Решение № 3435 от 26.10.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3435 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20213110103191 по описа за 2021 година

Ищецът В.И. твърди, че е собственик на недвижим имот - жилищна сграда и гараж в ПИ №*** по КП на гр.Варна, кв.„Аспаpуxoвo", 29-ти микрорайон, подробно описана в нотариален акт №34, том №36, дело №8537 от 16.05.2005г., а земята на която се намира постройката е частна държавна собственост, с АДС №5518/01.02.2005г. с адм.адрес гр.Варна, кв.

„Аспарухово", *** **. От 2000г. е започнал процедура по закупуване на земята, върху която е изградена постройката, тъй като същата е държавна собственост. Във връзка с тези си действия се сблъсквал с противоправни и незаконни действия на определени лица, които имат интереси по отношение, както на имота, който влее, така и на съседни имоти, изразяващи се в извършване на организиране на натиск и репресивни действия срещу него и имуществото му. Твърди, че част от имота, който ползва била противозаконно отнет за осигуряване достъп до съседните имоти, като това самоуправно действие според него довело до разрушаване на изградени от него ограда, гараж и отводнителна канавка. Твърди, че по повод изложеното срещу него ответниците М. С. И., Ж. С. А. и Р. К. М. Т. организирали репресивни действия с цел да го компрометират като подали молба по която било образувано ЧНХД №2741/2017г. на ВРС за настаняването му за принудително лечение. Ищецът твърди, че бил силно притеснен от заведеното дело и от грубото поведение от страна на съседите си, които искали да имат достъп до имотите си с автомобили. Това довело до изостряне на отношенията със съпругата му и бракът им приключил с развод. Ответниците К. и П. оказвали натиск срещу него да спре подаването на жалби срещу според него незаконните действия в имота на държавата, като се стигнало до издавана от 1 тяхна страна на пет акта за нарушения на ЗДвП. Сочи, че в периода от 2006г. до 11.11.2019г. многократно била премахвана оградата на имота при различно участие на ответниците, за който вече твърди, че е негов, макар в началото на исковата си молба сочи, че е частна държавна собственост. Твърди, че през м.ноември 2019г. ответниците Т. Й. П. и Г. П. С. извършили действия по подкопаване на трайно прикрепените стоманени колове-50бр. и осъществили демонтаж на оградната мрежа в северната част на имота, като не сочи, какво е касателството на останалите ответници към този случай и как от него възниква отговорност и за тях при условията на солидарност. Освен това през лятото на 2014г. ответниците-П., Б. и К. заявили, че следва да премахне оградата и ако не го стори те ще я демонтират и на следващия ден премахнали оградата, изградена от поцинкована мрежа 4.5x4.5 ф.1.7-1.5ги х10м/ТХ с дължина 31м. Следствие на това и поради липсата й имотът му останал незащитен и били разграбени складираните в него строителни материалипясък и чакъл. Твърди, че двама от ответниците без да посочва конкретно кои ежедневно преминавали през имота му като по този начин го поставяли под натиск. Ищецът сочи, че на 21.10.2019г. отв.Тр.Г. в качеството си на служител на Общ.Варна му нанесла вреди като вписала неверни данни в акт №5/21.10.2019г., като по този начин се стигнало до задължение за него да премахне метална врата, като той отказал да изпълни това предписание и му бил съставен АУАН, като това довело за него до притеснения, че няма да може да се грижи за имота като добър стопанин. Сочи, че в имота е имало строителни материали - 15т. чакъл на стойност 460лв., 16т. пясък на стойност 300лв. и арматура №8500кг. на стойност 650лв., който поради премахването на оградата били откраднати.

Моли, да се осъдят ответниците при условията на солидарна отговорност да му заплатят имуществени вреди в размер на сумите от 370лв. сбор от 210лв. стойност на унищожена 30м. оградна мрежа и 160лв. стойност на 50бр. оградни колове, 460лв. стойност на 15т. чакъл, 300лв. стойност на 16т. пясък и 650лв. стойност на 500кг. арматура №8 и неимуществени вреди за претърпените притеснения от подстрекателството и съдействие в самоуправство на трети лица в размер на 2 900лв.

Ответницата Тр.Г. в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че счита иска за недопустим, поради това, че е налице висящо съдебно производство по гр.д. №14745/2019г. на PC - Варна, предявен срещу Община Варна за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 12624,46лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с премахнатите обекти в ПИ с идентификатор ***, а именно: масивна постройка, представляваща гараж от 22кв.м, подпорна стена и ограда, на основание чл.45 от ЗЗД, тъй като предметът на цитирания иск частично се припокрива с петитиума на настоящата искова молба. На следващо място сочи, че вредите, чието обезщетяване се търси, следва да са причинени от лицата, от които се търсят и да е налице причинно-следствена връзка между деянието на дееца и нанесените щети. В случая ищецът твърди, че лицата, срещу които е насочил иска си за обезщетяване на претърпени имуществени вреди са подстрекавали други лица да унищожат негово имущество. С оглед на това, че не е изяснен субектът, причинил вредите и същите не са пряко и непосредствено причинени от ответниците, то не са 2 налице елементите, обуславящи гражданската отговорност за вреди на лицата. Счита, че ако се претендират вреди причинени от длъжностно лице по повод на изпълнение на задълженията му, то искът е следвало да се предяви по реда на ЗОДОВ, и е подведомствен административен съд Счита, че по отношение на нея не е ясно какви са точните искови претенции на ищеца, а по същество на спора заявява, че искът е неоснователен и недоказан Лично не е участвала в премахване, разрушаване или повреждане на собственост на ищеца, а по отношение на съставения констативен протокол и АУАН е извършила действия в кръга на своята компетентност. Цитираният от ищеца път с кадастрален номер *** по КККР на кв.„Аспарухово" не преминава през имота, в който е построена жилищна сграда собственост на ищеца, а до него. Неправомерно в качеството на собственик е препречил преминаването през цитирания второстепенен път, като е поставил метална врата, нарушавайки свободното предвижване. С оглед на това, че ответника е собственик на сграда, построена върху земя държавна собственост, то същият не става собственик на земята и не може да изгражда постройки, съоръжения или ограждения без знанието, разрешението или учредяване на право на строеж от страна на собственика на имота. Поради гореизложеното счита, че не може да се установи дали и какви вреди е претърпял ищеца, кое е действието, с което са причинени и налице ли е причинно - следствена връзка между противоправно поведение и настъпилите вреди, нито какъв е техният размер. Моли да се постанови краен съдебен акт, с който да се прекрати съдебното производство, поради недопустимост на исковете по отношение на нея, а в условията на евентуалност да отхвърлите същите като неоснователни.

Ответниците М.И., Ж.А. и Р.М.-Т. в срока по чл.131 от ГПК са подали отговор в който сочат, че считат исковете за недопустими и неоснователни.

Никоя от ответниците не е причинявала каквито и да е неимуществени преки или косвени вреди на ищеца, нито с описаните в исковата молба твърдения относно почване на съдебно производство за настаняване на ищеца за принудително медицинско лечение, нито с каквито и да е други действия или бездействия. Те самите, както и техни близки през последните десетина години са били жертви на проявяваната от него необуздана физическа и вербална агресия. Още по- малко може да се приеме, че участието им като свидетелки в иницираното не от тях, а от ВРП съдебно производство по ЧНД №2741/2017г. на BPC, би могло да е противоправно деяние и да е причина за каквито и да е причинени на ищеца „неудобства или страдания". Явяването им като свидетели не е по тях, но искане или желание, а е било следствие на задължителни указания на съда, пред който се е гледало производството и същите са били длъжни да се явят и отговорят на всички зададени им от съда и страните въпроси. В тази връзка, не би могло да се приеме, че действие в изпълнение на указания на държавен или съдебен орган може да съставлява деликт. В случая не се твърди и няма каквито ида е данни, че това което са споделили ответниците като свидетелките е неистина, за което биха носили отделна отговорност. Сочат, че именно записването на имената и данните им в протокола от проведеното съдено заседание е причината за привличането им като ответници по настоящото дело, тъй като на практика въпреки, че са били обект на непредизвикана агресия в последните десетина и повече години, ищецът не ги познава лично, не знае имената им те също нямат 3 никакви допирни точки с него, освен, че са имали неблагоразумието да преминат в неподходящ момент по улицата, граничеща с имота, в който В. Б. има незаконна къща и същия се е опитал да ги нападне. Тоест ответниците не само, че не са извършвали увреждащи действия спрямо ищеца, но са търпели такива от негова страна, включващи пряко физическо и словесно нападение по време на преминаване по улицата, граничеща с имота, който ищеца обитава без правно основание. Претенциите на ищеца за заплащане на имуществени и неимуществени вреди не отговарят на никакви формални изисквания за редовност и допустимост на исковете, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане. В случая, такива ясни и еднозначни твърдения и факти липсват. В пространната искова молба и множеството уточнявания към нея, които с нищо не са допринесли за яснота и редовност на претенцията, са изложени няколко взаимнопротиворечащи си тези, относно това от кое противоправно действие и на кого точно ищецът претендира ла търпи вреди, като не е ясно и защо искове за различни по вид, време и характер действия на различни лица са обединени в една претенция. Считат, че няма връзка между описаните от ищеца последици и това, че те са били призовани като свидетели по инициирано от страна на РП - Варна. 4 Считат, че липсват доказателства за дължимостта на претендираните от ищеца суми, както и предпоставките за основателността на исковете с правно основание чл вн 45 от ЗЗД. Молят претенциите да се отхвърлят и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът Кр.К. в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че счита исковете за недопустими и неоснователни, а в частност сочи, че не е участвал в премахването на ограда от двора на имота, в който живее ответника, като няма и участие в твърдяното изчезване на строителни материали на ищеца, нито е вярно, че го е заплашвал и обиждал или подстрекавали трети лица за това. Сочи, че е е бил служител на длъжност „младши автоконтрольор" в IV-тo РУ на ОД на МВР - Варна и единствено в това си качество е имал преки правоотношения с ищеца. Тези взаимоотношения са в периода до 2015г. по повод две предизвикани от настоящия ищец ПТП, като при едното от тях последният е преминал с автомобила си през крака на младо момиче, и по повод на множество други допуснати от същия нарушения на ЗДвП. По дела водени от ищеца, ответникът е бил свидетел- актосъставител и най-вероятно от там ищецът е взел данните за името и местоработата му. Факт е и че по никакъв начин не е участвал в издаването, изпълнението и охраняването на производството за премахване на изградените от ищеца незаконни СМР, нито познава съседите и семейството на В. Б., поради което дори и формално не би могъл да осъществи състава на твърденията за непозволено увреждане спрямо него или спрямо собствеността му. В тази връзка, исковите претенции, ако бяха редовни, биха били неоснователни. С оглед приложените документи е видно, че осъществения от ищеца незаконен строеж, представляващ ограда и възпрепятстващ преминаване на граждани по обществен общински път е бил предмет на влязъл в сила административен акт за премахване на незаконен строеж. В частност, ищеца В. Б., който претендира да е собственик на този път е извършил „зашита на това свое несъществуващо право" чрез множество непозволени деяния, включващи нанасянето на физически повреди и вербална 4 агресия спрямо случайно преминаващи лица, като същевременно е възпрепятствал живеещите наоколо да се движат спокойно към домовете си.