Определение № 69 от 17.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. София, 17.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600012 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 489 от 18.12.2024 г. по ч.н.д. № 608/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с присъда от 12.11.2015 г. на Общински съд в гр. Прага по дело 3Т 5/2015 г., решение от 17.02.2016 г. на Върховния съд на Република Чехия по дело № 8 То 121/2015, влязла в сила на 17.02.2016г., приета за изпълнение в Република България с определение № 83/08.01.2018г. по ч.н.д. № 5943/2017г. на СГС, влязло в сила на 24.01.2018 г.

Определението е оспорено от защитника на осъдения - адв. М. А. с частна жалба, подадена в законоустановения 7 - мо дневен срок, последвана от допълнение, изготвено от друг защитник - адв. Д. Т., упълномощен след приключване на първоинстанционното производство. В частната жалба се твърди, че определението не почива на събраните по делото доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон. Навежда се, че от постъпването на осъдения в затвора до момента на подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване, същият не е бил наказван нито веднъж.

Вземал е активно участие в трудова дейност и в други социални мероприятия.

Първоначално определеният „строг” режим за изтърпяване на наказанието е бил променен в по-лекия „общ” режим. Посочва се, че към момента М. изтърпява наказанието си в общежитие в с. *** и продължава да полага труд.

Поставя се акцент на обстоятелството, че към момента на постъпване на осъдения М. в затвора, оценката на риска от рецидив е била 38 точки и поетапно е намаляла до 35 точки, като и двете съгласно скалата за оценка попадали в категорията ниска степен на риск от рецидив. Изтъква се 1 подобрение в проблемните зони „умения за мислене” и „отношение към употребата на алкохол”. Оспорват се твърденията в становището, че законопослушното поведение на осъдения не е вътрешно осъзнато и е само привидно, както и че подобреното му отношение към употребата на алкохол се дължи единствено на социалната му изолация. Посочва се, че осъденият е бил награждаван за добро поведение двукратно с отпуск от 3, съответно 5 дни, през които периоди няма данни същият да е употребявал алкохол или да е проявявал правно или морално укоримо поведение. Настоява се, че корекционната работа, провеждана в затвора в гр. ***, е само формална и не стимулира лишените от свобода към ефективното им поправяне. В тази посока се изтъква, че в затворническото досие на осъдения липсва подробно описание на проведените корекционни мероприятия. Твърди се, че поправянето на осъдения е продиктувано от вътрешното му убеждение и способност за самоконтрол, свидетелстващи за готовността му за ресоциализация. Навежда още, че обстоятелството, че изтърпява в момента наказанието си при „общ” режим, не се явява законова пречка за предсрочното му освобождаване. Иска се определението да бъде отменено и да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване. Същата претенция е направена и в допълнението към частна жалба, подадено от адв. Д. Т., с приложено към нея пълномощно за организиране на защитата пред настоящата съдебна инстанция, с дата 23.12.2024 г. В допълнението са развити съображения за изграждане на вътрешното убеждение на първостепенният съд в нарушение на представените доказателства и на правилата, утвърдени от НК, НПК, ЗИНЗС, ППЗИНЗС, системата, свързана с методиката за оценка на риска от рецидив и съдебната практика. Твърди, че доказателствения анализ противоречи на правилата на формалната логика и не е съобразен с изискването за всестранно и пълно изследване на всички относими обстоятелства и доказателства. Счита се, че формиране на вътрешното убеждение на първостепенният съд е опорочено, от гледна точка на изцяло изпълнените предпоставки, визирани в чл. 36, ал. 1, чл. 70 от НК, вр. чл. 439а от НПК, както предпоставките, визирани в чл. 2, чл. 6, чл. 64а, чл. 66, чл. 155, чл. 156, чл. 176 и чл. 178 от ЗИНЗС. Поддържа, че поведението и промяната на лишения от свобода М. в пълна степен покрива критериите на УПО. Счита се, че първоинстанционният съд избирателно е оценил едни доказателства по делото за сметка на други. Твърди се, че наложеното дисциплинарно наказание за неносене на работно облекло по време на работа следва да се тълкува като инцидентна проява през прекараните почти 12 години от М. в места за лишаване от свобода, през което време той е демонстрирал добро поведение и е полагал труд. Обвързва се налагането на дисциплинарно наказание с подаването на молба за прилагане на института на условно предсрочно освобождаване. Счита, че първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен положителното поведение на лишения от свобода в контролирана и в неконтролирана среда - по време на отпуск или по време на работа на външен обект. Навежда твърдения за това, че в резултат от 2 проведената корекционна дейност осъденият е формирал приемливо за обществото и обществените отношения поведение, което дава гаранция за пълното му адаптиране в условията на живот на свобода.

По делото е постъпил и писмен отговор от началника на затвора - гр.

***, с който са ангажирани доводи за допустимост, но неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При постановяване на определението си първоинстанционният съд надлежно е установил относимите факти и е направил обобщена преценка за наличие на законовите предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно фактическото изтърпяване на не по-малко от една втора от наложеното наказание „лишаване от свобода” и доказателства за поправяне на осъдения.

Въззивният съд не намира основание да се дистанцира от крайното заключение, до което е стигнал Окръжен съд - Кюстендил.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с определение № 83/08.01.2018г. по ч.н.д. № 5943/2017г. на СГС, влязло в сила на 24.01.2018 г., на основание чл. 457, ал. 3 от НПК е приета за изпълнение присъда от 12.11.2015 г. на Общински съд в гр. Прага по дело 3Т5/2015 г., във връзка с решение от 17.02.2016 г. на Върховния съд на Република Чехия, по дело № 8 То 121/2015, влязла в сила на 17.02.2016г., с която лишеният от свобода Р. М. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок 17 години, за престъпление на НК на Република Чехия, съответстващо на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от българския НК - убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост.

Лишеният от свобода Р. М. е постъпил в затвора - гр. *** на 24.11.2017 г., а на 31.07.2018г. е преместен в затвора - гр. ***.

Видно от приобщената по делото справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - затвора - гр. ***, към датата на постановяване на оспореното определение, лишеният от свобода М. е изтърпял 11 години, 10 месеца и 1 ден, от които фактически 9 години 8 месеца и 21 дни и от работа 2 години, 1 месец и 10 дни, като остатъкът за изтърпяване е бил 5 години, 1 месец и 29 дни.

При очертаното фактическо положение, първият съд обосновано е приел, че в случая несъмнено е налице първата предпоставка за прилагане на института за условно предсрочно освобождаване - осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. По този въпрос не се спори по делото.

Правилен е и изводът на първостепенният съд, че макар формално М. да 3 е придобил право по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, отсъства втората предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, тъй като осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Първоначално констатираната оценка на риска от рецидив в ниските стойности от 38 точки, впоследствие на корекционното въздействие са намалени незначително до 35 точки.

В доклада на затворническата администрация е било отчетено положително въздействие в проблемните зони „злоупотреба с алкохол” и „умения за мислене”, но и необходимост от изпълнение на договореностите в плана на присъдата и следване на прогресивната пенитенциарна система за плавен преход и адаптация към живота на свобода.

Извършено е препланиране на присъдата на 17.07.2024 г. в зона „умения за мислене”. Поставените цели са за запазване на стабилната позитивна линия на поведение, недопускане на нарушения и повишаване на уменията за разпознаване на проблемите и разрешаването им по законосъобразен начин.

Лишеният от свобода М. полага труд и е награждаван многократно.

Със заповед на началника на затвора - гр. *** от 10.12. 2021 г. е бил заменен режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ”, а със заповед № Л-992/13.06.2024 г. е бил преместен в ЗООТ ”***”.

Със заповед № Л-2012/25.11.2024г. на Началника на затвора - гр. *** е наказан с „Писмено предупреждение” за това, че на 14.11.2024 г. е полагал труд без да носи работно облекло. Заповедта е обжалвана и е потвърдена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.***.

За втори път е било констатирано идентично нарушение при извършена проверка на 13.12.2024 г., за което е изготвена докладна записка, приложена по делото.

Неносенето на работно облекло, заради което на осъдения е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, е било констатирано на 14.11.2024 г. - същия ден, в който той е подал молбата си за условно предсрочно освобождаване. Нарушението на трудовата дисциплина има обективен характер и установяването му от компетентния орган не може да бъде поставено в зависимост от упражняване на правото да се търси условно предсрочно освобождаване, нито може да се счита като преднамерено и тенденциозно отношение, каквито са доводите на защитата. Освен това, заповедта е преминала успешно административната проверка, извършена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Последният не е страна в производството по чл. 437 от НПК и няма никакво основание да се подозира, че има отношение към положението на осъдения М.. Нещо повече, въпреки налагането на наказание за неносене на работно облекло, такова нарушение е било отново констатирано и на 13.12.2024 г., което демонстрира непоследователност и липса на самоконтрол в поведението на осъдения.

4

Предвид изложеното, съдът се съгласява с виждането на първата инстанция, че осъденият М. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Действително, той е бил многократно награждаван, но поощренията му не са единствен и достатъчен критерий за необратимост на настъпилата личностна промяна в положителен аспект. Наложеното дисциплинарно наказание и констатираното повторно нарушение не могат да бъдат подминати от въззивния съд, тъй като са индикация за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода М..

Неоснователно е възражението, че в затвора в гр. *** корекционната работа е само формална. Видно от приложените писмени доказателства, за лишения от свобода М. са били изготвени множество текущи доклади, план и препланирания на присъдата, в които са били отразявани настъпилите положителни промени в резултат на корекционното въздействие.

Затворническата администрация през целия му престой в пенитенциарното заведение е наблюдавала пряко и непосредствено поведението му, като за съответните добри прояви той е бил награждаван, а за нарушенията наказван.

Неоснователно е и възражението за нарушаване на принципа на разкриване на обективната истина при постановяване на обжалваното определение. Макар да не бил обстоятелствен, първостепенният съд е дал верен отговор на въпроса за поправяне на осъдения вследствие престоя му в място за лишаване от свобода. Първата инстанция е изложила аргументите си в посока на това, че по отношение на М. корекционният процес не е приключил и е необходимо с оглед неговата ефективност той да продължи именно в мястото за лишаване от свобода, за да бъдат постигнати целите на наказанието, заложени в чл.36 от НК, а именно поправяне и превъзпитаване на дееца.