Решение № 1416 от 27.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330104481 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против Я. Х. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 1460,84 лева през периода 01.12.2022 г. – 30.04.2023 г, която не била платена.

Предвид забавата, се дължала и сумата от 97,59 лева - лихва за периода 02.02.2023 г. – 11.12.2023 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8750/13.12.2023 г. по ч.гр.д. № 18347/23 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва – наличието на договорно правоотношение между страните; качеството на потребител/клиент на ответника за 1 исковия период; същият да е ползвател на топлоснабден имот; да е осъществявана реална доставка на ТЕ, за която да се дължи претендираната цена. Възразява за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

От приетия нот. акт за доброволна делба /л.65-66/ безспорно се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, за който се претендират сумите за начислена ТЕ. Поради това и има качеството на потребител/клиент на услугите на ищцовото дружество, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ са опровергани.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към ИМ документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

2

По делото е прието заключение на СТЕ, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.

Технологичните разходи в размер на 3,22605 MWh са за сметка на ЕВН. През имота на ответника не преминава щранг лира; имало монтирани 3 бр. отоплителни тела, снабдени с ИРУ, за които кол. ТЕ е начислявано по максимална норм. мощност, поради неосигурен достъп за отчет. Имало монтиран и 1 бр. водомер за визуален отчет на изразходваното кол. топла вода за БГВ, който също не бил отчитан, поради неосигурен достъп. В процесния период, била начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката само за отоплителните тела – тип радиатор, както и за БГВ, поради неосигурен достъп за отчет на уредите. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца.

Разпределението и начисляването на ТЕ, били извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните, като вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси.

Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото единствено ищецът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията.

Поради изложеното, съдът приема, че ответницата дължи цената на доставените услуги. Следва да се подчертае и, че, съгласно действащата в периода разпоредба на чл. 70, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, количеството ТЕ, отчетено от топломера в сграда – ЕС, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата, съгл. приложението, а според ал. 2 – всички клиенти са длъжни да осигуряват достъп до имота си на представителите на фирмата за дялово разпределение. Ал. 4 гласи, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по т.6.5. от приложението, като за отоплителни тела без уреди. Ответницата нито твърди, нито установява за периода да е изпълнила задължението си да осигури достъп до имота, поради което дружеството за дялово разпределение е изготвило сметката, съобразно чл. 70, ал. 4 от Наредбата. Не се твърди и не са ангажирани доказателства от ответницата да е поискала извършване на допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал.

8 от Наредбата /в този смисъл – Решение № 162/28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че, когато не е осигурен достъп за 3 отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената ТЕ в сградата от съответния етажен собственик, както и, че в отношенията с доставчика, потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и разпределение на консумираната ТЕ в сграда – ЕС, е обвързан от съставените от топлинния счетоводител документи – които в случая са проверени от ВЛ по СТЕ, дало заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца/. Ето защо и тя дължи пълния размер на начислената ТЕ, явяваща се такава за отопление на процесния имот по смисъла на чл.

142, ал. 2 ЗЕ.

Ответницата е задължена и за разходите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме припадащата му се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл.

153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за енергетиката; произнасяне на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г./.

Възражението за изтекла погасителна давност е своевременно, но неоснователно. Задължението е за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. Според фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК – исковата молба се счита предявена от подаване на заявлението – 12.12.2023 г. В този момент давността е прекъсната /чл. 116, б. „б“ ЗЗД/. Началният период на претенцията за главница е 01.12.2022 г., поради което до подаване на заявлението, тригодишен период не е изтекъл и погасени по давност вземания - главни и акцесорни – не са налице.

С оглед горното, съдът приема, че ответницата дължи начислените суми за ТЕ.

Конкретни възражения в ОИМ, които да се обсъдят доп. по същество, не са наведени.

Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата. Експертът е обосновал, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните суми /вкл. след издадени кредитни известия/. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, като последица. Възраженията на особения представител, макар резонни и обосновани, изразяващи обяснима защитна позиция, не могат да бъдат споделени.