Протоколно определение № 1316 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1316 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20253100100245 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 16:38 часа се явиха:

Ищцовото дружество ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „БЪДЕЩЕ ЗА С. Д.“, редовно уведомено за съдебно заседание, представлява се от неговия законен представител - председателя на сдружението – Р. Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно уведомен за съдебно заседание, представлява се от ю. к. С. Н., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Вещо лице Г. Д. Г., редовно призован за съдебно заседание, явява се.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало заключението в срока по чл.

199 от ГПК.

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 25870/10.08.2026 г. от главен юрисконсулт С. Н., ведно с доказателства.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ молба вх. № 25870/10.08.2026 г. на ищеца, за запознаване.

Р. Д.: Да се даде ход на делото.

Ю. К. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по поисканите от страна на ищеца привременни мерки. По привременните мерки, съдът е допуснал да се изготви съдебно-техническа експертиза, чрез която ще определи най-подходящата привременна мярка в случая, за обезпечение на колективния иск.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. № 30013/18.09.2026 г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза и пристъпи към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.

Вещо лице Г. Д. Г.: 77 годишен, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.

291 от НК.

Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.

В. Л. Г.: Поддържам представената от мен експертиза.

Р. Д. към вещото лице: В заключението си давате становище, че при извършения оглед сте установили стар асфалт, нови пукнатини, дупки, големи повредени зони и многократни стари кръпки. По протежението на целия участък от два километра ли ги установихте или само в определени участъци? Изолирани ли бяха тези находки, които открихте?

В. Л. Г. отговаря: Тръгнах обхождането от страната на с. Д., в началото, където свършва границата между Д. и Варна, затова още от самото начало, шест спирания извърших, където видях най-много проблеми. Имаше и по-малко проблеми в някои участъци, но тези проблеми на пътя не могат да окажат влияние върху общата част като цяло. Имаше и пет-шест табели, които показваха, че има ремонт на пътя, защото се правеха канавки. Това фактически не оказваше влияние върху целия път, като цяло, за това, че се прави ремонт, тъй като тези ремонти се правеха на канавката и на банкета. Не можеше да се разбере. Разбираше се къде е старото положение. На това уширение с камъни, не можеше да се каже, че може да има уширение на пътя или ще бъде само банкет, защото не беше отъпкан. От едната страна има изкопана канавка, а от другата страна - няма. Следващото - от другата страна има канавка, която е изкопана, а на следващата няма. Табелите не бяха поставени точно на тези места, където има най-много нарушения на път. Сега разбрах, че преди седмица или по-рано са започнали да махат горната част на пътя и по този начин ще започнат самото асфалтиране, но до къде ще се стига - не се знае. Сегашната ширина на пътя 2 е 6,5 м.

Въпрос на съда: Възможно ли е да се преминава безопасно по този път?

В. Л. Г. отговаря: По принцип е възможно, но трябва много да се внимава.

Въпрос на съда: Каква е била скоростта за безопасното преминаване, ако е възможно?

В. Л. Г. отговаря: Не мога да кажа това, защото виждах автомобили, които карат побързо от 50 км/ч. Виждах автомобили, които карат по-бавно.

Въпрос на съда: Каква е безопасната скорост?

В. Л. Г. отговаря: Безопасната скорост е 80 км/ч по принцип, всеки го знае.

Конкретно, по този път, трябва много да се внимава. Не мога да определя скоростта. За конкретния път, даже и 20-30 км/ч да е, ако вали дъжд, не може да преминаваш толкова бързо. Даже трябва да намалиш, защото не знаеш дали в този участък е наводнено или не.

От другата част не знаеш какво е.

Въпрос на съда: Т. е., според Вас, пътят изобщо не е безопасен за преминаване?

В. Л. Г. отговаря: Той е безопасен, по принцип, когато се кара с много ниска скорост.

Въпрос на съда: Коя е тази ниска скорост?

В. Л. Г. отговаря: Това трябва да се измерва. Не може да се каже, защото коефициентът на сцепление е различен. Например има една дупка тук.

Въпрос на съда: При ясно, сухо време каква е безопасната скорост, при която да преминават автомобилите?

В. Л. Г. отговаря: Не мога да изчисля по този начин нещата. Те не са свързани.

Въпрос на съда: Каква е безопасността, какво е условието да се премине по този път и да е безопасно?

В. Л. Г. отговаря: Условието е да се внимава много, като ако има видимост, трябва да караш необходимо бавно, в закона пише със съобразена скорост. Каква е тази скорост - не се знае, но трябва да бъде съобразена.

Р. Д. към вещото лице: Скорост от 20 км/ч, при сухо, слънчево време и ясна видимост, дали би била адекватна със съС.ието на компрометирания участък?

3

В. Л. Г. отговаря: С автомобила, с който се движих, се оказа, че може да се кара с 4050 км/ч, може да се кара и с по-бавна скорост, но не на всеки участък.

Както са тези редове и това е пътя, успоредно от двете страни на пътя, винаги има едни черти, които са дадени в снимките и се вижда, че този път е разтеглен от тежестта на автомобилите. Затова може да се получи преплъзване, независимо.

Р. Д. към вещото лице: Можем ли да кажем, че 20 км/ч би била адекватна скорост или това е прекалено ниска скорост, като приемем, че трябва да поставим едно ограничение, което да е за целия участък? Защото ясно е, че има участък, в който може да се кара с 40-50 км/ч, а на други с 20-30 км/ч. Ако сложим 20 км/ч за целия участък, това подходяща скорост ли е, за да преминем безопасно през този участък?

В. Л. Г. отговаря: По принцип, пак ще кажа, може да се сложи ограничение 20 км/ч, но въпросът е в друго, че аз не видях там да е поставен такъв знак.

Р. Д. към вещото лице: Аз питам дали, според Вас, тази скорост от 20 км/ч, с нея можем да преминем безопасно или трябва да я свалим още на 10 км/ч. Или 20 км/ч е прекалено ниска?

В. Л. Г. отговаря: Аз не мога да кажа точно определено 20, даже 30 или пък 15, или 10, защото по принцип аз не мога да го определя и това нещо, за да се определи трябва да се изчисли коефициентът на сцепление, а пък този коефициент на сцепление е различен и трябва специална машина да мине.

Р. Д. към вещото лице: От снимките, които сте направили и приложили, и това, което сте описали, можем ли да кажем, че констатираните компрометирани участъци попадат в зоната на траектория на движение на автомобилите?

В. Л. Г. отговаря: Те са точно там. Този 6,5 м на пътя, измерил съм го на всичките места, където спирахме за оценка на пътя и се оказа, че е 6,5 м е по цялата дължина. Обаче той може да е по-малко от 6,5 м, защото този път е разтеглен. Той от времето си, от построяването си, може би 20 години са минали, и затова едните снимки, които съм направил са от 2022 г. по самия път от „Гугъл земя“, те са едни, но това, което видях аз, е почти същото, както е там.

Р. Д. към вещото лице: Т. е. тази мрежа от пукнатини, която се вижда и която сте констатирали, означава ли, че се разширява под натоварване на движещите се автомобили?

В. Л. Г. отговаря: Когато става въпрос за тежкотоварни автомобили, те наистина разширяват пътя с пукнатините повече, обаче те се натоварват в друг смисъл, че натоварват самия път и правят допълнително уширение, а когато се отнася за мотоциклети, тротинетки и колела, ако попаднат в такива канали, където има такива уширения, може да паднат. По 4 принцип устойчивостта е относително понятие, но те, пак казвам, трябва да карат така, че всяка дупка и всяко надвишение на пътя, то е обикновено когато правят кръпките и слагат 23 см и 5 см на някои места в повече асфалт. По този начин, той от едното ли да се предпази или от другото, трябва да кара много внимателно.

Ако двуколесните попаднат в тези пукнатини: Тротинетката има много малки колела – 20-30 см и ако паднат в такъв участък, коловоз, който обикновено е по средата между двата пласта, те почти със сигурност могат да паднат. Докато мотоциклетите имат малко пошироки колела, и те са по същия начин. Докато четириколесните, обикновени автомобили, те преодоляват този участък, независимо, че може да се счупи някоя джанта или нещо друго по предната част на автомобила.

Р. Д. към вещото лице: Ако трябва да разграничим крайпътната зона и асфалтовото покритие, тези V-образни изкопи, които сте констатирали, от едната страна на пътното платно, отводнителна канавка ли е и насипания отстрани трошен камък, според мен банкет, те представляват ли отстраняване на някакъв дефект на пътя?

В. Л. Г. отговаря: Ако колата попадне в банкета, тъй като камъните не бяха минати с валяк, не бяха уплътнени долу, със сигурност той щеше да получи някакво изменение на движението на автомобила, защото попадането в камъни и асфалт са два различни коефициента на съпротивление и тогава може да се получи произшествие. За съжаление имаше само четири-пет-шест табели, които бяха поставени от едната страна, да речем три, от другата страна – две. Не можах да разбера точно какво е. Пътни знаци обаче не видях.

Р. Д. към вещото лице: Казвате, че автомобилите могат да променят траекторията си и да изменят банкета. Възможно ли е при избягване на тези дупки, да не отидат в дясно и да застъпят банкета, а дупките да са от такова естество, че водачът да навлезе в насрещното платно, преминавайки вляво?

В. Л. Г. отговаря: Да. Възможно е това.