Определение № 303 от 05.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500168 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 вр. с чл.130 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна въззивна жалба от Е. А. А., И. И. Т. и Я. И. Т. като малолетни, чрез тяхната майка и законен представител Е. А., чрез ЕАД „Ж.“, представлявано от адв. Д.

Ж. от САК срещу Решение № 2043 от 22.12.2025 г. / с характера на определение поправено с Решение № 2044/22.12.2025 г./, постановено по ч. гр. д. № 4773/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен.

В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че Районният съд е допуснал съществена логическа и процесуална непоследователност, прекратявайки производството като недопустимо на основание чл. 540 във вр. с чл. 130 от ГПК. Постановяването на прекратителен акт с мотив, че искането е насочено към „конкретен актив“, след като съдът сам е указал тази конкретизация, представлява грубо нарушение. Сочи, че прекратяването на този етап, при липса на нови факти и въз основа на доводи, известни още от самото начало, съставлява фактически отказ от правосъдие в охранително производство, където съдът дължи засилено съдействие. Недопустимостта е пречка, за която съдът следи служебно, но тя не може да служи за избягване на произнасяне по същество с крайния си акт, без да бъде отменен хода по същество. Твърди, че съдът неправилно е отказал да приложи на чл. 59, ал. 1 от ЗН — делбеното 1 производство не замества оперативното управление. Сочи, че управлението по чл. 59 от ЗН, напротив, е временна охранителна мярка, насочена към съхраняване на активите и осигуряване на тяхното нормално функциониране.

Висящото делбено дело не създава представителна власт по отношение на трети лица (банки, държавни институции, контрагенти) и не преодолява обективния управленски вакуум, породен от липсата на единодействие между наследниците. Заявява, че Районният съд е допуснал съществена грешка, приравнявайки юридическия акт по приемане на наследството (чл. 61 ЗН) с фактическото състояние на неговото управление. Докато приемането по опис цели единствено ограничаване на отговорността за дългове, то само по себе си не генерира управленски правомощия и представителна власт. Заявява, че в конкретния случай е налице обективен „управленски вакуум“ по отношение на търговското предприятие на ЕТ. Поемането му от наследниците изисква съгласие по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ, каквото липсва, което е довело до пълна „правна парализа“ .

Заявява, че съдът е игнорирал задължението си служебно да охранява интересите на непълнолетните наследници. Липсата на легитимен представител на наследствения актив води до прогресивното му обезценяване.

Следователно назначаването на управител е единствената ефективна мярка, предотвратяваща разпиляването на имуществото, което е в съответствие с принципите на Закона за закрила на детето.

Прави оплакване, че обжалваният акт страда от порок, изразяващ се в механично и превратно тълкуване на цитираната в него практика на ВКС (Решение № 60093 от 25.01.2022 г. по гр. д. № 4069/2020 г.), като твърди, че PC - Плевен използва това решение, за да обоснове извода, че след като е извършен опис на наследството, то е „заето“ и фигурата на управителя по чл.

59 ЗН е недопустима. Това тълкуване е коренно погрешно и не почива на закона. Развива подробни доводи в тази насока. Твърди, че съдебната практика (вкл. ТР № 1/2021 г.) категорично подкрепя тезата, че при наличие на спор и невъзможност за вземане на решения, съдът е длъжен да назначи управител, за да не се обезцени наследствената маса, като тази му теза намира категорична опора и в практиката на въззивния съд обективирана в Решение № 346 от 04.08.2025 г. по в. гр. д. № 522/2025 г. на ОС – Плевен. В заключение моли да се отмени Решение № 2043 от 22.12.2025 г. на PC - Плевен като 2 незаконосъобразно и да се назначи управител по член 59, алинея 1 от Закона за наследството, като правомощията и функциите на управителя бъдат ограничени и насочени единствено към оперативното управление, представителството и запазването на икономическата цялост на търговското предприятие на ЕТ „***“, а при условията на евентуалност да се отмени обжалваното Решение и да се върне делото на първоинстанционния съд, друг състав да се произнасяне по същество.

В законния срок е постъпило писмено становище от ответниците по частната жалба - Н. И. В. и Ц. И. Т., чрез адв. Р. В. А., от АК гр. Ловеч. В него се твърди, че не са налице предпоставките по чл.59 ал.1 от ЗН за назначаване на управител, тъй като всички наследници са известни и са приели наследството, в това число жалбоподателите по опис. Твърди също, че управител иа наследство може да се назначи за цялото наследство или за наследствените права на иеприелия наследството наследник от съда по местооткриване на наследството или от съда по висящо исково производство.

/Тълкувателно решение №1/23.01.2024 но тълк. дело № 1/2021 г. на ВКС/.

Заявява, че не е налице какъвто и да било „управленски вакуум“ по отношение приетата по опис наследствена маса или част от нея. По отношение всички приети имущества от наследствената маса се полагат съответните грижи от страна на наследниците, като това е в интерес на всички наследници, като наследниците подали молбата по чл. 59 от ЗН, реално ползват и управляват най високо оцененото недвижимо имущество от наследствената маса, находящо се в гр. София представляващо самостоятелна многофамилна жилищна сграда на три етажа. По искова молба за делба на наследство, подадена именно от страна на Е. А., лично и като законен представител на малолетните наследници, е образувано и висящо към настоящия момент Гр. дело № 20145/2021г. състав 55. В това производство е визирано и подлежащо на съдебна делба абсолютно цялото наследствено имущество на наследодателя, включително и имуществата включени в състава на предприятието на ЕТ. Затова твърди, че след като по отношение визираното в молбата наследство всички наследници са известни и са приели наследството, всички наследствени имущества са поети за управление и всички съдебни процедури по отношение наследствената маса се водят с участието на всички наследници, то e абсолютно недопустимо да се определя управител на наследството. Моли решението, с характера на определение да бъде 3 потвърдено.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Фактическата обстановка по делото накратко е следната:

Частните жалбоподатели - молителите пред първата инстанция, както и заинтересованите страни Н. И. Б. и Ц. И. Т. са наследници по закон на починалия на 07.11.2020г. И. Н. Т..

Частните жалбоподатели – молители са приели наследството по опис, тъй като двама от тях са малолетни – постановено е определение №1501/12.04.2022г. по ч.гр.д.№5085/2021г. на Плевенски районен съд.

Другите страни са го приели, чрез правни действия по управление на наследствено имущество.

В така приетото по опис наследство са включва и предприятието на регистрирания от покойния Т. ЕТ „***“.

Молителите твърдят, че имуществото на ЕТ представлявала обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, която не преминава автоматично в общата наследствена маса на починалото лице.

Приложение намирали нормите на чл. 60, ал.2 и чл.60а, т.2 ТЗ, но именно по тези въпроси дали да се поеме предприятието или да се проведе ликвидация, между наследниците няма съгласие, а това блокирало всякакви последващи действия. Наследствената трансмисия на ЕТ не настъпвала автоматично, а поради липса на съгласие не можело да се управляват и запазят активите, идентифицират и удовлетворят кредиторите. Имало образувани дела №31/2025 г. по описа на ОС Плевен, №214/20225 г. по описа на ОС Плевен и адм.д. №2037/2025 г. по описа на ВАС. Затова и молят да бъде назначен на осн. чл.59 ал.1 от ЗН, управител само на тази част от наследството, който да извършва всички необходими действия по управление и съответно заличаването му.

При тези фактически данни, въззивният съд намира за правилни 4 крайните изводи на първата инстанция за недопустимост на производството и съответно прекратяването му.

Пределно ясни и точни са указанията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГК, докладчик съдията Емилия Донкова – „До вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис, е налице незаето наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява иск за наследствени вземания и да отговаря по искове за наследствени задължения, нито да се разпорежда с наследствени права. За гарантиране интересите на кредиторите и други лица, които са заинтересовани да настъпи определеност на титулярството на наследственото имущество, законодателят от една страна е уредил производството по чл. 51 ЗН, целящо да изясни кои от призованите към наследяване приемат наследството, а от друга страна – фигурата „управител на наследството“ в чл. 59 ЗН за частта на тези лица, които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще станат наследници чрез приемането му. Назначаването на управител на наследството се налага, когато наследниците са неизвестни или макар да са известни никой от тях не е поел управлението на наследственото имущество, както и когато някой от наследниците не е приел наследството. Този извод може да се направи при тълкуване на съдържанието на чл. 59, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 58 ЗН.

Управител на наследство може да се назначи за цялото наследство или за наследствените права на неприелия наследството наследник от съда по местооткриване на наследството или от съда по висящо исково производство .“ Същата е последователно приложена и в определение № 2214 от 30.04.2025 г. по к.ч.гр.д. № 1024/2025 г., ВКС, IV г.о., 3 състав, в което се приема, че съдът – исковият – служебно назначава управител на незаето наследство, когато на страната на ответника фигурира наследник ненавършило пълнолетие дете, което не е приело наследството по опис. От друга страна, в решение № 301 от 05.06.2025 г. по гр.д. № 3318/2024 г., ВКС, III г.о., се приема, че във всички случаи на спорове относно наследствени права и задължения, към наследяването на които е призовано ненавършило пълнолетие дете, ако не се установи, че детето е приело наследството по опис , съдът служебно (ако детето е ищец в исковото производство) или по искане на 5 ищеца (ако детето е ответник) и след като е дал съответните указания на ищеца, назначава управител на незаетото от детето наследство.

Ото това задължително за съдилищата тълкуване на тази материално правна норма може да се направи единствения възможен извод, че назначаването на управител по чл.59 ал.1 то ЗН е допустимо само в два случая когато наследниците са неизвестни или макар да са известни никой от тях не е поел управлението на наследственото имущество, както и когато някой от наследниците не е приел наследството. Също така управителят се назначава за цялото наследство или за наследствените права на неприелия наследството наследник. А отрицателната процесуална предпоставка за назначаването на управител във всички случаи е приемането на наследството по опис от ненавършил пълнолетие наследник.

Отнесени към настоящия случай, тези разяснения обуславят и извода за недопустимост на производството, тъй като първо ненавиршилите пълнолетие наследници – молители са приели към момента на подаване на молбата по чл.59 ал.1 от ЗН наследството от покойния си баща И. Т. по опис, който е надлежно приложен в делото в изпълнение на чл.61 ал.1 и ал.2 от ЗН. В случая няма данни за лица – неизвестни наследници или неприели наследството и не поели управлението му. Също така недопустимо е да се иска назначаване на управител за обособена част от наследственото имущество, освен ако касае правата на неприелия наследството наследник, какъвто в случая няма. И всички тези действия могат да бъдат извършени преди вписването на описа, с който се приема наследството в книгата по чл.49 ал.1 от ЗН. След това вписване е абсолютно недопустимо да се иска назначаване на управител, поради посочената в самия закон причина – чл.59 ал.2 от ЗН, че управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. След като тази вменена му от закона дейност е извършена, то е лишено от логика да са назначава управител, който да я преповтаря.