Протокол № 511 от 26.02.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 511 гр. Варна , 26.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100500160 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:36 часа се явиха: на второ четене, се явиха:

Въззивникът Ю. Б. Х., редовно призован, не се явява лично, не се представлява, депозирана е молба по делото.

Въззиваемата страна „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , призована, не се явява представител, депозирана е молба по делото. редовно

СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2865 от 15.02.2021г. от въззивника чрез особен представител адвокат Д.А., с която не възразява по гледане на делото в тяхно отсъствие.

СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2550 от 10.02.2021г. от въззиваемата страна чрез юрисконсулт С.Д., с която не възразява по гледане на делото в тяхно отсъствие.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1 съгласно Определение № 376 от 27.01.2021г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №287359 от 07.12.2020г. на Ю. Б. Х., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Д.А. от ВАК срещу решение №261257/17.11.2020г., постановено по ГД №710/2020г. на ВРС, ГО, 25 състав, в частта, в която е уважен предявения от МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130550702, София, иск срещу Ю. Б. Х., ЕГН **********, Варна, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева, представляващи просрочена главница по договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №1*****, сключен между ПИБ АД и ответника, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 23.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1899 лева – наказателна лихва по чл.8 от договора, за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г., цялата в размер на 20 704.98 лева както и сумата от 200 лева, такси за периода 2012 и 2013г. ведно със съответна част от сторените в заповедното производство разноски. С решението искът е бил отхвърлен за наказателната лихва за размера до 3 600 лева както и изцяло за сумата от 3 900 лева – част от редовна лихва по чл.7, б.а от договора, цялата в размер на 23 122.29 лева, за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г.

В жалбата се излага, че предмет на обжалване е решението, в частта, в която е уважен установителния иск. Твърди се, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът приел, че е установена съществуващата договорна връзка с длъжника по кредита, че е получена реално сумата по кредита както че е настъпила предсрочна изискуемост на същия. Съдът неправилно е отхвърлил като неоснователни възраженията за погасителна давност.

Поддържа се, че не е установено наличието на договорна връзка – не е установена извършена между ПИБ и настоящия ищец цесия на вземането по процесния договор за кредитна карта. Извършената цесия няма действие за длъжника поради неспазване на изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД – липсва съобщаване на длъжника от предишния кредитор на извършената цесия. Уведомлението на длъжника, направено от Мелон България ЕАД, не е 2 достигнало до него, а освен това е отправено от ищеца лично, а не като пълномощник на кредитодателя – цедент.

Отделно от това, поддържа се, че по делото не е установено с писмени доказателства получаване на сумата от 10 000 лева от длъжника. /освен изгответна експертиза/ Липсват доказателства, че ответникът е уведомен за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. /налице е само залепване на уведомление от ЧСИ, но без достигане до адресата на уведомлението/. А след като кредитът не е обявен за изцяло предсрочно изискуем, жалбоподателят поддържа, че следва да бъдат уважени възраженията му за давност, каквито са направени своевременно по делото, съответно за изтекли 5 години за главницата и 3 години за лихвите, считано от възникване на задължението – 29.06.2007г. Поради това се поддържа, че вземането за главницата е изтекло на 29.06.2012г., а за лихвите – на 29.06.2010г. Поради това и предявените след тези дати искове са процесуално недопустими като погасени по давност.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част ведно с отхвърляне на исковете.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна – ищец в исковото производство МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130550702, София, за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че изложените в жалбата оплаквания са необосновани. Твърди се, че длъжникът е надлежно уведомен както за цесията, така и за предсрочната изискуемост на задължението по договора за кр.карта, чрез ЧСИ Д.С., рег.№893 в КЧСИ, по реда на чл.47 ГПК вр.чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Поддържа се, че връчването може да се осъществи и чрез особен представител, какъвто е назначен на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се счита, че е настъпил факт с правно значение в хода на производството – уведомяване за цесията и за предсрочната изискуемост съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, считано от уведомяването на особения представител. /цит.съдебна практика/.

Въззиваемата страна счита за неоснователни възраженията за погасяване на претенциите като твърди, че изискуемостта на всички вземания по договора е настъпила на 07.05.2019г. като давността започва да тече именно от този момент. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като обосновано и правилно ведно с присъждане на ю.к.възнаграждение в размер 3 на 150 лева.

Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна – подадена от надлежна страна, чрез назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.5 ГПК, при интерес от обжалването, в преклузивния срок. На изискванията за редовност отговаря и отговора на жалбата, депозиран от ищеца по спора.

Страните не твърдят допуснати процесуални нарушения и не правят искане за събиране на нови доказателства.

СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2865 от 15.02.2021г. от въззивника чрез особен представител адвокат Д.А., в частта с която поддържат въззивната жалба, нямат възражения по доклада и няма да сочат нови доказателства. Изразяват становище по същество.

СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2550 от 10.02.2021г. от въззиваемата страна чрез юрисконсулт С.Д., в частта с която поддържат отговора на въззивната жалба и изразяват становище по същество. Представят списък на разноски

СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2045 от 03.02.2021г. от въззиваемата страна „Мелон България“ ЕАД, с която във връзка с дадени указания на съда с Определение № 376 от 27.01.2021г. представят вносна бележка за внесена сума за разноски за особен представител на въззивника.

С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител, в размер на внесения от въззиваемата страна депозит. (издаден РКО за сумата от 445.00 лева по вн.б. от 02.02.2021г.)

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния 4 срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:38 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5