Решение № 22 от 27.01.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000339 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирани въззивни жалби от К. С. Г. и ЗАД „ОЗК застраховане“ срещу Решение № 260032/ 14.07.2021 г. по Т.д. № 2/ 2020 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е осъдил застрахователя да заплати на Г. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 22.11.2015 г. ПТП, в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2015 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлил исковата претенция за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 35 000 лв.

Жалбоподателят К. С. Г. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над 18 000 лв. до 28 000 лв. Счита решението в тази му част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неспазване на принципа за справедливост при обезщетяване на причинените вреди, защото съдът не отчел в достатъчна степен претърпените от него вследствие на ПТП болки и страдания. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи изцяло исковата му претенция. Процесуалният му представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗАД „Общо застраховане“ е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който заема становище, че същата е бланкетна и 1 неоснователна, като обезщетението не е занижено, а напротив – завишено. Моли тя да бъде оставена без уважение.

Жалбоподателят ЗАД „ОЗК застраховане“ обжалва решението в осъдителната му част. Счита решението в тази му част за неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Според жалбоподателя безспорно е установено съпричиняването от пострадалия на част от вредоносния резултат поради липса на поставен обезопасителен колан, а именно уврежданията в областта на главата и мозъчното сътресение, получени при удар на лявата теменна област в предната седалка или тавана на купето. Това налагало редуциране на размера на дължимото обезщетение, което поначало съдът не определил при съобразяване на всички относими към размера му обстоятелства, а в завишен размер. Следвало да се отчете, че възстановителният период при ищеца бил 4-5 месеца и възстановяването на физическото му състояние било пълно. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен или присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК К. С. Г. е подал отговор на въззивната жалба на ответника. Счита за неоснователно оплакването му за неправилен извод на първоинстанционния съд по направеното възражение за съпричиняване. Изводът бил обоснован със заключението на приетата по делото експертиза. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба. Страните в жалбите си не правят оплаквания относно възприетата от първоинстанцинния съд фактическа обстановка, която е следната:

Ищецът К.Г. е пострадал при ПТП на 22.11.2015 г. около 22 ч. в гр. Габрово, като 2 пътник в средата на задната седалка в управлявания от Ю. А. А. лек автомобил „Фолксваген“ модел Голф. Отговорността на водача А. е предмет на сключена с ответното дружество ЗАД „ОЗК застраховане“ застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 05.12.2015 г. По отношение на същия има влязла в сила присъда № 239/ 07.05.2019 г. по НОХД № 313/ 2019 г. по описа на ГОС, с която е признат за виновен да е нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 предл. трето ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, в това число и на ищеца Г.. Механизмът на ПТП не е бил спорен по делото, но е детайлно изяснен от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице дава заключение, че водачът е управлявал автомобила в зоната на ляв завой със скорост в рамките на критичната, което е довело до загуба на устойчивостта му на движение и ротация, при което автомобилът е осъществил последователно два удара – първи удар с предната дясна странична част на автомобила в орехово дърво и втори удар със задната дясна ъглова част на автомобила в нискостъблена растителност и ограда с винкелна врата. Инерционната сила при първия удар е била насочена основно надясно и в по-малка степен напред и движението на тялото на ищеца е било ограничено от двамата други пътници на задната седалка, седящи от двете му страни с плътно допрени едно до друго тела, и по тази причина според вещото лице наличието или липсата на предпазен колан при този удар е с малка значимост. Инерционната сила при втория удар е била насочена почти изцяло назад и минимално надясно, при което телата на тримата пътника на задните седалки са въздействали върху облегалките – те са намерени деформирани, увредени и легнали назад, и телата са напуснали автомобила през багажника и зоната на задната, трета врата, която е разрушена при удара. Вещото лице сочи, че конструкцията на процесния автомобил определя липса на колан за седящ по средата на задната седалка. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза се установяват причинените на ищеца Г. телесни увреждания, възстановителният период за всяко и проведеното лечение. Според допълнителното заключение, което е изготвено при съобразяване на заключението на автотехническата експертиза за действалите при ПТП инерционни сили, от всички получени от Г. травматични увреждания само травмата на десния лакът и дясната предмишница е възможно да е получена при първия удар на автомобила – с ореховото дърво, когато тялото му е контактувало изключително с телата на стоящите от двете му страни пътници.

Травмата на гръдния кош с контузия на белите дробове е възможно да е настъпила както при първия, така и при втория удар, когато са получени всички останали травми.

Експертът сочи, че с оглед механизма на получаване на травмите, наличието или липсата на поставен предпазен колан не може да ограничи или предотврати движението на тялото на пострадалия и съответно и получаването на уврежданията.

ВТАС напълно споделя и формираните въз основа на изяснената фактическа 3 обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ – отм., поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач на МПС – влязлата в сила присъда на наказателния съд по отношение на водача А., чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, е задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК. Тя установява, че извършеното от него деяние е противоправно и виновно при форма на вината непредпазливост. Като пряка последица от деянието на ищеца са причинени твърдените с исковата му молба вреди – телесни увреждания, свързани с търпени от него болки и страдания при настъпването им, лечението и възстановяването му. Налице е застрахователно събитие по см. на §1 т. 3 от ДР на КЗ – отм. и застрахователят следва да репарира пострадалия за причинените му неимуществени вреди. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване начина на получаване на уврежданията, претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, отражението върху бита, социалния и професионален живот, степента на възстановяване и цялостните последици за здравето, при следване на принципа, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, което налага отчитане на икономическата обстановка в страната. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:

Към датата на ПТП ищецът Г. е бил на 20 г. Съгласно първоначалното заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза са му причинени няколко травматични увреждания, като най-сериозните са счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством който тя се свързва с ключицата, и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието. Въз връзка с фрактурата лявата раменна става е била обездвижена с мека имобилизация, като трайно е било затруднено движението на горния ляв крайник за срок от 2,5 – 3 м. Ежедневието на ищеца е било засегнато, защото не е можел изцяло да се самообслужва и е имал нужда от чужда помощ.

4

Мозъчното сътресение му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на възстановяване от 1,5 – 2 месеца. По показанията на св. М.

Симеонова – майка на ищеца и св. С. К. – негов вуйчо през периода на възстановяването той имал силни болки в главата, виене на свят и повръщане.

Проведено му било медикаментозно лечение, което повлияло благоприятно болковата симптоматика. По показанията на майката във връзка с мозъчното сътресение ищецът имал проблеми с паметта и по тази причина прекъснал обучението си в техническия университет в гр. Габрово, но към настоящия момент продължава висшето си образование по друга специалност в гр. София, което налага извод, че тази проблематика е отшумяла. Другите получени от Г. травми са: травма на шийния отдел на гръбначния стълб – разтежение на прешлените със срок на възстановяване около 1 м.; травма на меките тъкани на главата – разкъсно-контузна рана в лявата теменна област с дължина 10 см, която е обработена хирургически чрез зашиване, със срок на възстановяване две седмици; травма на десен лакът и дясна предмишница със срок на възстановяване две седмици; на гръдния кош – без увреждания на костни структури, с травма на белодробната тъкан на двата бели дроба, възстановена за 4 дни; охлузвания по долни и горни крайници. Вещото лице сочи, че оздравителният процес при всички травми е протекъл без усложнения в обичайния за такъв вид травми период. Т.е. установява се, че в настоящия казус на ищеца са причинени множество травми, които обаче дори в съвкупност не застрашават живота му, възстановяването му е приключило успешно в рамките до 3-4 м. без самото лечение да е било свързано с болезнени интервенции и манипулации, търпените болки са били с най-голям интензитет около месец и половина след ПТП, когато са били най-сериозни за него и ограниченията и неудобствата в ежедневния му живот. Към датата на експертизата – пет години след инцидента – пострадалият е заявил пред вещото лице субективни оплаквания от главоболие при психическо натоварване и работа с електронни устройства и болка в лявата раменна става при физическо натоварване в тази област, за които оплаквания вещото лице излага, че са често наблюдавани остатъчни последици при подобни травми. Няма доказателства тези последици да влошават качеството на живот на ищеца, той да е търсил лекарска помощ в рамките на периода от пет години и да му е предписвано някакво лечение. Св. С. К. дава показания, че ищецът продължавал да изпитва страх при пътуване с автомобил, когато се возел изисквал да бъде намалена скоростта на движение и макар да имал свидетелство за правоуправление, не шофирал.