Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 174 от 22.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 559/2024
Вид
Решение № 174
Подписан
22.05.2024
В сила
22.05.2024
Състав
Нина Иванова Кузманова, Веселин Димитров Хаджиев, Теофана Божидарова Спасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора ГалинП. Гавраилов като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300600559 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 17 от 25.01.2024 г., постановена по НОХД № 5666/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 17 наказателен състав, Съдът е признал подс. И. Д. Н. с ЕГН ********** за невинен в това на 08.09.2016 г. в с.Труд, обл.Пловдив, след предварителен сговор със С. А. Б. с ЕГН **********, в немаловажен случай, да е отнел чужди движими вещи: пари - сумата от 7750.00 лв., пълнител за газов пистолет марка „Зораки“ калибър 9 мм на стойност 18,00 лв., муфа 9 мм за изстрелване на сигнални ракети на стойност 6,00 лв., 8 бр.сигнални ракети за изстрелване с пистолет на стойност 4,80 лв., 7 бр. патрони 9 мм със сълзотворен газ на стойност 10,50 лв., 39 бр. патрони 9 мм халосни на стойност 15,60 лв., всичко на обща стойност 7804,90 лв. от владението на С. Н. С. с ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК, първостепенният съд е постановил направените разноски по делото в размер на 75 лева да останат за сметка на Държавата.

Срещу присъдата е депозиран въззивен протест и допълнение към него 1 от прокурор при Районна прокуратура - Пловдив.

В протеста се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна, необоснована и не отговаря на събраните по делото доказателства.

Прави се искане въззивният съд да отмени оправдателната присъда и да постанови нова с която да признае подсъдимия И. Д. Н. за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и да му наложи съответно наказание.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представител на Окръжна прокуратура – Пловдив не поддържа подадения протест, като излага съображения в тази насока.

Частния обвинител С. излага доводи за неоснователност на протеста.

Защитника на подсъдимия Н. – адв. Д., излага доводи, че протеста е изцяло неоснователен, моли да се потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна. По делото след насрочването му е постъпило и становище от адв. Д., в което е изложил съображения против депозирания въззивен протест и допълнение към него.

Подсъдимият Н. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира, че протеста е подаден в срок и отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 и ал.2 от НПК, поради което е процесуално допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Първоинстанционният съд е приел е за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Д. Н. е роден на *** г. в гр.П., живущ в ****, б., български гражданин, основно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН *****.

Частният обвинител С. Н. С. живеел сам в наследствена къща с двор, находяща се в с. Т., обл. П, ул. ***. В периода 2016 г. същият работел в училище за деца с увреден слух в гр. П. и всяка сутрин пътувал за работа с личния си автомобил. На 08.09.2016 г. потеглил за гр.Пловдив около 07:30 часа сутринта, като преди това заключил дворната врата и тази на къщата и затворил прозорците, с изключение на един от тях, който забравил открехнат.

Съсед по къща на С. бил подсъдимия И. Н., който живеел на адрес с. Т., ул.

***. В същото време И. Н. и С. Б. били приятели към онзи момент, като се познавали повече от 10 години. Б. работел като строителен работник и по този начин се издържал, като помагал на своя приятел И. Н.. На Б. му било станало известно, че С. бил продал един трактор и предположили, че държи в дома си определена сума пари. Като в същото време последния дължал пари на доста хора, включително и на Н.. На 08.09.2016 г., след като св.С. заминал 2 за гр.Пловдив, С. Б. решил да влезе в къщата на С., докато го няма и да открадне пари от него. Именно в изпълнение на това си намерение, прескочил оградата и влязъл в двора на дома на св.С.. Видял, че един от прозорците в къщата не е затворен и влязъл в къщата, където взел да претърсва за пари.

Върху гардероба намерил плик със сумата от 3 300 лева /поставен върху единия край на гардероба под дрехи/, а върху другия край на гардероба в найлонов плик от хляб намерил сумата от 4 000 лева. От касата в дома на св.

С. взел пълнител за газов пистолет марка „Зораки“ калибър 9 мм , муфа 9 мм за изстрелване на сигнални ракети, 8 бр. сигнални ракети за изстрелване с пистолет, 7 бр. патрони 9 мм със сълзотворен газ и 39 бр. патрони 9 мм халосни. Намерил още и сумата от 450 лева, навити на руло и скрити до перваза на гардероба, които св.С. ги бил приготвил за месечни разходи. След като прибрал горните вещи, Б. напуснал къщата по същия начин - през отворения прозорец, а след прескочил оградата към улицата. В това време подс. Н. бил в дома си. Там отишъл и Б., като му дал сумата, която му дължал, а именно 3 000 лева, като след това му казал, че ще заминава в чужбина.

Връщайки се същия ден от работа св. С. установил кражбата и подал сигнал в полицията. При извършения оглед на местопроизшествие била намерена и иззета дактилоскопна следа в дома му. От заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза - ВД 1 брой дактилоскопна следа, иззета на 08.09.2016 г. при оглед на местопроизшествие била годна за идентификация и е оставена от палец на лява ръка на лицето С. А. Б. с ЕГН **********.

С протоколи за доброволно предаване по делото са били иззети сумата от 7 341.00 лева, както и 1 брой пълнител за газов пистолет с 14 броя патрони за газов пистолет марка „Зораки“, 32 броя патрони за газов пистолет /28 броя халосни и 4 броя със сълзотворен газ/, 8 броя сигнални ракети, 1 брой муфа за изстрелване на сигнални ракети. Всички върнати на собственика срещу разписка.

Съгласно изготвената по делото СОЕ - стойността на отнетите вещи е както следва - 1бр.пълнител за газов пистолет марка „Зораки“ 9 мм - 18,00 лв., муфа 9 мм за изстрелване на сигнални ракети - 6,00 лв., 8 бр. сигнални ракети за изстрелване с пистолет -4,80 лв., 7 бр. патрони 9 мм със сълзотворен газ 10,50 лв., 39 бр. патрони 9 мм халосни - 15,60 лв. - всичко на обща стойност 54,90 лв.

Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е приел за категорично установена след подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Доказателствените източници са обсъдени според действителното им съдържание от първостепенния съд, поради което и оплакванията във протеста за необоснованост на постановената присъда се явяват неоснователни.

Гореизложената фактическа обстановка проверяваният съд е намерил за несъмнено установена от събраните по делото доказателства и 3 доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели - С., К., А., Н. Н., И., Т. и С., както и от разпита на св.Б., проведен при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК, дактилоскопна експертиза, стоковооценъчна експертиза, свидетелство за съдимост, характеристична справка, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК. Критично са анализирани, съпоставени с изводимото от други доказателствени източници и отчасти кредитирани и обясненията на подсъдимия И. Н..

Направеният доказателствен анализ е подробен, доказателствената и аналитична дейност на съда е правилна и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована, споделя се изцяло и от настоящия съдебен състав.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че показанията на свидетелите са логични, последователни, житейски правдоподобни и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

Правилно е прието, че с показанията на св.С., приобщени на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК се установява времето, мястото и се индивидуализира предмета на престъплението. Отчетено е, че същият не е свидетел-очевидец на инкриминираното деяние, поради което и няма как да даде показания досежно автора на същото, а по скоро прави преразказ на възприетото от него, непосредствено след деянието, както и описва отнетите му вещи и последващото им възстановяване.

Правилно са кредитирани, съпоставени с доказателствата по делото и показанията на св. К. и св. И., включително и прочетените показания на св. К. на основание чл.281, ал.5 вр. ал. 1, т.1 от НПК. С техните показания се установява, че Б. е бил задържан по делото и, че освен него и Н. е бил в полицията. Св. К. изнася също възприятия, досежно факти, станали и известни от С., относно сумата на отнетите от дома му пари и съмнения кой може да е извършителя на кражбата. На св. И. не са били известни никакви обстоятелства, относно авторството на деянието и неговия механизъм, което е отчетено и от първия съд. Показанията им, поради факта, че не са свидетели очевидци на деянието, а и пресъздават заявено от други лица са производни по естеството си, поради което процесът на оценка следва да продължи.

Правилно е прието, че с показанията на св. Н. Н. и С. А. се установява заявеното от страна на подс. Н., относно получените пари от Б., като е отчетено и естеството им на косвен доказателствен източник, като е отчетено и противоречието в показанията на св. А. досежно обстоятелството чия собственост са били парите, които е предал на полицията, дали са били негови лични или са му били дадени от подсъдимия Н.. Това обстоятелство е останало неизяснено, дори след прочитането на показанията му по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, предвид което, съдът е изградил вътрешното си убеждение, частично от неговите показания.

Относно показанията на полицейските служители Т. и А., правилен е 4 извода на първия съд, че само въз основа на тях не може да се обоснове една обвинителна теза. Касае се до производни доказателства /свидетелят възпроизвежда чужди възприятия за факти, които са му били съобщени от подсъдимите, преди привличане на обвиняем/. В тази връзка, неоснователно е и възражението на прокурора, релевирано в допълнителния протест, че съдът не ги е взел предвид, поради следните съображения: Въпросните показания, представляват по своето естество възприятия на посочените свидетели с които пресъздават заявеното от Н. и Б. по време на беседа с тях на 09.09.2016 г., т.е преди да имат качеството на обвиняеми. В НПК няма забрана показанията на полицейски служител, възприел пряко факти и обстоятелства от извършеното деяние или такива след осъществяването му, да могат да бъдат ползвани наред с останалите доказателства по делото, стига да отговарят на критериите за достоверност и логичност. В конкретния случай показанията на свидетеля не съдържат информация с такъв характер, тъй като чрез тях той пресъздава сведения, които не е възприел непосредствено, а които са му били съобщени при беседа с лице, което впоследствие се е превърнало в обвиняем. Показанията му нямат предназначение да заместят преките доказателства, тъй като в случая те не са недостъпни, защото подсъдимият не отказва да даде обяснения и излага своя версия за случилото се. В този случай те не могат да послужат за проверка на първичните, тъй като събраната по този ред информация представлява грубо нарушение на процесуалния закон и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, а и на разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК. В приложното поле на цитираната директива е предвидено правото на адвокат, правото да не се самоуличават и правото да запазят мълчание не само на обвиняеми, а и на лицата, които в хода на разпита пред полицията или друг правоохранителен орган се превръщат в заподозрени или обвиняеми. Поради изложеното въз основа на тях не може да се обоснове обвинителната теза, а още повече и да се постанови осъдителна присъда, което обстоятелство е отчетено от първия съд при тяхната оценка. Когато е налице недопустимост от осъждане въз основа на такива данни, тя е налице и при тяхната съвкупност, тъй като механичният сбор от недопустими доказателства също обуславя недопустимост от осъждане. В тази връзка и възраженията на прокурора в тази част са неоснователни.