Определение № 912 от 10.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. София, 09.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601142 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

С определение № 392 от 21.08.2024 г. по НЧД № 523/2024 г., Окръжен съд – Враца е оставил без уважение искането на осъдения А. И. Ц. за условно предсрочно освобождаване от остатъка (2 месеца и 5 дни) от наказанието 8 месеца лишаване от свобода, наложено му като общо, най-тежко такова по ЧНД № 106/2024 г. на Районен съд – Козлодуй.

Против определението е депозирана жалба от адв.С., защитник на осъдения Ц., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че постановеният съдебен отказ за условно предсрочно освобождаване се дължи на пълно позоваване на доклада по чл.154 от ЗИНЗС на затворническата администрация, чийто данни били вътрешно противоречиви (за противоречията се привеждат примери по усмотрение на защитата) и без възможност за проверка. Набляга се, че в съдебно заседание, първостепенният съд е оставил без уважение защитното искане за допълнително набавяне на документи, които можели да установят работата с лишения от свобода по плана за изпълнение на присъдата. Изразява се недоволство срещу отрицателната оценка на първата инстанция за личността на Ц., формирана върху приложените в затворническото досие справка-характеристика и справка за съдимост, като се настоява, че предходните осъждания на лицето вече били отчетени при определяне размера на общото най-тежко наказание и са послужили за неговото увеличаване по чл.24 от НК. Според адв.С. в настоящото производство подлежали на преценка само безспорно установените факти за поправянето на лишения от свобода, вследствие на реално провеждана с него корекционна работа, а не само „симулативна и документална“. Липсата на такива факти не следвало да се третира в ущърб на осъдения, понеже в противен случай изводите от значение за делото щели да се основават на субективните оценки на 1 съответната затворническа администрация. В този смисъл се иска, определението на ОС-Враца да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е по делото, че с определение № 164/27.05.2024 г. по ЧНД № 106/2024 г. на РС-Козлодуй, влязло в сила на 11.06.2024 г., на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на А. И. Ц. е определено едно общо, найтежко наказание – шест месеца лишаване от свобода, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 370/2024 г. на РС-Плевен и НОХД № 24/2024 г. на РС-Козлодуй, което на основание чл.24 от НК е било увеличено с два месеца, т.е. всичко осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим.

Видно от приложената по делото справка от началника на затвора – Враца, където осъденият е настанен, общото най-тежко наказание се счита за приведено в изпълнение с начало 28.02.2024 г., към датата на произнасяне на оспорвания съдебен акт – 21.08.2024 г., лишеният от свобода е изтърпял фактически 5 месеца и 23 дни, зачени са му от работа 2 дни, като остатъкът възлиза на 2 месеца и 5 дни. В този аспект вярно първостепенният съд е приел в определението си, че е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, а именно – осъденият фактически да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на проверяваната, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

За да достигне до това мнение, окръжният съд внимателно е обсъдил релевантните доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е обективно всички констатации – и негативни и позитивни, вкл. относно ресурсите за положителна корекция, но правилно в крайна сметка е заключил, че трайно поправяне у жалбоподателя не е настъпило и е необходимо корекционната работа с него да продължи.

Неоснователно е оплакването в жалбата срещу повлияването на изводите на съда от предходната съдимост на Ц. – илюстрирана в приложената справка за съдимост, а също и защитната претенция за нейното игнориране.

Действително в настоящото производство, акцентът стои върху евентуалното поправяне на лишения от свобода, което е установимо от данните за поведението и нагласите му по време на пенитенциарния престой, но няма как да се елиминира съдебното минало, особено когато се касае за многократно 2 осъждано лице, пребивавало също така многократно в местата за лишаване от свобода, след напускането на които е реализирало нови престъпления, понеже този именно факт красноречиво разкрива устойчиви криминогенни нагласи и повторяемост в криминалната активност, чието необратимо преодоляване изисква далеч по-солидно и убедително доказване, каквото в случая не се наблюдава.

Въззивната инстанция на свой ред, също не намира причини да изрази съмнение в достоверността на сведенията, фигуриращи в доклада на затворническата администрация, независимо от критиките на защитата към него. Последните са по-скоро обструктивни и насочени към неособено съществени елементи от съдържанието на споменатия документ.

Затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода в пенитенциарното заведение и резултатите, които същият постига при изпълнение на целите и задачите, поставени в плана на присъдата. Упреците за субективизъм при изготвянето на доклада са несподелими, защото в него по никакъв начин не са спестени и позитивните проявления у жалбоподателя (като нисък риск от вреди за служителите и останалите лишени от свобода, участие в курс „Християнски ценности“, изразено желание за участие в трудови дейности). Наред с това обаче, резонно окръжният съд е обърнал внимание на запазения в средни стойности риск от рецидив у Ц. и на най-сериозните му дефицитни зони, които са свързани с отношението му към правонарушението (слабокритичен, оправдаващ се с необмисленост, без мотивация за промяна и заявяващ бъдещо несъобразяване със ЗДвП), и с уменията му за мислене, произтичащи и от ниското интелектуално ниво (неразпознаване на факторите и причините, водещи до отклоненията в правосъобразното поведение, повторяемост на допуснати в миналото грешки, импулсивност, липса на реалистично целеполагане). Те продължават да бъдат актуални и към постановяването на атакуваното определение, тъй като според доклада, са останали неповлияни от корекционното въздействие, въпреки някои демонстрирани позитивни тенденции при лишения от свобода.

От приложените към затворническото досие материали е видно, че към промяна на режима за изтърпяване на наказанието, в насока облекчаване, не се е пристъпило.

Следователно, от страна на Ц. не са дадени нито достатъчно, нито значителни по естеството си доказателства за поправяне, което прави невъзможно удовлетворяването на заложеното в жалбата искане.

Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното, за извършено престъпление, наказание изцяло. За да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес, а не само тенденции за такъв, каквото е положението с настоящия жалбоподател.

Ето защо, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение, като законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

3

Предвид горното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 392 от 21.08.2024 г. по НЧД № 523/2024 г. на Окръжен съд – Враца

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4