Определение № 7132 от 27.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7132 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500012 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от ищеца З. С. Я. частна въззивна жалба срещу определение от 12.10.2025г., постановено по гр.д. № 39421/2025г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановения първоинстанционен акт. Конкретно се твърди, че ищецът е доказал наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

Извежда неговото наличие от записите в Централния кредитен регистър, съгласно които ищцата има непогасено задължение, произтичащо от договор за кредитна карта, сключен с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД. Освен това твърди, че представители на ответното дружество периодично звънят по телефона на жалбоподателката с искания същата да заплати сумата, като постоянно навяват твърдения, че ще предприемат действия з а събиране на вземането и ще увеличат размера на дълга с разноски и лихви. По тези съображения счита, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на претендираното от ответното дружество вземане поради погасяването му по давност. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото в първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

1

Насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД оспорва частната жалба като неоснователна.

Излага, че допустимостта на предявения отрицателен установителен иск следва да се обоснове с твърдение за наличие на правен интерес, каквито в случая не били заявени. Не се твърди, че спрямо ищеца са били предприети действия по принудително изпълнение, както от страна на първоначалния кредитор, така и от страна на цесионера. Счита, че възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на иска. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Поддържа, че за процесните суми не е издаван изпълнителен лист, респективно - не е налице висящо изпълнителното производство, като в нито един момент не са били предприемани действия, които да накърнят правната сфера на ищеца и които да са станали повод за завеждане на делото. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред СРС е било образувано по предявен от З. С. Я. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на вземане по доводи за погасяването му по давност. В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД бил сключен договор за издаване на кредитна карта от 02.11.2006г., вземанията по който били цедирани от небанковата финансова институция в полза на ответното дружество с договор за цесия от 04.03.2013г. Сочи се, че периодично представители на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД се свързвали с нея с искания да заплати задължението си и с отправяне на предупреждение, че при бездействие от нейна страна, ще се образува съдебно и изпълнително производство. Освен това в Централния кредитен регистър било вписано, че ищцата е длъжник по процесния договор, което обстоятелство е от решаващо значение при кандидатстването от нейна 2 страна за нов кредит. Наведени са доводи, че претендираното от ответното дружество вземане е недължимо поради погасяването му по давност.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че не оспорва твърдението на ищцата за настъпилото частно правоприемство по договор за цесия от 04.03.2013г., по силата на който е придобил вземанията от първоначалния кредитор „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД по сключения между цедента и З. Я. договор за кредитна карта от 02.11.2006. Наведени са възражения за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, с оглед обстоятелството, че вземанията не са били претендирани от новия кредитор нито извънсъдебно, нито по съдебен ред. В условията на евентуалност е заявено признание на иска, доколкото възможността за принудително изпълнение на вземането е погасена по давност.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването му – правен интерес. Посочено е, че търсената от ищеца защита чрез настоящия иск не обуславя неговата защита – заличаване от ЦКР и преустановяване на действията на ответника да отправя искания за заплащане на сумите по процесния договор. По тези съображения производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното определение за неправилно по следните съображения:

Както последователно приема теорията и съдебната практика, правният интерес е абсолютна п о л о ж и т е л н а процесуална предпоставка за установителните искове и следва да е налице при предявяване на иска. Затова, доколкото правният интерес е обусловен от поведението на ответната страна, то за него е от значение извънпроцесуалното поведение на ответника, т.е. поведението му преди завеждането на иска. Каква ще бъде предприетата от ответника защита по време на процеса - дали ще оспорва иска или не, е въпрос на негово процесуално поведение, което няма самостоятелно значение за преценка допустимостта на вече предявения иск. В хипотеза на признат от ответника иск интересът от предявения установителен иск не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване.

3

Преценката за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е винаги конкретна, основана на всички, съдържащи се в исковата молба твърдения, като нейната цел е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава. При това следва да бъде взето предвид доколко както съществуването, така и реализацията на притежаваното от ищеца право се засяга от правото на ответника. В този смисъл в съдебната практика на ВКС е застъпено становището, че за да прецени дали изложените в исковата молба твърдения обуславят правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, съдът следва да ги квалифицира и да прецени доколко решението по делото ще рефлектира върху правната сфера на ищеца и ще постигне целения от него резултат и само когато целеният правен резултат не би рефлектирал непосредствено в правната сфера на ищеца, то липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск /определение № 19 от 17.02.2021г. по ч.гр.д. № 57/2021г. на ІІ г. о. на ВКС /.

Всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта - положителен и отрицателен, е допустим. За наличие на неяснота, създаваща несигурност в правното положение на ищеца, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно той като титуляр на материално право да е направил разумна субективна преценка.

В конкретния случай от въведените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане. Посочено е, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество се легитимира формално като титуляр на парично вземане срещу ищеца, съответно – наведени са доводи, че ищецът – длъжник по правоотношението, отрича съществуването на вземането по възражение за погасяването му по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Позоваването на давността е средство за 4 защита на длъжника и доколкото, съобразно чл. 120 от ЗЗД института на погасителната давност не се прилага служебно, то се изисква волево изявление на длъжника /позоваване на изтичането на давностния срок/ чрез предявяване на иск, възражение срещу предявен иск или извънсъдебно – чрез отправяне на волеизявление до кредитора. В тази връзка въззивният съд приема, че длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за давност.

Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на кредитора да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание срещу длъжника, т.е. възможността кредитора да претендира вземането си по принудителен ред.

По изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя изводите на СРС, че в разглеждания случай не е налице правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, поради пасивното поведение на кредитора. Действащият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска.

Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.

Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /както в настоящия случай/. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване. Когато длъжникът се позовава на давност и е предявен иск 5 по общия ред по чл. 124, ал. 1 от ГПК и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането /в този смисъл определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. дело № 510/2018 г. на ВКС, IV Г. О., Г. К.; определение № 338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 209/2018 г., IV Г. О., Г. К./.

Видно е, че изложените от първоинстанционният съд съображения, обосновали изводите му за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, са относими към преценка отговорността за сторените по делото разноски, но не и към съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне в СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 42259 от 12.10.2025г., постановено по гр. д.

№ 39421/2025г. по описа на СРС, ГО, 26 състав.

Разпечатката съдържа 34 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b0f2780-d33d-4272-8fdd-3258495ce9f8