Определение № 365 от 23.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. П., 22.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Мариана Ил. Димитрова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20215200500851 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.396 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба с вх.№22832/01.12.2021г. от „Мост Компютърс“, с Управител М.Т.М. и от „СММ 97“ ООД, с Управител М.Т.М., чрез пълномощника и на двете дружества адв. Х.А. против Определение

№1601 от

30.08.2021г., постановено по гр.д.

№20215220102718/2021г. по описа на РС- П., с което е допуснато обезпечение на предявени от ЮР. ПР. Д. и „РПЛ- 2000“ ООД, представлявано от Д.С. Д.а искове, с правно основание по чл.439 от ГПК.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е за отмяна на обжалваното определение, като се отмени исканото обезпечение.

Писмени отговори от насрещните страни в процеса-ЮР. ПР. Д. и „РПЛ2000“ ООД не са постъпили.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателят изложено жалбата му, както и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна, следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ЮР. ПР. Д. от гр.П. и „РПЛ- 2000“ООД, със седалище и адрес на управление ж.к.“Дружба“№2 бл.273, вх.В, представлявано от Д.С. Д.а срещу „Мост 1

Компютърс“ООД, с ЕИК 831210862 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шипченски проход“ бл.240, вх.Ж ет.3 и „СММ- 97“ ООД, с ЕИК 121488372, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шипченски проход“, бл.240, вх.А, ет.2.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с определение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10101/2010 от 19.03.2020г по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист по полза на първия ответник за сумата от 694,49лв. С молба от 04.07.2011г. от този ответник е подадена молба и е образувано изпълнително дело срещу солидарно отговорните длъжници- ищци по настоящото дело.

Твърди се, че с определение по реда на чл.410 от ГПК от 11.03.2010г. по ч.гр.д.№9955/2010г по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение в полза на втория ответник срещу ищците за сумата от 4495,40лв. Издаден е и изпълнителен лист от 12.12.2011г .

Сочи се, че с молба от 04.07.2021г., първият ответник е поискал да се образува изпълнително производство срещу двамата ищци като в тази молба не е посочен изпълнителен способ. Междувременно процесуалния представител на двамата кредитори е подал молба до ЧСИ на 14.11.2011г. за изпращане на ПДИ до длъжниците. Следваща молба за извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците е подадена на 13.11.2014г.

В тази връзка се твърди се, че е настъпила съгласно чл.433, ал.1т.8 от ГПК перемпция. Това е така, тъй като спрямо първия ответник този срок е започнал да тече от деня на последното действие по изпълнителното производство и това е 14.11.2011г. За вторият взискател и втори ответник този срок е започнал да тече на 13.02.2012г., когато се е присъединил като кредитор по образуваното вече изпълнително производство №1322/2011г.

Визира се, че следващо действие от страна на двамата кредитори е подаване на молба на 13.11.2014г. до ЧСИ Р.М. за предприемане на изпълнително действие.

Приема се, че за двамата кредитори е изтекла предвидената в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК перемпция и този факт е саниран с постановление на съдебният изпълнител за прекратяване на производството понеже този срок е изтекъл. След изтичане на този срок всички предприети изпълнителни действия са невалидни, т.е. те не прекъсват давността.

2

Сочи се, че от взискателите са предприемани редица действия в периода от 13.11.2014г до 08.10.2019г. когато изпълнителното дело №1322/2011г по описа на ЧСИ Р.М. е прекратено. Кредиторите са изтеглили изпълнителните си основания и са образували изпълнително производство №629/2020г. по описа на ЧСИ Г.Т., с район на действие Окръжен съд- П..

Погасителната давност е изтекла най- късно на 13.02.2015г.

Иска се да се приеме за установено, на основание чл.439 от ГПК, че ищците не дължат на ответниците посочените в уточнителната молба вх.

№14659 от 10.08.2021г. суми като главници, лихви, такси и разноски по изпълнителното производство.

Иска се, съдът да допусне обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №629/2020г по описа на ЧСИ Г.Т. с рег.№882 и район на действие ОС- П..

Във връзка с оставяне без движение на исковата молба от страна на ищците е подадена уточняваща молба с вх.№14659/10.08.2021г.

С обжалваното Определение №1601 от 30.08.2021г., в производство по реда на чл.389 от ГПК е допуснато обезпечение на предявените от ЮР. ПР. Д. и „РПЛ- 2000“ООД, представлявано от Д.С. Д.а срещу „Мост Компютърс“ООД и „СММ- 97“ООД, искове с правно основание чл.439 от ГПК, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20208820400629 по описа на ЧСИ Г.Т. с рег.№882 с район на действие ОС- П.. Въз основа на това определение е и издадена Заповед №51 от 30.08.2021г., с която е допуснато обезпечение на предявените искове с правно основание по чл.439 от ГПК, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20208820400629 по описа на ЧСИ Г.Т. с рег.№882 с район на действие ОСП..

Видно от Разпореждане №5083 от 13.09.2021г., след проверка и допустимостта на исковата молба на ищците е разпоредено препис от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от молба с вх.

№14659 от 10.08.2021г. да се връчат на ответника, като му е указано и правото на писмен отговор, на основание чл.131 от ГПК.

В срок е от ответниците е постъпил писмен отговор с вх.№19652 от 25.10.2021г., като към него е приложено изпълнително дело №2020 в два тома- том І- изпълнително дело №20117900401322 по описа на ЧСИ- Р.М..

3

При така установеното от правна страна се приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, в което се изразява обезпечителната нужда и при наличието на две алтернативно предвидени предпоставки: ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, обосноваващи извод за вероятната му основателност или срещу представяне на гаранция в определен от съда размер, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД, чието предназначение е да обезщети ответника за вредите, които би претърпял от евентуално неоснователно налагане на обезпечителната мярка, като съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и при допускане на обезпечението при условията на първата хипотеза.

В т.5 от Тълкувателно решение №6 от 14.03.2014г. на ВКС- ОСГТК е прието, че преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите го писмени доказателства /чл.391, ал.1, т.1 от ГПК/, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства- при представяне на гаранция в определен от съда срок, т.е. „законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност /при липса на доказателства/ може да бъде базирана върху изразената готовност да внесе гаранция за евентуалните преки и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /чл.391, ал.3 от ГПК/.

В конкретният казус, районният съд изхождайки от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба и формулирания петитум е счел, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр.с чл.124 от ГПК, който е процесуално допустим. Приел е, че са налице всички положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Не е установил да съществуват отрицателни предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването на правото на 4 иск. В процесуалния и материалния закон е регламентирана защита на твърдяното право.

Ето защо е счел, че исковете са и вероятно основателни с оглед представените по делото писмени доказателства, а предложената обезпечителна мярка е адекватна с оглед обезпечения интерес.

В случая, въззивният съд не споделя така изложените изводи на първата инстанция.

Основанието за този извод се извежда от изложените в исковата молба обстоятелства, уточняващата молба, във връзка с констатирани нередовности на първата и съответно заявено искане. Всичко това не дава възможност за категорична преценка относно вида и обема на търсената защита, тъй като сочи, както на иск за оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК, така и на производство по реда на чл.435 от ГПК.

Относно иска по чл.439 от ГПК, исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.3-5 от ГПК и чл.128, т.2 от ГПК.

На практика има посочена първоначална цена на иска в общ размер на 9794,61лв., върху която е изчислена ДТ и внесена такава в размер на 391,77лв.

В петитума на исковата молба е посочено, че се иска да се признае за установено, на основание чл.439 от ГПК, че ЮР. ПР. Д. и „РПЛ- 2000“ ЕООД, като солидарни длъжници не дължат на „Мост Компютърс“ ООД сумата от 1217,75лв., както и че не се дължат на „СММ- 97“ ООД, сумата от 8576,55лв., както посочените такси и разноски в общ размер на 979,27лв., както и всякакви лихви върху главниците по изпълнителното дело. В уточняващата молба с вх.№14659 от 10.08.2021г. се визират данни за лихви в размер на 429,36лв. по ИЛ в полза на „Мост Компютърс“ ООД и лихви в общ размер на 5029,99лв. по ИЛ издаден в полза на “СММ- 97“ ООД.

При тези данни следва да се приеме, че няма коректно посочена цена на иска, същата не е определена коректно при наличните твърдения за размер и произход на вземането оспорвано по реда на чл.439 от ГПК, съобразно заявения петитум, което води до извод, че и държавната такса, която е внесена е произволно определена, а на практика се дължи в по- голям размер, но след надлежно уточняване.

Няма основание да се игнорира и обстоятелството, че в предмета на установителния иск по чл.439 от ГПК, съобразно заявения петитум е 5 включена сума в общ размер на 979,27лв., за която сума в обстоятелствената част на исковата молба няма данни, като следва да се предполага с оглед посоченото в искането, че се касае за такси и разноски в изпълнителното производство. Относно последните следва да се посочи, че ако тази сума е за такива разходи, то за тяхното оспорване е предвиден друг ред, а именно, обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 от ГПК.

След като е налице нередовна искова молба от това следва извод, че първоинстанционният съд не е следвало да допуска обезпечение на така предявения от страна на ищците иск, с правно основание по чл.439 от ГПК.

При тези си изводи, въззивният съд не намира, че има основания да се произнася по останалите възражения изложени в подадената частна жалба.

За пълнота следва да се посочи, че не е необходимо да се обсъждат подробно представените с частната жалба, респ. с отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като същите не са били представени по делото в първата инстанция към датата на допускане на обезпечението, съответно не биха могли да бъдат съобразени от първоинстанционния съд към този момент, а следва да бъдат отчитани евентуално с решението по първоинстанционното дело в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

При тези правни изводи, настоящата въззивна инстанция приема, че обжалваното определение на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, а подадената частната жалба, като неоснователна се остави без уважение. В последица от това следва да се остави без уважение направеното искане за допускане на обезпечение от страна на ЮР. ПР. Д. и „РПЛ- 2000“ ООД, представлявано от Д.С. Д.а, както и да се обезсили издадената въз основа на отмененото определение, Обезпечителна Заповед №51 от 30.08.2021г.