Решение № 283 от 16.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100510155 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20024949 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 87172/2017 г.

Софийски районен съд, 123 състав: Отхвърлил предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу П. В. Б., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 710.20 лв. – 1/2 част от стойността на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 353391, цялата в общ размер на 5 420.40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 30.01.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 4940/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 510.65 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за 1 периода от 31.01.2012 г. до 16.01.2015 г., цялото в размер на 1 021.30 лв.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22.44 лв. – 1/2 част от стойността на предоставена в периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, цялата в размер на 44.88 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 30.01.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 4940/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 4.37 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 31.01.2012 г. до 16.01.2015 г., цялото в размер на 8.74 лв., като неоснователни и недоказани; Отхвърлил предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Е. В. Н., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 710.20 лв. – 1/2 част от стойността на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 353391, цялата в общ размер на 5 420.40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 30.01.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 4940/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр.

1 ЗЗД за сумата от 510.65 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.01.2012 г. до 16.01.2015 г., цялото в размер на 1 021.30 лв.; с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22.44 лв. – 1/2 част от стойността на предоставена в периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, цялата в размер на 44.88 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 30.01.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на 2 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 4940/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 4.37 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 31.01.2012 г. до 16.01.2015 г., цялото в размер на 8.74 лв., като неоснователни и недоказани; Осъдил „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на П. В. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 325 лв. – направени в заповедното производство по ч. гр. дело № 4940/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав разноски; Осъдил „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Е. В. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 325 лв. – направени в заповедното производство по ч. гр. дело № 4940/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав разноски; Осъдил „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адвокат Г.С.К., ЕГН **********, сумата от 457.34 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана по делото безплатна адвокатска помощ на материално затрудненото лице - ответника П. В. Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сумата от 457.34 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана по делото безплатна адвокатска помощ на материално затрудненото лице – ответника Е.

В. Н., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е постановено при участието на Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводът на СРС за недоказаност на реално доставеното количество топлинна енергия не съответствал на събрания в хода на първоинстанционното производство доказателствен материал. При всички експертизи, които не се правят на база документи, представени по делото, предметът не се представял в кориците по делото, а ответната страна можела 3 да иска да присъства при извършване на експертизата, и по-точно при огледа и фактическото събиране на информация от вещото лице. В случая процесуалният представител на ответниците не направил такова искане.

Приетите по делото заключения на СТЕ и ССЕ били достатъчно годни доказателства за установяване на количеството и стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемите страни П. В. Б. и Е. В. Н. с отговор по реда на чл. 263, ал.

1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Поддържат заявените с отговора на исковата молба възражения, вкл. евентуалното си възражение за погасяване по давност на част от вземанията. Пълномощникът им адв. Къртев претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 5 420 лв. главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди в периода м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 353391, като от всеки от ответниците се претендира по 1/2, или по 2 710.20 лв.;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 1 021.30 лв. лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2012 г. – 16.01.2015 г., като от всеки от ответниците се претендира по 1/2, или по 510.65 лв.;

4

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 44.88 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г., като от всеки от ответниците се претендира по 1/2, или по 22.44 лв., и - с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8.74 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2012 г. – 16.01.2015 г., като от всеки от ответниците се претендира по 1/2, или по 4.37 лв.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2015 г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4940/2015 г. на Софийски районен съд, 123 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са оспорили предявените искове по основание и размер. Релевирали са възражения, че не е доказано да са били собственици на топлоснабдения имот в процесния период и съответно – да са били потребители на топлинна енергия; Оспорили са дължимостта на главница за дялово разпределение поради липса на доказателства за основанието и размера на вземането, а представеният договор с третото лице помагач бил с изтекъл срок; Оспорили са исковете за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия с възражение, че съгласно представените ОУ от 2014 г. сумите били дължими в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а доказателства за такова публикуване не били представени;

Изложили са съображения, че в тежест на ищеца е да докаже обема на доставената топлинна енергия, като представи доказателства за нейното количество и за годността на измервателните уреди, законността на АС и точното разпределение на топлинната енергия в сградата – етажна собственост. В условията на евентуалност за релевирали и възражения за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца. Искали са от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на 5 материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.