Определение № 38439 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38439 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20261110103453 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Г. С., ЕГН **********, срещу ЗК „..........“ АД, ЕИК ..........., с която иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 7 500 евро (седем хиляди и петстотин евро), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие от 20.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху обезщетението, считано от 25.06.2025 г. (датата на предявяване на доброволната претенция) до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 20.06.2025 г. около 10:00 ч., в общ. Девин, на път № 866, на 69,2 км, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ..........., и управлявания от него мотоциклет марка „Мото Гуци“, модел „Калифорния“, с рег. № ............. Излага твърдения, че водачът на лекия автомобил „Форд Мондео“ – Ж. Р., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на лява крива е загубил контрол над МПС, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е блъснал движещия се в обратна посока мотоциклет, управляван от ищеца, за което на виновния водач е съставен АУАН и е издаден Констативен протокол за ПТП № 252р-9731/20.06.2025 г..

Твърди се, че непосредствено след инцидента, поради тежкото му състояние, ищецът е бил транспортиран от екип на Спешна помощ в МБАЛ „Девин“ ЕАД, където са му извършени рентгенографии на лява колянна става и подбедрица, на дясна раменна и лакътна става и на антебрахиум вляво. Поддържа, че в резултат на ПТП е претърпял изключително болезнени контузии на левия долен крайник и на двата горни крайника, придружени с натъртвания, оток и посинявания, множество охлузвания и травми в областта на двата крака и двете ръце, както и разкъсно-контузна рана и охлузвания на лявата подбедрица, която рана е била обработена и зашита хирургически. Твърди, че е прекарал около две седмици в лежащо положение и покой, тъй като увредените му крайници са били трудно подвижни, 1 оточни и болезнени, като през този период е бил със затруднен нормален начин на живот, не е можел да се обслужва самостоятелно, да осъществява професионалната си дейност и да се грижи за домакинството си, и е бил постоянно обгрижван от близките си. Излага твърдения, че произшествието е дало отражение и върху психиката му – изпитвал е силен стрес, страх, тревожност, изнервеност и нарушен сън, развил е посттравматичен стресов синдром и депресия от опасността за живота и здравето си, и към момента изпитва страх да шофира и да се вози в превозни средства, като е преустановил любимото си занимание да управлява мотоциклети, което го е лишило от положителни емоции и социални контакти в общността на мотоциклетистите.

Ищецът твърди, че гражданската отговорност на виновния за ПТП водач се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗК „..........“ АД. Посочва, че на основание чл. 380 КЗ на 25.06.2025 г. е предявил пред ответника извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, но към момента на подаване на исковата молба е обезщетен единствено за имуществените вреди по мотоциклета си, а за неимуществените вреди застрахователят не е извършил плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ЗК „..........“ АД. Ответникът не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.

№ ..........., като отбелязва, че ищецът е получил обезщетение по тази полица, и не оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер като недължим и изключително завишен.

Оспорва всички твърдения относно вида и морфологичния характер на уврежданията, причинно-следствената им връзка с инцидента, естеството и продължителността на лечението и на възстановителния период. Поддържа, че непосредствено след инцидента ищецът е бил в съзнание, контактен и адекватен, без необходимост от болнично лечение и рехабилитация, а съгласно медицинската документация е получил единствено охлузни рани и кръвонасядания по крайниците, за които е предписан само гел за мазане без препоръка за покой и двуседмичен лежащ режим. Оспорва твърденията за настъпили психологически последици поради липса на медицински документи за диагностицирано психично разстройство или провеждано лечение за такова състояние. Оспорва изцяло претенцията за законна лихва като неоснователна, както и претендирания начален момент на забавата – от датата на уведомяване на застрахователя (25.06.2025 г.), по аргумент от чл. 497, ал. 1, т. 1 и т.

2 КЗ вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, като при условията на евентуалност поддържа, че обезщетение за забава се дължи след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ или евентуално след изтичане на 15 работни дни от предявяване на претенцията съгласно чл. 497, ал. 1, т. 3 КЗ.

Възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищеца поради липса на повод за завеждане на делото, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът констатира, че с исковата молба се претендира заплащане на законна лихва за 2 забава върху главницата за минал период – считано от 25.06.2025 г. до датата на подаване на исковата молба (09.02.2026 г.), което представлява самостоятелен иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1 КЗ, но ищецът не е посочил цената на този иск (конкретния размер на претендираната мораторна лихва за периода от 25.06.2025 г. до 09.02.2026 г.) съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и не е внесъл държавна такса върху него по чл. 128, т.

2 ГПК. Поради това на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на тази нередовност в едноседмичен срок от съобщението.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл.

432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в размер на 7 500 евро, представляваща застрахователно обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие на осъществен деликт (ПТП) на 20.06.2025 г., причинен от водача на л. а. „Форд Мондео“ с рег. № ..........., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (09.02.2026 г.) до окончателното погасяване на задължението.

Предмет на делото по акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

497, ал. 1 КЗ е притезанието за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 20.06.2025 г. до датата на подаване на исковата молба – 09.02.2026 г..

По иска с правна квалификация чл. 432 КЗ.

Правопораждащият отговорността на застрахователя, респективно притезанието на увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между деликвента (или собственика на увреждащото МПС) и застрахователя – ответник; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования водач при управление на МПС; 3) настъпили неимуществени вреди за увреденото лице; и 4) пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените от увреденото лице вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника към датата на събитието; 2) настъпването на вредоносното събитие (ПТП от 20.06.2025 г.) по твърдения механизъм в резултат на противоправно поведение на застрахования водач, попадащо в обхвата на застрахователното покритие; 3) вида, характера, интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди (физически и психологически болки и страдания), както и пряката причинно-следствена връзка между деликта и твърдените вреди; и 4) отправянето на извънсъдебна писмена застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ като процесуална предпоставка за 3 допустимост на иска.

Вината на водача се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника при условията на пълно и обратно доказване е да обори тази презумпция, както и да докаже фактите, обуславящи основателността на евентуално направените правоизключващи, правонамаляващи или правопогасяващи възражения.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД, съответно и размера на мораторната лихва за забава за процесния период, т.е. на коя дата е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя по реда на чл.

380 КЗ и от кой момент е изтекъл срокът за произнасяне и плащане по чл. 497, ал. 1 вр. чл.

496, ал. 1 КЗ, съответно и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

2. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че 1) на 20.06.2025 г. около 10:00 ч. в общ. Девин, на път № 866, км 69,2, е настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, при което водачът на л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ........... – Ж. Ф. Р., при движение с несъобразена скорост на лява крива е загубил контрол над автомобила, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил правомерно движещия се мотоциклет марка „Мото Гуци“, модел „Калифорния“, с рег. № ............, управляван от ищеца Е. Г. С.; 2) към момента на процесното ПТП (20.06.2025 г.) за л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ........... е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗК „..........“ АД по полица № ..................; 3) на 25.06.2025 г. ищецът е предявил пред ответника ЗК „..........“ АД писмена извънсъдебна застрахователна претенция (молба с вх. № 6434/25.06.2025 г.) по реда на чл. 380 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт. Оспореното от ответника Съдебномедицинско удостоверение № 394/2025 г., представлява частен свидетелстващ документ, поради което съдът ще се произнесе по доказателствената му стойност с крайния съдебен акт при съвкупната преценка на доказателствения материал.

Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи заверено копие от застрахователна полица № .................., както и искането за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) за установяване механизма и техническите причини за ПТП, следва да бъдат оставени без уважение като ненужни, тъй 4 като както наличието на валиден застрахователен договор, така и механизмът на ПТП не се оспорват от ответника и са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото.

Съдът счита, че следва да се допусне събирането на гласни доказателствени средства, като допуска в полза на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените от него физически болки и страдания и отражението на ПТП върху психическото и емоционалното му състояние, както и един свидетел в полза на ответника при режим на призоваване – Ж. Ф. Р., за установяване на състоянието на ищеца непосредствено след ПТП.