни наименования на услугите във фискалното устройство.

Същинският спор по делото не е дали е издадена касова бележка, а дали реквизитът 2

„наименование на услугата“ е попълнен по начин, който позволява идентифициране на конкретния вид услуга. По действащата редакция на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 фискалната касова бележка трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, а наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата.

Изразът „Фризьорски услуги“ не назовава конкретна услуга, а само широк търговски сектор.

Той не позволява от самия бон да се разбере дали е отчетено дамско подстригване, мъжко подстригване, оформяне на брада или друга услуга с различна цена. Видимият в обекта ценоразпис не замества съдържанието на фискалната бележка, защото законът изисква именно бонът да съдържа индивидуализиращия реквизит, който да остава проверим и в КЛЕН. Това е особено ясно тук, където по делото са налице различни продажби с различни стойности, отчетени по един и същи общ начин.

По отношение на възражението, че в салона се предлагали само фризьорски услуги, съдът го намира за неоснователно по две самостоятелни причини. Първо, то е опровергано от показанията на актосъставителя и от множествеността на различните суми, видими в КЛЕН. Второ, дори при по-тясна фактическа хипотеза общият термин „фризьорски услуги“ отново не индивидуализира конкретния вид услуга при различни цени. Нормата не възлага на органа по приходите постфактум да реконструира какво точно е било извършено; тя възлага на търговеца да го посочи в самия бон.

По същество съдът намира, че фактическото наличие на нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 е доказано. Действащата уредба изисква наименованието във фискалния бон да позволява най-малко идентифициране на вида на услугата, а при различни цени услугите да се отразяват поотделно. В съдебната практика е прието, че общи обозначения, които не позволяват индивидуализация, не изпълняват изискването на нормата.

Правни изводи относно процесуалните пороци.

Независимо че нарушението е доказано по същество, съдът намира НП за незаконосъобразно поради съществени пороци в санкционната му част. Съгласно публикувания от НАП актуален текст на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за юридическо лице се предвижда имуществена санкция от 1 000 до 4 000 лв., а когато нарушението по ал. 2 не води до неотразяване на приходи, се прилагат именно санкциите по ал. 1. Тук самото НП не твърди неотразяване на приходи, а сочи санкция на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Следователно приложимият максимум е 4 000 лв.

При официален фиксиран курс на БНБ 1 евро = 1.95583 лв., санкция от 2 600 евро се равнява на 5 085.16 лв. и надхвърля законовия максимум. Порокът засяга самия задължителен реквизит по чл. 57 ЗАНН относно вида и размера на наказанието.

Съдът обсъди и възможността да измени НП, вместо да го отмени. Съдебната практика допуска такъв подход, когато противоречието е очевидна техническа грешка и действителната воля на АНО може да се изведе еднозначно от мотивите, без да се напуска санкционната рамка. Така в Решение № 7212/26.11.2014 г. по адм. д. № 4630/2014 г. АССГ приема, че несъответствие между „2000 лв.“ и „две хиляди и петстотин лева“ може да се коригира, защото мотивите ясно сочат законовия минимум 2000 лв.; в други случаи, когато от мотивите може да се извлече действителната воля, съдът също не отменя автоматично НП.

Настоящият случай е различен. Тук съдът не може чрез тълкуване да подмени „2 600 евро“ с „4 000 лв.“ или с друга законосъобразна сума, защото това би означавало не коригиране на очевидна грешка, а създаване на нова санкционна воля. Съдът може да намалява санкция в границите на закона, но не и да преформулира валутата и размера вместо наказващия орган. Ето защо НП следва да бъде отменено, а не изменено.

По отношение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН съдът констатира и допълнителен процесуален дефицит. От протокола по делото е видно, че двамата свидетели по АУАН не са очевидци на проверката, а само на съставянето на акта, докато в становището на АНО се поддържа обратното.

Практиката приема, че в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН това следва да се отрази ясно и точно, 3 тъй като е гаранция за правото на защита. В конкретния случай съдът не основава решението си самостоятелно на този порок, но го отчита като допълнителна индикация за процесуална непълнота на административнонаказателното производство.

По чл. 28 ЗАНН. Искането за приложение на предупреждение е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол, но практиката по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 приема, че това е нарушение на просто извършване, обичайно с типична, а не занижена обществена опасност, поради което по правило не е маловажно. Следователно НП подлежи на отмяна не поради маловажност, а поради съществената незаконосъобразност на санкционната му част.

Разноски. С оглед изхода на делото искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Жалбоподателят не е доказал разноски, които да подлежат на присъждане.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „****, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като незаконосъобразно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Силистра на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава дванадесета АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4