Решение № 96 от 20.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Благоевград, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мирела Гълъбова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. и като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601225 по описа за 2024 година Производството пред въззивния съд е инициирано с въззивна жалба и въззивен протест, съответно от повереника на гражданския ищец и частен обвинител и Районната прокуратура в Благоевград, ТО С. срещу присъда №16 /20.05.2024г. по НОХД № 592/2021г. по описа на РС С..

С атакуваната присъда съдът е признал Н. А. Т., роден на ***г. в град С., с постоЯ.н и настоящ адрес в град С., улица „Б.“ №1, *** С.“, с ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН в това, че нa 24.06.2020г. около 18.00 часа, в град С., в района на входа на П.г. „Я. С.“, находящ се на улица С.“ №12 публично, пред повече хора е казал на Х. Г. Г. от село Д., община С., ЕГН**********, думи, унизителни за честта и достойнството и, а именно "***“ в нейно присъствие – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.305, ал.5 от НПК, вр. с чл.301, ал.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК, вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.146, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба" в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, като същевременно със същата присъда го е признал за НЕВИНОВЕН в това, че нa 24.06.2020г.

1 около 18.00 часа, в град С., в района на входа на П.г. „Я. С.“, находящ се на улица С.“ №12 СЕ Е ЗАКАНИЛ на Х. Г. Г. от село Д., община С., ЕГН********** с убийство с думите „***, като отправените закани са могли да предизвикат основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения граждански иск от Х. Г. Г. от село Д., община С. граждански иск за сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените от престъплението по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди.

В жалбата и при прениите повереникът акцентира на съображения за неправилност и необоснованост на постановената присъда. Застъпва се виждането, че доказателствата по делото са интерпретирани в неправилен смисъл, като било прието необосновано от първостепенния съд, че подсъдимият не е изрекъл инкриминираните думи към пострадалата, с която се заканил с убийството й, а в повече от това били събрани достатъчно доказателства за виновността му по първоначално повдигнатото обвинение.

Подобни са и съображенията на прокуратурата в депозирания протест.

В тях подробно се излагат аргументи противни на възприетите в мотивите на първоинстанционния съд. Настоява се, че в присъдата и мотивите не било отдадено нужното значение на доказателствената стойност на показанията на пострадалата и свидетелите П. Г. и Г. а единствено са възприети тези потвърждаващи защитната позиция на подсъдимия. Настоява се, че показанията на свидетелите М. А. и С. Ю. са компрометирани, поради различни зависимости от подсъдимия / за М. А.- страх за живота и здравето, а за Ю.- също, но от влизане в допълнителни конфликти с подсъдимия, следователно нямали достатъчна стойност за противопоставЯ.то им на останалата доказателствена съвкупност.

И в жалбата и в протеста се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден по първоначално повдигнатото обвинение, както и да се уважи предявеният граждански иск за неимуществените вреди от престъплението.

Подсъдимият и неговата защита са последователни в застъпването на съображения за невиновност и че е невинен по първоначално повдигнатото 2 обвинение. Сочат подробни съображения за неоснователност на доводите в протеста и жалбата, поради което настояват за потвърждаване на постановената присъда, с признание единствено за отправени по отношение на личността на пострадалата обидни реплики.

Въззивният съд, като обсъди приетите по делото доказателства, доводите на страните и Закона приема за действителна фактическата обстановка възприета от районния съд, а именно че подсъдимият Т. и гражданският ищец и частен обвинител Х. Г. Г. се познавали от времето на брака му със свидетеля М. А.. Двамата били съпрузи от 2002г. до 2019г. и имали от брака си родени две деца К. Т. и А. М. Т.. През 2019г. бракът им бил прекратен по вина на подсъдимия, тъй като последният упражнявал домашно насилие върху съпругата си. Гражданският ищец и частен обвинител Х. Г. е първа братовчедка на свидетелката М. А.. В годините по време на брака Г. и Т. имали нормални отношения, но след молбата за развод от А. се влошили, тъй като подсъдимият обвинявал пострадалата, че е мотивирала бившата му съпруга да подаде молбата за развод. Започнало системно отправЯ. на обвинения и обиди от страна на подсъдимия към пострадалата, включително и на публични места. По повод действията на Т. на 17.06.2019г. Г. подала жалба в РУ С., където била образувана и извършена проверка. С Постановление на прокурор от РП С. било отказано образуването на наказателно производство, поради липсата на данни за престъпление от общ характер – каквото е това по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. С времето отношенията между Т. от една страна и бившата му съпруга А. и частния обвинител и граждански ищец Г. от друга страна се влошили, като на няколко пъти Т. се срещал с двете в град С. и всеки път предизвиквал конфликти, отправяйки обиди и обвинения към Г..

През 2020г. дъщерята на Т. –А. М. – била абитуриентка. С оглед раздялата на М. А. и подсъдимия Т. майката организирала тържество с помощта на частния обвинител и граждански ищец Г.. Тържеството било проведено на 17.06.2020г. в град М., а на 24.06.2020г. – денят на бала – подсъдимият организирал тържество на дъщеря си в семейния дом. След тържеството дъщерята на подсъдимия и нейния брат К. Т. тръгнали към училището, което същата завършвала – П.г. „Я. С.“, разположена в град С., на ул. “С.“ №12.

Подсъдимият също отишъл там за да види и заснеме как дъщеря му минава пред училището. Пред входа откъдето минавали абитуриентите се намирали и пострадалата Г., дошла заедно със свидетелите М. А., В. Г., С. Ю., В. Г. и М. П.

3

Виждайки, че Г. също снимала преминаването на децата му, подсъдимият се отправил към нея и се опитал да вземе телефона, с който снима, като същевременно на висок глас пред присъстващите на място множество от хора – сред които и изброените свидетели започнал да я обижда. Свидетелката М.

А. възприела отправените на висок тон обиди и се притеснила, като решила, че тя е причината за конфликта и тръгнала към улицата, надявайки се Т. да я последва и да престане. От останалите присъстващи на място се намесила единствено свидетелката Ю., която разделила Т. и Г. и се опитала да успокои подсъдимия, който продължавал да обижда Г. и да твърди, че тя е разсипала семейството му и е виновна за раздялата му със свидетелката А., поради което няма право да снима. Същевременно частната обвинителка и граждански ищец също напуснала мястото разстроена и се прибрала у дома си в село Д..

Изложената фактическа обстановка обективно била установена и в решението на районния съд. Същата се основа на обстоен анализ на информацията съдържаща се както в обясненията на подсъдимия, така и в показанията на широкия кръг разпитани свидетели, експерти и писмени документи. В мотивите си първоинстанционната присъда съдържа обстоен анализ на доказателствата, включително и анализ на обясненията на подсъдимия, законосъобразно възприети за съответни на едната група свидетели, включваща показанията на свидетеля М. А. и С. Ю.. Съдът обосновано е опровергал обвинителната теза, че обясненията на подсъдимия са единствено негова защитна позиция, като е посочил, че показанията на посочените две свидетелки са достоверни и с достатъчна доказателствена тежест да създадат съмнение в доказателствената стойност на информацията съдържаща се в показанията на другата група свидетели. В нея са отчетени показанията на пострадалата, нейната майка и свидетеля Г. В този аспект първостепенният съд е подходил по единствения правилен и законосъобразен начин, като в смисъла на нормата на чл. 303 ал.1 от НПК е приел, че предположението са авторството на подсъдимия създадено с доказателствената стойност на показанията на цитираните свидетели не е достатъчно за осъждането му. С особен акцент въззивният съд подчертава и че становището на експерта по изслушаната съдебно психологична експертиза, не е доказателство, следователно няма самостоятелна доказателствена стойност, тъй като съдържа единствено становище в областта на психологията и не противоречи в заключителната си част, а си кореспондира с информацията съдържаща се в 4 обясненията на подсъдимия и всички от сочените свидетели, за случая. В съответствие с правилата на вътрешно убеждение и обективност, първостепенният съд е изложил и задълбочени мотиви относно причините, поради които кредитира обясненията на подсъдимия, на бившата му съпруга М. А. и свидетеля С. Ю. и защо приема, че тези на пострадалата Х. Г. на нейната майка В. Г. на свидетеля Г.и П. не са достатъчни за да обосноват обвинението.

Съдът задълбочено и обстойно е обсъдил събраната по делото информацията, като е отговорил на въпроса, поради какви съображения е възприета конкретната фактология. Същевременно съдът обосновано е изложил аргументите си относно инкриминираните изрази и че същите се съдържат само в показанията на пострадалата и на лица в пряка родствена връзка с нея, следователно и заинтересовани от изхода на делото, докато другата група свидетели, касае различна обвързаност с подсъдимия. Така например свидетеля М. А., не е в родствена връзка с подсъдимия, а в повече от това в пряка родствена връзка е с пострадалата. Отделно от това е във влошени отношения с него и в показанията и се съдържа достатъчно компрометираща го информация, включително и уличаваща го в престъпни посегателства, макар и в предходни моменти и в този смисъл са несъстоятелни съображенията в протеста, че е свидетелствала лъжливо под страх от подсъдимия. Липсват и обективни дадености за компрометирани показания на свидетеля Ю., която не е пряко заинтересована от вземане на страна в конфликта, а в повече от това с показанията си отново предоставя информация за неправомерни действия на самия подсъдим. Такива действия не се отричат и от Т. в предоставените обяснения.

В този смисъл въззивният съд приема, че правилно районният съд е приел, че изречените думи от страна на подсъдимия са били единствено посочените обидни квалификации по отношение на личността на пострадалата, както и че в производството не са били събрани достатъчно противопоставими на възприетата група доказателства, други такива, чрез които да се преодолеят съмненията във виновността му в заканване с убийство към личността на пострадалата. Между впрочем соченият пропуск се констатира още на досъдебното производство, където е направено усилие, този дефицит на доказателства да се преодолее, чрез процесуално 5 следствените действия по очна ставка, но въпреки че не е бил отстранен е последвало внасЯ.то на обвинителния акт инициирал производството.

В контекста на соченото, въззивният намира, че районният съд е подходил правилно и законно, като с присъдата си е приел, че подсъдимият не е виновен по повдигнатото му обвинение с обвинителния акт, като не намира, че мотивите на първоинстанционния съд в тази им част се нуждаят от корекция.

Въззивният съд обаче възприема, за неправилни и незаконосъобразни изводите за вина и осъждане на подсъдимия за по леко наказуемото престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. С чл. 146 ал.1 от НК позовавайки се на следните аргументи.

Първият е, че съгласно Решение на СЕС от 09.11.2023г. по преюдициално запитване на български съд, чл. 6 пар.4 от Директива 2012/134 /ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информираност в наказателното производство е недопустимо съдът, който се произнася по наказателното дело по същество да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, без да информира своевременно обвиняемия за разглежданата нова квалификация към момент и при условия, които биха му позволили да подготви ефективно защитата си, и съответно без да осигури на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на тази нова квалификация. В този контекст няма никакво значение обстоятелството, че въпросната квалификация не би могла да доведе до определЯ.то на по-тежко наказание от предвиденото за престъплението, в което първоначално е било обвинено лицето.