Решение № 3255 от 24.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3255 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330114430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. С. А., ЕГН: **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 736,26 евро, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит с № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит с № ** г., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 2000 лева, при ГЛП 35% и ГПР 49,66%.

Съгласно договора за кредит било уговорено, че задължението на ищеца се обезпечава от „Фератум Банк“, като ищецът се задължавал да заплати на третото неучастващо по делото лице „Фератум Банк“ възнаграждение в размер на 1980 лева. Ищецът заплатил на „Фератум България“ ЕООД сумата от 3440 лева. Твърди, че договорът за потребителски кредит, съответно и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Фератум Банк“, са недействителни доколкото възнаграждението за предоставяне на обезпечение не е включено в размера на ГПР по кредита. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор 1 на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД, с който се оспорва като неоснователен предявения иск и се моли за неговото отхвърляне.

Признава, че в ГПР по процесния договор за кредит не е включен размера на дължимото възнаграждение за гаранция.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорен фактът на сключване на процесния Договор за потребителски кредит с № ** г., както и неговите параметри. С доклада по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана 2700 лева, но в нея не е включено допълнителната такса по договора за гаранция в размер на 1980 лева, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и 2 съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, поради невключване на размера на таксата за гаранция в размера на ГПР по кредита.

Следователно, на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи плащане единствено на чистата стойност на кредита /главницата/, която в настоящия случай възлиза на 2000 лева. Видно от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответното дружество, ищцата е заплатила в полза на ответника по кредита сумата в общ размер на 3440 лева. Т.е. сумата от 1440 лева /736, 26 евро/ се явява недължимо платена над главницата, а кондикционният иск – изцяло основателен.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, които възлизат 3 в размер на 29, 45 евро за заплатена държавна такса.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Д. Г. от ** като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.

Съдът, като взе предвид липсата на фактическа сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено само едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът не се е явил, намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Д. Г. от ** следва да се определи възнаграждение в размер от 245, 42 евро с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на М. С. А., ЕГН: ********** сумата от 736, 26 евро /седемстотин тридесет и шест евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит с № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на М.

С. А., ЕГН: ********** сумата от 29, 45 евро /двадесет и девет евро и четиридесет и пет евроцента/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на адв. Д. Г. от ** с личен № **, със служебен адрес: ** сумата от 245, 42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца М. С.

А., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4