Определение № 538 от 19.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. К., 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.а

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.а Въззивно частно гражданско дело № 20255100500349 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 12639/17.11.2025 г., подадена от С. К. И. от гр. К. срещу Разпореждане рег. № 2912/04.11.2025г., постановено по гр.д. № 832/2022 г. по описа на Районен съд – К..

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е разгледана исковата му претенция. Моли делото да бъде разгледано пред Окръжен съд – К..

По правилото на чл. 129, ал. 3 изр. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна – ответника по делото Министерство на правосъдието на Република България.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Производството по гр. д. № 832/2022 г. по описа на Районен съд –К. е образувано по предявен от С. К. И. против Министерство на правосъдието на Република България иск по чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.01.1996 г. в мебелен цех на Затвора - гр. С.З., за която е съставен акт за трудова злополука № 1 от 26.01.1996 г..

С Решение № 202/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 832/2022 г. по 1 описа на Районен съд – К., предявеният иск е отхвърлен.

С Решение № 106/7.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 133/2024 г. по описа на Окръжен съд – К., първоинстанционното решение е потвърдено.

С Определение рег.№ 2140/29.04.2025 г., постановено по к.гр.д. № 4771/2024 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 106/7.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 133/2024 г. по описа на Окръжен съд – К..

С Определение рег.№ 3734/18.07.2025 г. постановено по к.гр.д. № 4771/2024 г. на ВКС е върната жалба с вх. № 9345/20.05.2025 г., депозирана от С. К. И. срещу Определение рег. № 2140 от 29.04.2025 г. по гр.д. № 4771/2024 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 106/7.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 133/2024 г. по описа на Окръжен съд – К..

С писмо на ВКС вх. № 8168/14.07.2025 г., на Районен съд – К. е изпратена жалба с вх. № 51215/04.07.2025 г., подадена от С. К. И. за свързването й с изпратена по компетентност на Районен съд – К. предишна жалба от С. И. с вх. № 51130/23.06.2025 г.

С Разпореждане Рег. № 2694/14.10.2025 г., постановено по гр.д. № 832/2022 г., Районен съд – К. е оставил без движение подадените от С. К. И. молба (жалба) с вх. № 51215/04.07.2025 г. на ВКС, изпратена за произнасяне по компетентност на Районен съд –К. с вх. № 8168/14.07.2025 г.; молба (жалба) с вх. № 51130/23.06.2025 г. на ВКС, изпратена за произнасяне по компетентност на Районен съд – К. с вх. № 7540/30.06.2025 г., както и молба (жалба) с вх. № 7539/30.06.2025 г. и молба с вх. № 7715/03.07.2025 г. на Районен съд – К., като съдът е дал указания на С. К. И., в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни какво искане прави във връзка с изложеното: 1) По чл. 303 от ГПК за отмяна на влязло в сила Решение № 202 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 832/2022 г. на Районен съд – К. или друго; 2) Ако прави искане за отмяна на посоченото влязло в сила съдебно решение, да уточни в коя част иска да бъде отменено решението; да посочи на кое от основанията за отмяна, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК, се позовава, като е указал изрично на молителя, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, молбата ще бъде върната.

2

С обжалваното пред настоящата инстанция Разпореждане рег.№ 2912/04.11.2025 г., Районен съд – К. е приел, че с всички молби С. К. И. прави искане по същество за уважаване на исковата му претенция за обезщетение във връзка с претърпяната трудова злополука, без да се позовава на основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 от ГПК, и предвид че не са представени доказателства за изпълнени в указания срок дадените с Разпореждане рег.№ 2694/14.10.2025 г., съдът на основание чл. 306, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, е върнал подадените от С. К. И. молба (жалба) с вх. № 51215/04.07.2025 г. на ВКС, изпратена за произнасяне по компетентност на Районен съд – К. с вх. № 8168/14.07.2025 г.; молба (жалба) с вх. № 51130/23.06.2025 г. на ВКС, изпратена за произнасяне по компетентност на Районен съд – К. с вх. № 7540/30.06.2025 г., както и молба (жалба) с вх. № 7539/30.06.2025 г. и молба с вх. № 7715/03.07.2025 г. на Районен съд – К., всички съдържащи оплакване относно неуважаването на исковата му претенция за обезщетение във връзка с претърпяна трудова злополука.

С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното:

Спорът относно претендираното от С. К. И. обезщетение за претърпяна трудова злополука е решен с влязло в сила решение и доколкото с всички гореописани молби (жалби) се иска именно присъждане на обезщетението, за което искът е отхвърлен, то правилно от първоинстанционния съд е прието, че по съществото си тези молби (жалби) представляват такива за отмяна на влязлото в сила решение, в каквато насока е дал указания на подателя за отстраняване на нередовности. С оглед приетото неизпълнение на дадените указания в срок, първоинстанционният съд е постановил връщане на молбата на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че е налице именно хипотезата на чл. 306, ал. 2, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК .

Съгласно мотивите в т. 12 на ТР № 4 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е Върховният касационен съд.

Ето защо производството пред Окръжен съд – К. следва да се прекрати 3 и делото да се изпрати на Върховния касационен съд, по компетентност.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 349/2025 г. по описа на Окръжен съд – К. и ИЗПРАЩА делото на Върховния касационен съд по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. К., 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.а

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.а Въззивно частно гражданско дело № 20255100500349 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 12639/17.11.2025 г., подадена от С. К. И. от гр. К. срещу Разпореждане рег. № 2912/04.11.2025г., постановено по гр.д. № 832/2022 г. по описа на Районен съд – К..

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е разгледана исковата му претенция. Моли делото да бъде разгледано пред Окръжен съд – К..

По правилото на чл. 129, ал. 3 изр. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна – ответника по делото Министерство на правосъдието на Република България.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Производството по гр. д. № 832/2022 г. по описа на Районен съд –К. е образувано по предявен от С. К. И. против Министерство на правосъдието на Република България иск по чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.01.1996 г. в мебелен цех на Затвора - гр. С.З., за която е съставен акт за трудова злополука № 1 от 26.01.1996 г..

С Решение № 202/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 832/2022 г. по 1 описа на Районен съд – К., предявеният иск е отхвърлен.

С Решение № 106/7.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 133/2024 г. по описа на Окръжен съд – К., първоинстанционното решение е потвърдено.

С Определение рег.№ 2140/29.04.2025 г., постановено по к.гр.д. № 4771/2024 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 106/7.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 133/2024 г. по описа на Окръжен съд – К..

С Определение рег.№ 3734/18.07.2025 г. постановено по к.гр.д. № 4771/2024 г. на ВКС е върната жалба с вх. № 9345/20.05.2025 г., депозирана от С. К. И. срещу Определение рег. № 2140 от 29.04.2025 г. по гр.д. № 4771/2024 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 106/7.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 133/2024 г. по описа на Окръжен съд – К..

С писмо на ВКС вх. № 8168/14.07.2025 г., на Районен съд – К. е изпратена жалба с вх. № 51215/04.07.2025 г., подадена от С. К. И. за свързването й с изпратена по компетентност на Районен съд – К. предишна жалба от С. И. с вх. № 51130/23.06.2025 г.

С Разпореждане Рег. № 2694/14.10.2025 г., постановено по гр.д. № 832/2022 г., Районен съд – К. е оставил без движение подадените от С. К. И. молба (жалба) с вх. № 51215/04.07.2025 г. на ВКС, изпратена за произнасяне по компетентност на Районен съд –К. с вх. № 8168/14.07.2025 г.; молба (жалба) с вх. № 51130/23.06.2025 г. на ВКС, изпратена за произнасяне по компетентност на Районен съд – К. с вх. № 7540/30.06.2025 г., както и молба (жалба) с вх. № 7539/30.06.2025 г. и молба с вх. № 7715/03.07.2025 г. на Районен съд – К., като съдът е дал указания на С. К. И., в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни какво искане прави във връзка с изложеното: 1) По чл. 303 от ГПК за отмяна на влязло в сила Решение № 202 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 832/2022 г. на Районен съд – К. или друго; 2) Ако прави искане за отмяна на посоченото влязло в сила съдебно решение, да уточни в коя част иска да бъде отменено решението; да посочи на кое от основанията за отмяна, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК, се позовава, като е указал изрично на молителя, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, молбата ще бъде върната.

2

С обжалваното пред настоящата инстанция Разпореждане рег.№ 2912/04.11.2025 г., Районен съд – К. е приел, че с всички молби С. К. И. прави искане по същество за уважаване на исковата му претенция за обезщетение във връзка с претърпяната трудова злополука, без да се позовава на основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 от ГПК, и предвид че не са представени доказателства за изпълнени в указания срок дадените с Разпореждане рег.№ 2694/14.10.2025 г., съдът на основание чл. 306, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, е върнал подадените от С. К. И. молба (жалба) с вх. № 51215/04.07.2025 г. на ВКС, изпратена за произнасяне по компетентност на Районен съд – К. с вх. № 8168/14.07.2025 г.; молба (жалба) с вх. № 51130/23.06.2025 г. на ВКС, изпратена за произнасяне по компетентност на Районен съд – К. с вх. № 7540/30.06.2025 г., както и молба (жалба) с вх. № 7539/30.06.2025 г. и молба с вх. № 7715/03.07.2025 г. на Районен съд – К., всички съдържащи оплакване относно неуважаването на исковата му претенция за обезщетение във връзка с претърпяна трудова злополука.

С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното:

Спорът относно претендираното от С. К. И. обезщетение за претърпяна трудова злополука е решен с влязло в сила решение и доколкото с всички гореописани молби (жалби) се иска именно присъждане на обезщетението, за което искът е отхвърлен, то правилно от първоинстанционния съд е прието, че по съществото си тези молби (жалби) представляват такива за отмяна на влязлото в сила решение, в каквато насока е дал указания на подателя за отстраняване на нередовности. С оглед приетото неизпълнение на дадените указания в срок, първоинстанционният съд е постановил връщане на молбата на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286 ГПК.