Определение № 2034 от 10.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2034 гр. София, 10.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20231100603814 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. М.О.Й. от САК, повереник на С.

В. С. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1862/07.06.2023 г., постановено от СРС, НО, 14-ти състав по Частно наказателно дело № 20231110206180 по описа за 2023 година с което е потвърдено Постановление на СРП от 21.04.2023 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 11169/2018 г. по описа на С“РТП“О“Р“-СДВР, пр.пр. № 19742/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

В жалбата се сочи, че досъдебното производство не било водено обективно, всестранно и пълно. Сочи се, че са налице съществени противоречия между показанията на пострадалата от една страна и на свидетелите Н. и Х. от друга, като СРП безрезервно била приела да се довери на посочените двама свидетели и е игнорирала показанията на самото пострадало лице. Сочи се, че не били положени усилия за установяване на други лица – очевидци на деянието, нито били разпитани медицинските лица от ЦСМП, като не било установено, дали пострадалата е била на земята или на седалката при идването на медицинския екип. Неправилен бил изводът на СРС, че причина за настъпилата телесна повреда били действията на пострадалата, като в тази връзка се оспорва заключението на КМАТЕ. В заключение се прави извод, че изводите на СРП и на СРС са неправилни, поради което и се иска отмяна на обжалваното Определение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от процесуално 1 легитимирано лице и в посочените в НПК срокове. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :

С Постановление от 21.04.2023 г., прокурорът е прекратил наказателното производство по ДП № 11169/2018 г. по описа на С“РТП“О“Р“-СДВР, пр.пр. № 19742/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, на основание чл. 343, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК. Прокурорът е приел, че липсва противоправно поведение от страна на водача на тролейбуса Д.Й. Н., като водачът не е нарушил предписанията на правилата за движение по пътищата, поради което е достигнал до извода, че не е установено извършено престъпление и е прекратил производството на това основание.

С атакуваното определение СРС е приел, че постановлението на прокуратурата е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в цялост.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първостепенния и намира доводите в жалбата за неоснователни.

Посоченото ДП № 11169/2018 г. по описа на С“РТП“-О“Р“-СДВР, пр.пр. № 19742/2018 г. по описа на СРП е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно протокол за оглед на местопроизшествие, за осъществен от правна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. По делото няма привлечено обвиняемо лице.

В своето постановление, прокурорът е извършил подробен анализ на доказателствата в следствие на което е достигнал до фактическа обстановка, споделена изцяло от СРС, както следва :

Към датата на деянието - 07.05.2018г. св. Д.Й. Н. бил правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал СУМПС № ****, категория В, D, валидно до 20.07.2020г. и работел като шофьор на тролейбус в „Столичен електротранспорт“ЕАД. На същата дата Д. Н. бил на работа като водач на тролейбус марка „Шкода“, модел „27ТР Соларис“, с инв. № 1661 по линия № 5. Около 08:30 часа на същата дата изпълнявал курс от ж.к.

„Младост“ към ж.к. „Надежда“, гр. София, като се движел по ул. „Охрид“, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул. „Коритник“. Времето било облачно. Пътното платно на ул. „Охрид“ било устроено за двупосочно движение, с една пътна лента за посоката на движение на тролейбуса и една пътна лента в обратна посока. Пътната настилка била от дребнозърнест асфалт, без неравности, наклони или посипаности.

В тролейбуса, управляван от св. Д. Н., пътувала и пострадалата С. С., на 78 години към този момент. След качването си на спирка „Хотел Плиска“, С. седнала от лявата страна на тролейбуса по посоката му на движение, между втора врата и съчленението. Пострадалата трябвало да слезе на спирка „Ул.

Охрид“. Движението не било натоварено, предвид почивните дни и в тролейбуса имало малко пътници. На кръстовището на ул. „Опълченска“ и ул.

„Охрид“ водачът Н. предприел маневра завиване наляво по ул. „Охрид“ и 2 няколко метра след това спрял на спирка на МГТ 2102. След спирането подал информация за отваряне на вратите и само пътници, намиращи се на втора врата натиснали бутона за отваряне. Част от пътниците слезли от отворената втора врата и в салона останали само св.С. и св. Г. Х., който се возел в задната на тролея, след съчленението. Тъй като нямало пътници за качване, св. Н. подал сигнал за затваряне на вратите. Механиката задържала вратите отворени още 4-5 секунди, като едновременно с това подавала звуков сигнал.

В този момент, св. С. рязко станала от седалката, на която седяла и се насочила към третата врата. Натиснала десния бутон, но вратите вече били затворени и тролейбусът потеглил, като достигнал скорост от около 10 километра в час. С. С., която била в изправено положение на тялото до трета врата извикала към водача: „Еййй!“. Щом чул възклицанието, св. Д. Н. задействал спирачната система, тролейбусът спрял, а пострадалата следствие на инерционната сила на масата на тялото изгубила равновесие и паднала в салона на превозното средство. При падането получила травматични увреждания-счупване на 4-то и 5- то ребра вляво по линията на лопатката и около гръбначния стълб, травматичен хемопневмоторакс, подкожен емфизем.

Гръдната травма причинила на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Водачът Н. и св. Х., който също пътувал в тролейбуса, се притекли на помощ на пострадалата С., като й помогнали да седне, а след това и да полегне на близката двойна седалка, а Д. Н. уведомил за случилото се дежурния диспечер. На място били изпратени екипи на ЦСМП и ОПП-СДВР, които съответно оказали медицинска помощ на пострадалата и извършили оглед на местопроизшествие.

Прокурорът е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително е отчел противоречията между показанията на пострадалата С. и тези на св. Н., като е приел, че и двете страни са заинтересовани от изхода на делото, поради което е основал своите правни изводи и на казаното от св. Х., който е незаинтересован и пряк очевидец на станалото и въз основа на което е кредитирал казаното от св. Н., че св. С. е станала от своето място след като вратите на тролея вече се затваряли и същата не е паднала при потеглянето, а при последващото непосредствено спиране на превозното средство. От показанията на този свидетел, прокурорът е установил и че пострадалата натиснала бутона и се развикала към шофьора, след което последвало спиране, при което паднала, тъй като не се държала.

Прокурорът е обсъдил и заключението на Автотехническа експертиза, КМАТЕ и допълнителна КМАТЕ, които установили, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са изцяло субективните действия на пострадалата свидетелка С., която предприела действия за слизане от тролея със закъснение, когато превозното средство било със затворени врати и в момент на потегляне. Експертите сочат, че вместо да подсигури стабилитета на пътуването си и да изчака трамваят да спре на следващата спирка, С. се 3 провикнала към водача, което е довело до реакция от негова страна, тъй като все още бил в района на спирката и задействане на спирачната уредба с последващо спиране. При спирането и следствие на инерционната сила на масата на тялото, С. изгубила равновесие и паднала в салона на превозното средство. Заключението на вещите лица е обосновано, подробно, логично и отговаря на поставените от органите на досъдебното производство въпроси, като вещите лица са дали своите отговори, съобразно специалните знания, които притежават. Обстоятелството, че изводите на експертите не подкрепят тезата на повереника, не е основание за отхвърляне на заключението.

Прокурорът е кредитирал и СМЕ от чието заключение безспорно се установява, че при ПТП са настъпили общественоопасните последици, визирани в нормата на чл. 343, ал. 1,6. „б“, пр. 2- на постр. С. била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.

Софийският районен съд е изложил мотиви в които, макар и пестеливо, е споделил своите съображения, защо приема в цялост изложената по-горе и приета и от настоящия състав фактическа обстановка, както и въз основа на какви доказателства.

Посочената фактическа обстановка бе възприета в цялост от събраните гасни и писмени доказателства и доказателствени средства, подробно анализирани и от прокурора, в това число показанията на пострадалата С., св.

Н. и свидетелят – очевидец Х., както и писмените доказателства и заключенията на вещите лица. Настоящият състав напълно споделя извършения доказателствен анализ, поради което и не намира смисъл да го преповтаря.

От правна страна :

С оглед на правилно установената фактическа обстановка, правилен е изводът и на СРП и на СРС от правна страна, че по делото не се установява да са извършени деяния, които да са съставомерни на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

За да е съставомерно деянието по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, противоправният резултат трябва да е причинен в следствие на такива действия на водача на моторното превозно средство, които да съставляват нарушение на Закона за движението по пътищата и да са в пряка причинно-следствена връзка с получените телесни увреждания.

По настоящото дело, от събраните доказателства, категорично се установи, че водачът на тролейбуса не е извършил каквито и да е действия с които да е нарушил законовите разпоредби, регламентиращи поведението на водачите при управление на МПС и които да са в пряка причинно-следствена връзка с получените от св. С. телесни увреждания. Напротив, беше посочено от вещите лица, че причина за настъпилите телесни увреждания са субективните действия именно на св. С., а не на шофьора на тролейбуса.

Съдът намира, че разследването по досъдебното производство е водено пълно, обективно и всестранно, а събраните доказателства в своята 4 съвкупност се явяват достатъчни за формирането на обосновани фактически и правни изводи. Настоящият състав намира за неоснователни исканията на защитата за събиране на допълнителни доказателства и в частност за разпит на медицинските лица, които са оказали първа помощ на пострадалата, доколкото те не са били очевидци на инцидента, съответно не биха могли по никакъв начин да допринесат за изясняване на обективната истина и предмета на доказване по делото. Нещо повече, обстоятелствата за които повереникът иска събиране на доказателства – положението на тялото на пострадалата, вече са били изяснени от събраните по делото доказателства – с помощта на свидетелите Н. и Х., същата е била поставена първоначално в седнало положение, а в последствие е полегнала на седалката.

С оглед на изложеното правилен се явява изводът на СРС, че деянието не съставлява престъпление, а от там и законосъобразно е прекратено наказателното производство на посоченото в постановлението основание. Ето защо, въззивният съдебен състав намира, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ: