Определение № 25791 от 16.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25791 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110143969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. Д. С. срещу „Т.С..“ ЕАД, уточнена с допълнителна молба от 08.10.2025 г., с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими към спорните обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Исканията за изискване на изпълнително дело № ................ по описа на ЧСИ М.М. и изпълнително дело № ............. по описа на ЧСИ С.Х. са допустими, относими и необходими.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцата, а спорът се разрешава окончателно.

ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от ЧСИ М.М., рег. № ..., с район на действие Софийски градски съд, заверен препис в цялост от изпълнително дело № .................

ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от ЧСИ С.Х., рег. № ..., с район на действие Софийски градски съд, заверен препис в цялост от изпълнително дело № ..............

1

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата Е. Д. С. твърди, че в полза на ответника „Т.С..“ ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 56446/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 87 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ................ по описа на ЧСИ М.М.. С уточнителната молба ищцата конкретизира, че претендира да бъде признато за установено, че не дължи на ответника следните суми:

– 2262,11 лв., представляващи главница за доставена топлинна енергия за периода от м. май 2013 г. до м. август 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2014 г. до окончателното изплащане;

– 77,60 лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 26.09.2014 г.

Поддържа, че след образуването на изпълнителното дело не й е била връчена покана за доброволно изпълнение и че в продължителен период ответникът не е предприемал действия за принудително събиране на вземането. Сочи, че на 13.06.2019 г. ответникът е подал молба за извършване на справка в Националния осигурителен институт и за налагане на запор върху получаваното от нея трудово възнаграждение, но счита, че не са били извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Ищцата поддържа, че вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат характер на периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност. Твърди, че след издаването на изпълнителното основание е изтекъл приложимият давностен срок, поради което вземанията на ответника са погасени по давност.

Моли да бъде признато за установено, че не дължи процесните суми, и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Т.С..“ ЕАД оспорва предявения иск. Не оспорва издаването на изпълнителния лист и образуването въз основа на него на изпълнително дело № ................ по описа на ЧСИ М.М.. Поддържа, че по изпълнителното дело редовно са подавани молби за извършване на имуществено проучване на длъжника, налагане на обезпечителни мерки и прилагане на изпълнителни способи, включително запор върху трудово възнаграждение или пенсия, запор върху банкови сметки и моторни превозни средства и извършване на опис и оценка на движими вещи. Твърди, че на 13.06.2019 г. е подадена молба с вх. № 1080/13.06.2019 г. за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Сочи, че изпълнително дело № ................ е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което на 29.05.2020 г. е образувано изпълнително дело № ............. по описа на ЧСИ С.Х.. С молбата за образуване на новото изпълнително дело съдебният изпълнител бил овластен по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извърши имуществено проучване на длъжника и да определи подходящите изпълнителни способи. Ответникът твърди, че по новото изпълнително дело са 2 подавани молби за предприемане на конкретни изпълнителни действия на 23.03.2022 г., 27.02.2024 г. и 11.11.2025 г. Поддържа, че всяка от тези молби е прекъснала погасителната давност и е поставила началото на нов давностен срок. Излага, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция не заличава с обратна сила правните последици на предприетите преди прекратяването изпълнителни действия и не отнема прекъсващия им давността ефект. Ответникът поддържа, че след като вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, за тях е приложима петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не тригодишната давност за периодични плащания. Позовава се и на спирането на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. във връзка с обявеното извънредно положение.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявения иск:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите от 2262,11 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м. май 2013 г. до м. август 2014 г., ведно със законната лихва от 17.10.2014 г. до окончателното изплащане, и 77,60 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 26.09.2014 г., поради погасяване на вземанията по давност след издаването на изпълнителното основание.

По чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – безспорни обстоятелства:

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на „Т.С..“ ЕАД срещу Е. Д. С. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 56446/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 87 състав, за процесните вземания; въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ................ по описа на ЧСИ М.М.; изпълнително дело № ................ е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е да докаже наличието на удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто титуляр е ответникът, както и наличието на правопогасяващ факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание – изтичането на погасителната давност.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е титуляр на вземането, предмет на изпълнителното производство, както и твърдените от него факти, обуславящи прекъсване или спиране на погасителната давност. В тежест на ответника е да установи по-конкретно подаването на молби за прилагане на определени изпълнителни способи, предприемането на действия по принудително изпълнение, момента на извършването им и периодите, през които погасителната давност не е текла.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище 3 по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взела становище по отговора на исковата молба и не е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4