Решение № 4586 от 21.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6238/2023
- Вид
- Решение № 4586
- Подписан
- 21.08.2023
- В сила
- 21.08.2023
- Състав
- Стела Кацарова, Галина Ташева, Виктория Мингова
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 10, т. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 4586 гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Галина Ташева
Виктория Мингова като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20231100506238 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 21776/28.04.2023 г., подадена от длъжника „Д. З.“ АД срещу Разпореждане (посочено от жалбоподателя като постановление) от 24.04.2023 г. по изпълнително дело № 20238600400338 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 в КЧСИ, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника да се намали размерът на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до определения минимум по чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление.
Навеждат се доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Сочи се, че длъжникът като застраховател има нормативни задължения за поддържане на технически резерви, вкл. и финансови резерви за плащания. На следващо място се излагат съображения, че цялата дължима сума по изпълнителното дело /включително спорният размер на адвокатския хонорар/ в общ размер на 79 066,57 лв. е била преведена от длъжника по сметката на ЧСИ на 24.04.2023 г. - четири дни след получаване на ПДИ на основание наложения запор на банковите сметки на длъжника. Излагат се доводи също така, че единственото предприето от взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея на способа за изпълнението, което е условие за редовност на същата съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, поради което не следва да се цени като действия по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
1
Предвид изложеното поддържа, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното производство следва да бъде определено само на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата поради това, че делото не се характеризира с правна и/или фактическа сложност.
Отправя искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и за намаляване на присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на законоустановения минимум.
Взискателят Д.Й.С. не е взел становище по жалбата.
По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ В.М., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Производството по изпълнителното дело 20238600400338 по описа на ЧСИ В.М., рег.
№ 860 в КЧСИ е образувано на 19.04.2023 г. по молба на взискателя Д.Й.С., подадена чрез процесуалния му представител адв. П.К. срещу длъжника „Д. З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.02.2022 г. по възз.т.д. № 598/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна, ТО, I с-в, с който дружеството е било осъдено да заплати на взискателя сумата от 50 000,00 лв. /частичен иск от сума в общ размер от 80 000 лева/ – представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на М.С.Д., починал на 06.06.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на 06.06.2019 г. по вина на водача И.А.И., управлявал л.а.
„Митцубиши Паджеро“, с рег. № ******* застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при „Д. З.“ АД, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Молбата от 19.04.2023 г. съдържа искане за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите по изпълнителния лист, както и заявление, че на ЧСИ се възлага да изпрати покана за доброволно изпълнение, да връчи на длъжника подлежащите на изпълнение актове, както и всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение.
С молбата за образуване на ИД е претендирано адвокатско възнаграждение за процесуален представител на взискателя в размер на 3980,00 лв. с ДДС в полза на адв. П.К..
Към същата е приложен Договор за правна помощ и съдействие, в който изрично е посочено, че същият е сключен по реда на чл. 38, ал 2 ЗАдв. във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., както и пълномощно.
С разпореждане изх. № 28646/19.04.2023 г. и Сметка № 86673 от 19.04.2023 г. ЧСИ В.М. е приела за събиране претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 3980 лв., както и такси по ТТРЗЧСИ за образуване и водене на делото в размер на 66 лв.
На 20.04.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, съдържаща информация за начислените и приети за събиране такси и разноски.
2
На 19.04.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника при „Уникредит Булбанк“ АД.
На 24.04.2023г. по делото е депозирана молба от длъжника с вх. № 19864 против приетите за събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя с искане същите да бъдат намалени до минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от 24.04.2023 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, съобщението за което е получено от длъжника на 24.04.2023.
На 05.05.2023 г. по банков път от длъжника „Д. З.“ АД е постъпила сумата от 79 066,57 лева, което е отразено от ЧСИ В. М. в констативен протокол от 05.05.2023 г.
На 28.04.2023 г. от длъжника „Д. З.“ АД е депозирана жалба срещу разпореждането на ЧСИ М., с което е оставено без уважение искането за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, която е предмет на разглеждане в настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл. 78, ал. 1 ГПК.
С Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение, както в съдебни, така и в изпълнителни производства. Независимо, че по правило разноските в изпълнителното производство са възложени в тежест на длъжника, нормата на чл. 79, т. 3 от ГПК изрично редуцира отговорността му да конкретно реализиран способ, довел до частично или пълно удовлетворяване на вземането. Следователно, отговорността за разноски в изпълнителното производство няма санкционен характер, а цели да ангажира длъжника с типичните последици от собственото му укоримо поведение (липса на доброволно изпълнение след приключване на съдебното производство по съдебно установяване на вземането). Длъжникът носи отговорност за тези разноски на взискателите, които са били необходими за заместване на липсващото доброволно изпълнение.
В настоящия случай, видно от съдържанието на договора за правна защита и 3 съдействие от 19.04.2023 г. се установява плащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3980,00 лева с ДДС, поради което настоящият състав намира, че в случая не се касае за безплатна адвокатска помощ, а за договор за правна защита и съдействие, към който са приложими разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК. От изложеното следва, че при оспорен от длъжника размер на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, същият му е противопоставим само ако и доколкото се явява обоснован с фактическата и правна сложност на производството.
В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на разпореждането от 24.04.2023 г., в частта с която ЧСИ е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение до 200 лева, както и да намали таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС предвижда, че възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, (240 лева с ДДС –§2 от Наредбата).
Съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.
2 – 7 от Наредбата.
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20238600400338 по описа на ЧСИ В.М., с молбата от 19.04.2023 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществил поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните 4 размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв.
Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
Разпечатката съдържа 47 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b15a928-295d-43af-bab2-a4530c86ac26