Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 347 от 23.05.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 34/2023
Вид
Решение № 347
Подписан
23.05.2023
В сила
30.06.2023
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Б.град, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200034 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. В. К. от гр.С., подадена чрез адв. А., против НП№BG23052022/5800/Р8-974/15.11.2022г., издадено от Директора на “Национално тол управление към АПИ-гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв, във връзка с нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

С жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила на ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на твърдяното с НП нарушение от обективна и субективна страна, а ако се приеме за извършено това нарушение, то наложената с него санкция е несъразмерна такава и нарушаваща европейското законодателство. Иска се отмяна на обжалваният акт. Прави се и искане за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

1

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и поддържа становището за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Прави искане за потвърждаване на обжалваният акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в процеса.

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-АПИ, Национално тол управление, надлежно призовани, не ангажират представител и становище по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно 2 обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

РП-Б.град, редовно призовани, не ангажират процесуален представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в законният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

/Обжалваното НП се установи, че е връчено на санкционираното лице с известие за доставяне на 15.12.2022г., а подадената срещу него жалба по делото е депозирана на 29.12.2022г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

Със Заповед №ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020г., издадена от Директора на Агенция „Митници“, въз основа на чл. 167, ал.3б, т.1 и т.2 и чл.189е, ал.11 от Закона за движение по пътищата, е наредено на служителите в ТД „Митници“ в страната, изрично посочени в заповедта, както и на Отдел“Пътни такси и разрешителен режим“, да извършват контрол по спазването на чл.179, ал.3 и ал.3а от ЗДвП и при констатирани нарушения на тази норма, да издават АУАН, който след окомплектоване със съответните документи, да изпращат на санкционният орган при АПИ –гр.София .

Няма спор между страните и, че свидетелите Д. А. и Й. Д. са служители 3 именно в Отдел “Пътни такси и разрешителен режим“ към Агенция „Митници“, ТД-София, на длъжност “инспектор“/за първия от тях/ и съответно на длъжност“специалист контрольор“/за втория свидетел/, като именно в това си качество на 23.05.2022г. в 06.06. часа са упражнили тези си контролни функции по отношение на излизащ от страната през ГКППКулата, товарен автомобил с рег.№, влекач с марка „Д.“. При преминаването на този автомобил през мистическият пункт, свидетелите направили проверка за него в електронната система на АПИ, при която е установено, че тази система е генерирала и съхранява запис /доклад / за заснето с автомобила нарушение с № DF4D41FC18A53EF9E053021F160AE0EB.

Според съхранената в записа информация за нарушението, това ППС е описано като такова с обща технически допустима маса над 3.5 тона/над 12 тона/ и без посочване на брой оси, а самото нарушение се изразява в това, че 08.05.2022г. в 19.09 часа, на път №А-3, Покровник, отсечка 92+548, техническо терминално устройство от системата на АПИ с №10121, е засякло , че този автомобил се управлява по път , включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена за това такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Свидетелите приели, че водача на това ППС и към датата на заснетото нарушение е бил жалбоподателят Т. К., поради което и св.А., на 23.05.2022г. съставил срещу него в присъствието на колегата си св.Д., АУАН№ BG23052022/5800/Р8-974/ за нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП.

В акта била цитирана нормата на чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, както и нормата на чл. 10б, ал.1-3 от ЗП, без да се конкретизира наличната в казуса хипотеза.

Акта за нарушение е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му, като е подписан от него без възражения, включително и за авторството на вмененото му нарушение .

Към АУАН са приложени цитираните в него доказателствени документи /доклад и снимков материал/, генерирани в Електронната система на АПИ.

Видно от тези документи, те онагледяват, че на 08.05.2022г. в 19.09 часа, ППС с рег.№ /товарен автомобил/, с обща допустима техническа маса над 12 тона и с 5 бр. оси, собственост на фирма „ИНПРЕ ТРАНСПОРТ“ООД, е заснето да се движи и преминава през съответен сегмент /10121/ на Електронната система на АПИ, позициониран на път А-3 , км.92+548, нарастващ километър /Б.град-Покровник/, включен в обхвата на платената републиканска пътна мрежа. Според същият генериран електронен доклад за 4 посоченото ППС, към системата няма валидна маршрутна карта или валидна декларация за преминаване . Съхранен е и направен снимков материал към този доклад, в който е заснето описаното в АУАН превозно средство, именно на 08.05.2022г. в 19.09 часа.

Въз основа на АУАН, на 15.11.2022г., Директорът на “Национално тол управление“ към

АПИ-гр.София, е издал обжалваното

НП№

BG23052022/5800/Р8-974/, с което на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1 т.2 от ЗП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв. НП е връчено на жалбоподателя с известие за доставяне на 15.12.2022г. С НП е допълнена обстоятелствената част на АУАН и фактическото описание на твърдяното нарушение като е посочено, че описаното в акта ППС е с максимална допустима маса над 12 тона и с 5 оси. Допълнено е също, че нарушението според санкционният орган се изразява в незаплащане на пътна такса за управлението на описаното в обжалваният акт ППС, каквато не е определена заради едновременно неполучени тол декларации и маршрутни карти по чл.10б, ал.4 от ДП, вр. с чл. 10, ал.1 т.2 от този закон.

В НП е допълнено и, че на датата на проверката и констатирането на твърдяното нарушение, жалбоподателят е заплатил дължимата се пътна такса за датата на нарушението по чл.10б, ал.5 от ЗДвП , в размер на 119.00 лв. , за което му е издадена квитанция. / При разпита на свидетелите по акта А. и Д. , същите установяват, че спрели за проверка жалбоподателя на изходящо трасе от страната през ГКППКулата, като в рамките на тази проверка в Електронната система на АПИ, констатирали генериран доклад за нарушение на управляваното от жалбоподателя ППС, за посочената в акта предходна дата. Нарушението било, че не е заплатена дължимата се пътна такса за движение по път от републиканската мрежа на страната, за който следва да се заплати такава такса. Свидетелите приели, че жалбоподателя е бил водач на това ППС и към датата на нарушението, защото пред тях той не направил възражения в обратна насока. За това нарушение, му съставили акт, който е връчен на жалбоподателя лично и на мястото на съставянето му.

Като доказателство по делото е приет и пътен лист за дата 08.05.2022г./л.49/, от който се установява, че описаното в НП превозно 5 средство на тази дата, не е управлявано от жалбоподателя, а от водача Д. Л.

Този водач е пътувал с посоченото ППС за времето от 08.05.2022г. /12.58 часа/ до 11.05.22г. /в 12.00 часа / по маршрут РБългария –РГърция и обратно. В тази насока е представена и дигитална информация от бордовото устройство на посоченото в НП превозно средство и водача Д. Л. за дата 08.05.22г. от 12.47 часа до 22.22 часа, включително /л.51-57/. Лицето Д. Л. се установи, че към 30.07.2021г. е бил назначен на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ при собственика на описаното в НП превозно средство / фирма „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ООД/, въз основа на сключен по между им трудов договор №112/30.07.2021г. Този договор е и надлежно регистриран на 30.07.2021г. в НАП от работодателя, след сключването му и подписването му от работника. Аналогична информация за управление на описаното в НП превозно средство на датата на твърдяното нарушение, се съдържа и в представената по делото информация от дигитална карта на водача Д. Л. /л.164-л.168/ Идентичен трудов договор за заемане на същата длъжност, посоченият работодател и собственик на описаното в НП превозно средство, е сключил и с жалбоподателя на 03.11.2021г. Този договор също е надлежно регистриран в НАП от работодателя на датата на сключването му и подписването му от страните. Страните не спорят, че на тази длъжност, жалбоподателят е могъл да управлява товарни автомобили , собственост на работодателя си, за което е притежавал и СУМПС от съответна категория.