Решение № 425 от 07.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора С. П. П. като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601819 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 30.06.2025 г., постановена по НОХД № 521/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23 с-в, съдът е признал подсъдимата М. И. А.

(със снета по делото самоличност) за виновна в извършването на две престъпления с правна квалификация чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както следва:

- за периода от 14.07.2010 г. до 13.05.2011 г., в магазин, находящ се в гр.

София, ул. „Позитано“ № 10, при условията на продължавано престъпление - с 11 деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно е присвоила чужди движими вещи - сумата от 660 лв., собственост на ЕТ „А.-М. В.” с управител М. С. В., която владеела на правно основание - предадена й от М. В. като месечно възнаграждение от по 60 лв. за депозиране в НАП на предаваните й ежемесечно от М. В. суми за плащане на осигуровки и патентен данък за ЕТ „А. - М. В.”;

- за периода 14.07.2010 г. до 13.05.2011 г., в магазин, находящ се в гр.

София, ул. „Позитано“ № 10, при условията на продължавано престъпление - с 11 деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също 1 престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно е присвоила чужди движими вещи - сумата от 1 505 лв., собственост на ЕТ „А.-М. В.” с управител М. С. В., която владеела на правно основание - предадена й от М. В. за депозиране в НАП за плащане на осигуровки и патентен данък за ЕТ „А.-М. В.”.

За всяко едно от престъпленията на подсъдимата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание чл. 23 НК съдът е определил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с 3-годишен изпитателен срок.

С присъдата подсъдимата е оправдана по обвинението с правна квалификация чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК за първите 11 деяния, а наказателното производство за останалите деяния по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимата М. А. да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на ЕТ „А.-М. В.” обезщетение за претърпени имуществени вреди по обвиненията, за които А. е призната за виновна в общ размер от 2165 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на всяко деяние.

С допълнителна присъда от 15.07.2025 г., постановена по НОХД № 521/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23 с-в, подсъдимата М. А. е осъдена да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на ЕТ „А.-М. В.” сумата от 1700,00 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на всяко деяние - по част от деянията, за които наказателното производство е прекратено, като гражданският иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 10 199,20 лв. Подсъдимата е осъдена да заплати и разноските по делото, а именно сумата от 850,00 лв. – държавна такса върху размера на уважения граждански иск, както и 5,00 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата от 30.06.2025 г. в срока по чл. 319, ал. 1 НПК са постъпили въззивни жалби и протест, както следва:

С въззивната жалба, подадена от адв. М. М. – защитник на подсъдимата, както и с тази, подадена лично от нея, се атакува постановената от СРС присъда в осъдителната й част. Излагат се идентични съображения за порочност на атакувания съдебен акт, като се сочи, че същият е неправилен и незаконосъобразен, както и че е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се становище за недоказаност от обективна и субективна страна на повдигнатите на А. обвинения. Отправя се искане постановената от СРС присъда да бъде отменена, включително в гражданскоправната й част, а подсъдимата – да бъде призната за невиновна и оправдана 2 по повдигнатите й обвинения. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата или присъдата да бъде изменена, като бъдат намалени размерът на наложеното наказание, както и този на обезщетението за претърпени имуществени вреди.

С въззивна жалба, подадена от ЕТ „А.-М. В.“, представлявана от М. С.

В., чрез адв. К. се обжалва в цялост постановената от първоинстанционния съд присъда с доводи за нейната неправилност и необоснованост.

С подадения протест от прокурор при СРП се атакува постановената от СРС присъда в оправдателната й част, както и в тази, с която наказателното производство е прекратено поради изтекла преследвателска давност.

Поддържа се становище за неправилност на първоинстанционния съдебен акт.

Сочи се, че неправилно съдът е признал подсъдимата А. за виновна в извършването на престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с предмет парични суми в размер от 60 лв. – трудово възнаграждение, без обвинение с такъв предмет да е описано в обвинителния акт или да е изменяно по реда на чл. 287 НПК. Заявява се, че с горепосочените суми, представляващи ежемесечно възнаграждение, е извършен акт на имуществено разпореждане в полза на подсъдимата А., която изначално не е имала намерение да изпълнява задължението, за което тези суми са й заплащани, поради което е налице престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Счита, че неправилно наказателното производство е прекратено за част от деянията, инкриминирани с обвинителния акт, като се акцентира, че продължаваното престъпление е едно престъпление, явяващо се довършено считано от датата на последното деяние от който момент започвали да текат и сроковете, предвидени в чл. 80 и 81 НК, които не са били изтекли към датата на постановяване на присъдата.

Поддържат се доводи за доказаност от обективна и субективна страна на престъпленията, за които на подсъдимата са повдигнати обвинения. Отправя се искане постановената от СРС присъда да бъде отменена в протестираната й част, а подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения.

В разпоредително заседание от 26.03.2026 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови доказателства във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа становище за отмяна на първоинстанционната присъда и за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност по отношение и на двете повдигнати на подсъдимата обвинения, както и предвид изрично заявеното от нея в тази връзка.

Повереникът на частния обвинител и на гражданския ищец – адв. А., в 3 открито съдебно заседание се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение за наличие на основания за прекратяване на производството в наказателната му част поради изтекла абсолютна давност. По отношение на предявения граждански иск отправя искане за произнасяне на въззивния съд съобразно законовите последици.

Частният обвинител М. С. В. – лично и в качеството си на представляващ гражданския ищец ЕТ „А.-М. В.“, редовно уведомена за съдебното заседание се явява лично, като се присъединява към аргументите, изложени от нейния повереник.

Упълномощеният защитник на подсъдимата А. – адв. М., в открито съдебно заседание, изразява становище за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство, водено срещу А., поради изтекла абсолютна давност за преследване за двете престъпления, за които подсъдимата е предадена на съд. Поддържа становище за наличие на основание за отмяна на атакуваната присъда и в гражданско-правната й част, с оглед наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, като се аргументира допълнително и че гражданският иск се явява и погасен по давност, доколкото е предявен след изтичане на 5-годишният давностен срок.

Подсъдимата М. И. А., редовно уведомена за съдебното заседание, се явява лично, присъединява се към становището на защитника си, а в предоставеното й право на последна дума моли да бъде прекратено производството спрямо нея, а присъдата на СРС- отменена.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивните жалби и протест и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

Наказателната отговорност на подсъдимата М. И. А. в настоящото производство е ангажирана по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт за престъпления по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл.

206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, с крайна дата на двете инкриминирани деяния – 13.05.2011 г.

За престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, както и за това по чл. 206, ал. 1 НК - към момента на довършването им, законодателят е предвидил наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода.

Предвид горното приложение намира разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, съгласно която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години от извършване на деянието за всички случаи, при които предвиденото от закона наказание за съответното престъпление е повече от 3 години лишаване от свобода.

4

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. Следователно за престъпления, за които законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 8 години, абсолютната давност е 15 години и с нейното изтичане се погасява наказателната отговорност на лицето и възможността на държавата да реализира същата спрямо него.

В тази връзка въззивният съд намира за удачно да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 3 НК давността продължаваните престъпления започва да тече от прекратяването им.

Изложеното по- горе, съотнесено към конкретния казус сочи, че към дата 13.05.2026 г. е изтекъл срок, който надвишава с една втора давността за преследване на деяния, квалифицирани като престъпления по чл.209, ал.1 и по чл.206, ал.1 от НК - т.е. изтекъл е срок повече от 15 години, поради което и наказателната отговорност на подсъдимата А. за конкретните инкриминирани престъпления, за които тя е предадена на съд и за които е била призната за виновна и са й наложени наказания на първа инстанция, е погасена поради изтекла абсолютна давност.

С оглед обвързаността на съда от изтеклата абсолютна погасителна давност и изрично направеното в този смисъл волеизявление на подсъдимата, въпросите по същество на делото, включени в обхвата на чл. 301, ал. 1 от НПК, с изключение на предявената гражданско – правна претенция, не следва да бъдат обсъждани. Проверяваният първоинстанционен съдебен акт следва да бъде отменен в частта му, касаеща наказателното преследване, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от НК, а наказателното производство спрямо подсъдимата – прекратено.

По отношение на гражданския иск:

Независимо от прекратяване на наказателното производство, обаче, въззивната инстанция, в съответствие с императивната законова разпоредба на чл. 307 от НПК и със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, дължи произнасяне по отношение на приетия за съвместно разглеждане, в рамките на наказателния процес, граждански иск, заведен от гражданския ищец ЕТ „А.- М. В.“, срещу подсъдимата М. И. А., по който се е произнесла и първата съдебна инстанция.