Определение № 3641 от 19.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3641 гр. София, 19.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002901816 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Б. Ш. чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. И., срещу въззивното решение № 481/16.04.2025г., постановено по в.гр.д № 447/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7004/18.12.2024 г. по гр.д. № 11837/2024 г. Софийски градски съд, I-22 състав, както и по насрещна касационна жалба, подадена от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. С решението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на О. Б. Ш. сумата от 35 000 лева, представляващи част от дължимо застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 03.05.2022г. по щета № 0801-003261/2022- 01 за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2023г. върху сумата от 10 000 лева до 04.10.2024 г., а след това върху сумата от 35 000 лева до окончателно й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния частично предявен размер от 40 000 лева, както и да заплати сумата от 952,78 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 35 000 лева за периода от 07.09.2022 г. до 13.12.2022г. / част от общо дължими 1 347,33 лева/, като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 100,09лв., а също така да заплати и сумата от 5 000 лева, част от обща претенция за 33 634 лева, при съдебно установен пълен размер от 19 406,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснат трудов доход за периода от 03.05.2022 г. до 13.08.2022г.

Касаторът О. Ш. поддържа, че обжалваното решение в частта за отхвърляне на исковите му претенции за неимуществени вреди и лихва за 1 разликата над сумата от 35 000 лв. и над сумата 952,78 лв. е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че САС не е отчел и съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от уврежданията му. Касационният жалбоподател твърди, че травмите от ПТП са довели до сериозни ограничения в движенията на засегнатата ръка, като не се очаква подобрение на състоянието му. Според касатора са налице трайни и необратими увреждания, поради което определеното обезщетение е занижено. По изложените доводи претендира отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковите му претенции в пълния предявен размер по частичните искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът О. Ш. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните, като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран?“, по който въпрос касаторът поддържа разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. 19 на Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и т. 2 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 131/14.08.2023г. по гр.д. № 769/2020г. на ВКС, 4 г.о., решение № 197/29.11.2023г. по гр.д. № 4228/2022г. на ВКС, 2 г.о., решение № 239/07.01.2020г. по гр.д. № 4910/2018г. на ВКС, 4 г.о. и др.

2. „Какви са критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и да вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди?“, по който въпрос се поддържа произнасяне в противоречие с ППВС №4/1968г. и решение № 50049/17.08.2023г. по т.д. №1015/2022г. на ВКС, 2 т.о.

Отговор от ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по касационната жалба на ищеца не е постъпил.

С насрещна касационна жалба с вх. № 21526/07.08.2025г. ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез процесуалния си пълномощник – юриск. И. Ц. обжалва решението в осъдителните му части по иска за неимуществени вреди и по иска за пропуснати ползи. Според жалбоподателя решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства. Касаторът счита, че изплатеното извънсъдебно обезщетение на ищеца в размер на 20 000лв. е следващото се справедливо по размер и претендира определеното от съда да бъде намалено като завишено и несъответстващо на причинените увреждания. Касационният 2 жалбоподател сочи, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля, който е заинтересован от спора, както и че са недоказани психическите травми на ищеца. По подробно изложените доводи претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочените части, отмяната му и отхвърляне на исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?“; 2. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 55 000лв. в полза на О. Б. Ш., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал.2 във връзка с чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?“; 3. „Кои са конкретно съществуващите обективни критерии, които съдът следва да вземе предвид при преценка на основателността на претенция за пропуснати ползи?“, по който въпрос касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Депозиран е отговор на насрещната касационна жалба от О. Ш. от 04.09.2025г., в който се оспорват доводите на застрахователя по подробно изложените съображения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба, подадена от ищеца О. Ш. е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило на 03.05.2022 г. в област Пловдив, между товарен автомобил „Ивеко”, peг. № РВ 0552 КН, управляван от Йовко Гаджев, и лек автомобил „БМВ”, peг. № СА 3349 ВТ, като товарният автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил лекия. При ПТП е пострадал ищецът О. Б. Ш., пътник в лекия автомобил, с посочени травми първоначално - фрактура на дясно рамо и фрактура на ребро. САС е приел, че не се спори относно застраховането на гражданската отговорност на виновния водач при ответното дружество, както и че „Застрахователно Акционерно 3

Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заплатило на О. Б. Ш. извънсъдебно сумата от 20 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение изх. № 661/10.06.2022 г., издадено от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, О. Б. Ш. работи в болница „Лозенец“ на длъжност лекар анестезия и реанимация, като брутното му трудово възнаграждение за месец април 2022г. е 8 199,94 лева. Отчел е, че за периода от месец май 2022 г. до август 2022г. общо заплатената сума на ищеца като възнаграждение е 5 820,97 лв., като в този период той е бил в болнични 71 дни и от НОИ за периода на временна неработоспособност е получил сумата от 7742,11 лв.- обезщетение.

Въззивният съд е кредитирал показанията на двамата свидетели – водачи на автомобилите и конкретно на свидетеля Н. Й., който е посочил, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. САС е обсъдил и показанията на свидетелите Д. Д., близка семейна приятелка, и Адриян Райков, приятел на ищеца, от които е установил, че О. Ш. е претърпял операция и четири месеца е бил в болнични, ходел на рехабилитации, приемал болкоуспокоителни, не можел да се обслужва сам. След инцидента се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти.

САС е възприел от заключението на комплексната експертиза, че в резултат на ПТП, ищецът Ш. е получил следните увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изявена с контузия с кръвонасядане и охлузване в дясна теменна област на главата: мозъчно сътресение; закрита гръдна травма, изявена с контузия на гръдния кош и счупване по мишнична линия на четвърто ляво ребро; травма на опорно-двигателен апарат, изявена контузия с оток и кръвонасядане, и закрито, разместено, диафизарно счупване на дясната раменна кост и закрито счупване на големия туберкул на раменната кост /в областта на дясна раменна става/; контузия с оток и кръвонасядане и закрито счупване на лакътен израстък на дясна лакетна кост; оток и кръвонасядане в областта на дясната предмишница, дланта и основите на пръстите на дясна ръка; контузия на дясната подбедрица с оток и кръвонасядане; охлузвания на дясно и ляво колена; охлузване в областта на втори пръст на десния крак.

Според експертите на 05.05.2022г. му е направена операция на разместеното счупване на дясна раменна кост, като са извършени кръвна репозиция и налагане на фиксираща метална остеосинтеза. От получените травми, найдълго е било лечението на счупването на раменната кост, като се е наложила имобилизация за около 2 месеца. Според кредитираното експертно заключение от получените травми - мозъчно сътресение, счупване на ребро и счупванията на костите на дясна ръка могат да са налице редица усложнения, както и пролонгиран възстановителен процес. САС е възприел извода на вещите лица, че пълно възстановяване не може да има след такива увреждания, като ищецът може да има последици от травмата, които ще се изразяват в намаляване силата или броя на движенията, периодични болки при смяна на времето, функциолеза при натоварване на ръката. САС е кредитирал и допълнителната съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че ищецът е диагностициран на 07.05.2022г. в болнично заведение с малък 4 перикарден излив, но не е възможно този излив да е във връзка с гръдната травма от ПТП, а е болестно обусловен, неспецифичен възпалителен процес на перикарда, който не е с травматична генеза. Диагностицирано е и наличие на дълбока венозна тромбоза на ляв долен крайник, като принципно при травма на левия долен крайник и ляво коляно е възможно това да е довело до намалена подвижност и увреждане на съдов ендотел, с което да се предизвика или усложни съществуваща тромбоза, но на база медицинските документи не може да се изключи дълбоката венозна тромбоза да не е травматично, а болестно обусловена. Посочено е, че има флексионни контрактури на дясната ръка в раменна и лакетна става за повече от три месеца, както и че не е отстранена остеосинтезата, което би наложило допълнителна операция. САС е кредитирал посоченото от вещото лице по допълнителната съдебномедицинска експертиза, че от приложените медицински документи и при отчитане тежестта на травмата на дясната ръка и протеклия възстановителен процес, може да се направи извод, че е възможно функционално възстановяване и подобрение на състоянието с възвръщане, макар и не на 100% на нормалната сила и обем на движение.