Определение № 531 от 30.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Кюстендил, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело № 20241500100438 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Депозирана е молба вх. № 2660/01.06.2026 г. от М. В. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез пълномощника адв. С. М. от АК Пловдив, със съдебен адрес: гр. ***, с правно основание чл. 248 от ГПК, съдържаща искане за изменение на Решение № 103/04.05.2026 г. по гр.д. № 438/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в частта на присъдените разноски.

Застъпва се виждането, че разноски в полза на ищцовото дружество /за заповедното и исково производство/ не следва да бъдат присъждани предвид обстоятелството, че ответницата е потребител, а спорът е за съществуване на задължения към банката, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен договор за потребителски кредит. Позовава се на решение от 16.07.2020 по съединени дела С-224/19 и С- 259/19 на СЕС, и определение № 65/12.01.2026 по ч.т.д. № 2213/2025г. на ВКС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Обединена българска банка“ АД не е депозирала становище по заявеното искане.

Искане т о за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо. Същото е направено от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК /в срока за обжалване на решението, който в случая е двуседмичен от връчването му на страните/. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. /спр. л. 245 от делото/.

Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно. Съображенията са следните:

Производството е образувано по исковата молба на „Обединена българска банка“ АД срещу М. В. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД 1 за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания на ищеца спрямо нея, произтичащи от рамков договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Рlatinum № 1908162601285150, сключен на 22.08.2019 г., както следва:

17 481,22 евро просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024г. до окончателното й плащане, за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1435/2024 г. по описа на РС – Дупница. Претендират се разноските в исковото и заповедното производство. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна

С Решение № 103/04.05.2026 г. по гр.д. № 438/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, съдът е признал за установено в отношенията между „Обединена Българска Банка“ АД и М. В. К., че последната дължи на ищцовото дружество сумата от 10 832,72 евро, представляваща главница по Рамков договор № 1908162601285150 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта VISA PLATINIUM от 22.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1435/2024 г. на ДнРС – 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля като неоснователен иска до пълният му предявен размер от 17 481,22 евро ведно със законната лихва от 28.03.2024 .

С решението е разпределена отговорността за разноските по общите правила на ГПК като М. В. К. е осъдена да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата в размер 485,96 евро /с равностойност 950,46 лв./, представляваща деловодни разноски за исковото производство, и сумата в размер на 232,50 евро /с равностойност 454,73 лв./, представляваща деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1435/2024 г. на ДнРС, а „Обединена Българска Банка“ АД е осъдено да заплати на М. В. К. сумата в размер 1022,84 евро /с равностойност 2000,50 лв./, представляваща деловодни разноски за исковото производство.

Съдът намира за неоснователни доводите на молителката, че обявяването на договора за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и качеството на потребител изключват изцяло приложението на чл. 78, ал. 1 от ГПК и освобождават ответницата от заплащане на каквито и да било съдебни разноски в полза на ищеца.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК, потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, като отпада задължението му за заплащане на договорни лихви, такси или други разходи.

Връщането на чистата стойност на кредита представлява пряко законово задължение на кредитополучателя, установено с императивна правна норма за възстановяване на реално получената парична престация.

В настоящия казус ищцовата банка е претендирала единствено вземане за главница (чиста стойност), като с решението по същество съдът е приел за безспорно доказано, че ответницата е усвоила и не е върнала парични средства в размер на 10 832,72 евро.

Следователно ответницата е дала повод за завеждане на заповедното и исковото 2 производство поради неизпълнение на законовото си задължение по чл. 23 от ЗПК да върне реално предоставения паричен ресурс, като за събирането на тази част от дълга кредиторът е потърсил съдебна защита по реда на чл. 417 и чл. 422 от ГПК, при което претенцията му за установената главница е счетена за основателна.

Неотносими към разглежданата хипотеза са тълкувателните постановки на Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС, както и позоваването на Определение № 65 от 12.01.2026 г. по к.ч.тр.д. № 2213/2025 г. на ВКС, II т.о. Практиката на СЕС по тълкуването на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО в светлината на принципа на ефективност забранява възлагането на разноски върху потребителя в зависимост от размера на уважената реституция при предявени от потребителя искове за възстановяване на недължимо платени суми по неравноправни клаузи. Тази съдебна практика има за цел да не допусне възпиращ ефект за потребителите при предявяване на искове за съдебен контрол срещу недействителни клаузи и за възстановяване на надвзети суми.

Посоченият принцип на ефективност обаче не дерогира общите национални правила за отговорността за разноски, когато предмет на делото е претенция на заемодателя за връщане на чистата стойност на главницата, която потребителят реално е получил и отказва да възстанови (в този смисъл Определение № 771 от 16.03.2026 г. по к.ч.тр.д. № 2371/2025 г. на ВКС, II т.о.).

В този случай присъждането на съразмерни разноски в полза на кредитора по чл. 78, ал. 1 от ГПК не съставлява санкция срещу упражнената потребителска защита, а закономерен процесуален резултат от неизпълнението на главното парично задължение за връщане на получената главница.

По изложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Окръжен съд – Кюстендил

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2660/01.06.2026 г. от М. В. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез пълномощника адв. С. М. от АК Пловдив, със съдебен адрес: гр. ***, с правно основание чл. 248 от ГПК, съдържаща искане за изменение на Решение № 103/04.05.2026 г. по гр.д. № 438/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в частта на присъдените в полза на „Обединена българска банка“ АД разноски за исковото и заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________

3

4