Решение № 2020 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2020 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100505676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4275/ 13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 43004/23г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, са уважени частично предявените положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е признато за установено, че М. С. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 582,63 лева /петстотин осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 25.06.2019 год. до 30.04.2019 год. за топлоснабден имот - апартамент №20, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 620,91 лева, за сумата от 38,28 лева и за периода от 01.05.2016 год. до 25.06.2019 год, като погасен по давност, и сумата от 12,12 лева /дванадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.03.2017 год. до м.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.06.2020 год. до окончателното плащане на сумата, като са отхвърлени исковете за сумата от 90,34 лева /деветдесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 год. до 17.06.2020 год. и за сумата от 2,53 лева /два лева и петдесет и три стотинки/, 1 представляваща лихва за забава въхру главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 год. до 17.06.2020 год., като неоснователни. М. С. М. е осъден да плати разноски по делото в общ размер на 1 049,71лв.

Производството е образувано по въззивна жалба от ответника в частите, в които са уважени предявените искове, с твърдение, че решението е постановено при нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД не били влезли в сила, оспорва се наличието на доказано облигационно правоотношение с оглед липсата на доказателства за присъединяване към топлопреносната мрежа, размерът на доказаното количество топлинна енергия не бил доказан с допустими доказателства, доколкото вещото лице по СТЕ не работил с доказателства приобщени по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Конституираното по делото трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Неоснователно се поддържа, че не са ангажирани доказателства за публикуване на одобрените Общи условия за установяване на факта на влизането им в сила. С представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ- 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР (л.35), като видно от представеното копие същите са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.

Няма данни и не се твърди ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискал прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват.

Съдът приема, че Общите условия, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на 2

КЕВР, които са представени от ищеца са публикивани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., т.е. съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ в посочения всекидневник, като влизат в сила 30 дни след първото им публикуване и се прилагат в отношенията между страните, а второто им публикуване има само оповестителен характер /в тази насока е и практиката на ВКС - Определение № 5498 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 2086 / 2024 г. на ВКС/; Поради това настоящият състав приема, че през процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г. С оглед на това възражението на въззивната страна за липса на облигационна връзка поради необвързаност с общите условия на ищеца е неоснователно.

Доводът във въззивната жалба, че не се доказва наличие на облигационно правоотношение също е неоснователен, доколкото от приетите по делото н.а. за собственост и решение № 134195/31.05.2017г. по гр.д. № 56797/2009г. по описа на СРС, се установява качеството потребител като собственик по чл.153 ЗЕ при съответната квота от 1/3 ид.ч. от топлоснабдения имот /до който размер са заявени и претенциите/.

На следващо място, съдът кредитира заключението по СТЕ като обективно и компетентно изготвено, а от същото се установява, че ищецът е доказал реално доставено и потребено количество топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот, поради което и възражението, че не били представени доказателства за присъединяване към топлопреносната мрежа са неоснователни. Така и неоснователно се поддържа от въззивника недопустимост вещо лице да работи по документи, представени му от посочените дружества. Съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК при възлагане на експертизата съдът задължително посочва предмет и задача на същата. В процесния случай е допуснато изслушване на СТЕ по поставена задача от ищеца в исковата молба, която включва отговор на поставените въпроси след запознаване на наличната документация в „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД. В този смисъл, запознавайки се със съответните документи и изготвяйки заключението си, взимайки предвид и тях, вещото лице в пълнота е изпълнило поставените му от съда задачи. В закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК, да бъдат представени по делото, тъй като необходимостта от експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в делото / Вж. Определение № 333 от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.

По отношение исковете за услугата за дялово разпределение не са въведени 3 конкретни възражения, поради което и доколкото настоящата инстанция не установи да са били нарушени императивни материалноправни норми, то решението на районния съд следва да бъде потвърдено и в тази част.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски разполага само въззиваемият, който е претендирал присъждане на юрк.възнаграждение, което съдът определи в минималния размер от 100€ с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 12,78€.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4275/ 13.03.2025 г., постановено по гр. д. №

43004/23г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, в обжалваните части, в които е признато за установено, че М. С. М., ЕГН **********, дължи на основание чл.422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумите: 297,89 € (582,63 лева), представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 25.06.2019 год. до 30.04.2019 год. за топлоснабден имот - апартамент №20, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата о т 6.20€ (12,12 лева), представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.03.2017 год. до м.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.06.2020 год. до окончателното плащане на сумата, за които има издадена заповед по ч.гр.д. № 26731/2020г. по описа на СРС, 75 състав.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК М. С. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 12,78€, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК М. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по настоящото въззивно производство в размер на 100€.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззиваемия – „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5