Решение № 739 от 04.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000754 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.25,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по повод подадена жалба от „Майлан“ ЕООД против решение от 28.06.2023г., постановено по т.д.№ 1049/2023г. на СГС. Със същото е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрацията при АВ за вписване на заявени промени относно освобождаване на досегашния управител на дружеството и заличаването му от Търговския регистър.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение.

Жалбоподателят счита, че градският съд неправилно е тълкувал закона, приемайки, че изискването за специална форма се отнася за всяко решение, което засяга промяна в субектите, които могат да представляват и ръководят дружеството и начина, по който се осъществява това представителство. Разпоредбата на закона била ясна и посочвала кои решения на общото събрание изискват използването на по-тежката форма. Позовава се на мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ТРЗ, свързани с промяната на чл.137,ал.4 от ТЗ като изтъква, че по-тежката форма на решението е свързана с предотвратяване на т.нар. „кражба на фирми“, при която се извършва или промяна на собствениците на дружества, най-често ЕООД, или до смяна на управител на дружество, който след това извършва разпоредителни сделки с имуществата на дружеството преди действителните собственици да са узнали за това.

Агенция по вписвания е подала отговор на жалбата,с който я оспорва. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Апелативният съд намира следно:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл.21 ,т.4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съобразно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

Видно от подаденото заявление А4 „Майлан“ ЕООД е заявило вписване на промени в представителството на дружеството – освобождаване на Й. Б. като управител на дружеството. Към заявлението са приложени протокол от решение на едноличния собственик на капитала от 04.05.2023г. в обикновена писмена форма, документ- извлечение от търговския и фирмен регистър на Люксембург, установяващ учредяването на юридическото лице- собственик на капитала на „Майлан“ ЕООД , адвокатско пълномощно, декларация по чл. 13,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, обяснителна записка.

С обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ установява особена форма за действителност на изрично посочени в нея решения на общото събрание, между които е и това по ал.1, т.5, пр. първо - за избор на управител, а именно: едновременно извършено нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола, в който са обективирани, освен ако в дружествения договор е предвидена обикновена писмена форма. Посочено е, че по силата на изричната разпоредба на чл. 137, ал. 5 ТЗ неспазването на квалифицираната форма по ал. 4 има за последица нищожността на взетите решения.

Съдът е счел, че тази изискуема форма за действителност следва да бъде спазена и при приемането на решение за освобождаване на управителя, който осъществява органното представителство на дружеството, тъй като използвайки израза „избира управителя“ в нормата на чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. първо ТЗ законът има предвид правомощието на общото събрание да взема решения, както за избора на управител/и, така и за тяхното освобождаване, и за начина, по който същите следва да действат. Законът в посочената част не следвало да се тълкува буквално, а в смисъл на всяко решение на общото събрание, което засяга промяна в субектите, които могат да представляват и ръководят дружеството и начина, по който се осъществява това представителство. В подкрепа на съображение е изтъкнато, че освобождаването на управителя, не е посочено изобщо при изброяване правомощията на общото събрание на дружество с ограничена отговорност, но няма съмнение, че само органът, който избира управителя има право да промени вече взетото решение и да го освободи или промени частично състава на управителите или начина им на действие, ако управителите са няколко /какъвто е настоящия случай/. С оглед на това е направен извод, че решението за освобождаването на управител е такова, чиято действителност е обусловена от спазването на установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност, а именно: нотариална заверка на подписите. Тъй като представеният 2 протокол не е в тази форма,то съдебният състав е приел, че постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Въззивният съд не споделя тези изводи. Нормата на чл.137, ал. 4 от ТЗ е ограничителна такава – тя създава изискване за спазването на специална форма за вземане на определени решения и не може да се тълкува разширително. В същата изчерпателно са изброени хипотезите, при които тази форма е задължителна под страх от санкцията на чл.137,ал.5 от ТЗ. Доколкото взетото решение от ОС на дружеството се отнася до заличаване на единия от двамата вписани управители, а не до неговия избор и назначаване, разпоредбата е неприложима.

Необходимо е да се отбележи, че липсата на изрично изискване за форма на протокола за взетото решение при освобождаване на управител не съставлява непълнота или неяснота на закона и не може да бъде заместено чрез тълкуване по аналогия, както е направил първостепенният съд./ в същия смисъл определение №188 от 15.04.2019 г., постановено по т. д. 2797/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о./

С оглед на изложеното подадената жалба се явява основателна, а обжалваният съдебен акт – неправилен. Поради това същият следва да бъде отменен и да бъде постановено Агенция по вписванията да впише заявеното обстоятелство.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 28.06.2023г., постановено по т.д.№ 1049/2023г. на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказ № 20230522141046-2/29.05.2023г. на длъжностното лице по регистрацията при АВП, постановено по заявление вх.№ 20230522141046 и УКАЗВА на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ заявеното със заявление вх.№ 20230522141046, подадено от „Майлан“ ЕООД обстоятелство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3