Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 27.05.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 98/2025
Вид
Решение № 98
Подписан
27.05.2025
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Бургас, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500098 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 10/21.01.2025 год. по гр.д.№ 481/2023 год. по описа на Ямболския окръжен съд е осъден

„Ц.**************************************************

Осъден е

„Ц.******************************************************************

Решението в неговата цялост е обжалвано с въззивна жалба от ответника по предявените искове

„Ц***************************************. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на доказателствата и в тази връзка изводите му са в пълно противоречие със събраните в производството доказателствата по делото. Оспорени са изводите на съда, че медицинският фелдшер от спешния екип не е оценил наличния нарушен говор на болната, като е следвало да извърши, но не е извършил тест на ГлазгоуЛиеж за оценка на съзнанието на пациента. Твърди се, че приложените по делото писмени доказателства доказват, че при посещението медицинският фелдшер е установил степента на съзнание на пациентката и е приложил 1 терапия, което е видно от фиша за спешна медицинска помощ от първата визита, който фиш не е обсъден от окръжния съд. Сочи се, че в този фиш след „неврол. скала, GLASGOW СКАЛА /Глазгоу скала/“ са отразени и всички неврологични показатели, които са част от скалата при извършване на преглед, поради което съдът неправилно е приел, че не е извършен тест Глазгоу - Лиеж за оценка на съзнанието. Съдът е игнорирал отразеното в приложените по делото два броя фишове за спешна медицинска помощ, и найвече в първия фиш. Твърди се, че при първоначалния медицински преглед фелдшерът *************************************, като е измерил кръвното налягане, а след това е направен пълен неврологичен статус по Глазгоу скала /метод за доказване на състоянието и степента на увреда при пациенти със съмнение за мозъчни нарушения/, който е бил отрицателен, с подробни отразявания във фиша на изискуемата информация. Сочи се, че по същество изпълнението на елементите на Глазгоу скала касае снемане на пълен неврологичен статус на пациент, за да се установи функционалното състояние на централната нервна система, а не е тест, както е възприел скалата окръжния съд. Твърди се, че в резултат на неправилно тълкуване на изискванията по нормативните актове и на доказателствата по делото е прието, че фелдшерът******************* е допуснал по небрежност нарушения на медицински стандарт „спешна медицина“, защото не е транспортирал своевременно пациент до болнично заведение. Окръжният съд избирателно е обсъдил само част от приложените писмени доказателства, избирателно е кредитирал само част от показанията на свидетелите и избирателно е кредитирал само част от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, а като последица от това неправилно е приложил материалния закон. Твърди се, че в конкретния случай фелдшер*********** е извършил всичко необходимо и дължимо като действия по стандарта “спешна медицина“. От прегледа и фиша за спешна помощ /както и показанията на свидетеля в с.з./, се установило, че не се касае за спешна диагноза. ***** не е била спешен пациент по смисъла на закона и наредбите, а е била с хипертонична криза, за овладяване на която са извършени и съответните манипулации, чрез поставяне на инжекционен разтвор от по една ампула фуроземид и хлофазолин, което се установява и от заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ. При втория преглед медицинският фелдшер*************** е измерил кръвното налягане. След това отново е направил пълен неврологичен статус по Глазгоу скала, като на базата на констатациите е приел, че са налице симптоми за започващ мозъчен инцидент, поради което пациентката е транспортирана до СПО на МБАЛ “Св.Пантелеймон“АД -Ямбол със съмнение за инсулт, приета е в Неврологично отделение на МБАЛ“Свети Пантелеймон“АД -Ямбол на 10.01.2023 г.,

********************************* на фелдшера************** Към момента на приема в болницата е имало само съмнение за инсулт /каквато е и работната диагноза във фиша за спешна медицинска помощ/ и това е клиничната пътека по която е приета болната, но към момента на приема й в болница, няма данни за безспорно установен инсулт с оглед направените и изследвания, а от КАТ на главен мозък е установено, че находката е нормална. Оспорен като необоснован и в противоречие със заключението на вещото лице по СМЕ е извода на съда, че още при първото посещение пациента *************** е имала смущения в 2 говора. Сочи се, че при правилен анализ на доказателства става ясно, че фелдшерът ************* е извършил всичко необходимо по стандарта, а съдът необосновано е приел, че още при първото посещение пациентът е бил в спешно състояние и не е своевременно транспортиран до болнично заведение.

Извършено е позоваване на свидетелски показания, съгласно които при първото посещение пациентката е била адекватна, контактна и комуникативна, като не е липсвал вербален отговор на задавани въпроси дори към момента на приема в болницата. Твърди се, че не са ангажирани доказателства да е извършено деяние - действие или бездействие от страна на служител на ЦСМП-Ямбол, още по-малко противоправно такова, от което да са причинени твърдените вреди от фелдшера ******************* и при двете визити при пациентката ****************************. Сочи се, че фелдшерът е действал в съответствие със задълженията си по длъжностна характеристика и е изпълнил точно и без нарушения медицинския стандарт за оказване на спешна медицинска помощ на пациент по Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Спешна медицина“ /издадена от Министъра на здравеопазването, обн.ДВ бр.86 от 26.10.2017 г./. Твърди се, че няма доказано противоправно поведение от страна на служител на ответника.

Неправилен е извода на съда, че не е опровергана презумпцията за вина на фелдшерът ***************, тъй като при безспорно установена липса на противоправно деяние, презумпцията за виновно поведение е неприложима, поради което и няма основание да се ангажира безвиновната отговорност на ответника. Твърди се, че не е установена също и причинно-следствена връзка между действията на дежурния екип на ФСМП-Ямбол към ЦСМП-Ямбол извършени на 10.01.2023 г. във времевите рамки от 11,05 ч. до 11,40 ч. и от 14,12 ч. до

14,45 ч. и

*****************************************************************

Сочи се, че едва на 13.01.2023 г. в болницата, за първи път е фиксирано нарушение на съзнанието на болната, т.е. тогава състоянието й се е влошило и именно това влошаване е причина за настъпилия летален изход, а то няма как да се обвърже с осъществен спешен първичен транспорт на 10.01.2023 г.

Твърди се, че неизвършването на тромболиза няма никаква връзка с действията на фелдшера **************, а настъпилите усложнения и впоследствие смърт на пациентката, са последица от конкретното здравословно състояние на ****************, още повече, че тромболизата е само една от множеството медицински процедури, приложими при доказан инсулт, а доказан инсулт няма дори при приема в болницата. Изложени са твърдения за недоказаност и за претърпени неимуществени вреди от първоначалната ищца от смъртта на майка й, тъй като не е отчетено, че неимуществени вреди като сочените от нея са й били нанесени от неблагоприятно съчетаване на множество други обстоятелства – ****************************************

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за разрешаване на спора по същество от въззивния съд с отхвърляне на исковите претенции и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба е направено и искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице лекар със специалност “спешна медицина“. Вещото лице след като се 3 запознае с приложените по делото доказателства да отговори на следните задачи: Какво е утвърденото наименование за снемане на неврологичен статус по смисъла на Glasgow Coma Scale (GCS), известна като ГЛАЗГОУ СКАЛА?

Какви действия се извършват при прилагане на Glasgow Coma Scale (GCS), известна като ГЛАЗГОУ СКАЛА и какво означава снемане на пълен неврологичен статус и чрез него ли се установява функционалното състояние на централната нервна система? С оглед отразеното в образеца на фиша за спешна медицинска помощ /приложение№ 3 към Наредба №25/ може ли да се приеме, че е снет пълен неврологичен статус по ГЛАЗГОУ СКАЛА?

В дадения срок е постъпил о т г о в о р на въззивната жалба от ******************************************************, с който е оспорена въззивната жалба. Твърди се, че с въззивната жалба е направен опит за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, като в жалбата не се съдържа обоснован порок на съдебния акт на окръжния съд. Възразено е срещу допускане на поисканата с въззивната жалба експертиза. Сочи се, че приетата по делото СМЕ от окръжния съд, не е била оспорена и не е било поискано поставяне на допълнителна задача към вещото лице. В заседанието на окръжния съд на което експертизата е приета, ответникът е имал възможност да поиска пред първата инстанция извършване на експертиза по поставените във въззивната жалба задачи, но не го е направил, поради което няма възможност да иска такава експертиза да бъде допусната от по-късно от въззивния съд. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба и на доказателственото искане без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на деловодните разноски пред въззивния съд.

В дадения срок третото лице - помагач на ответника ЗК “Лев инс“АД - София, не е изразило писмено становище по въззивната жалба.

С обжалваното решение Ямболският окръжен съд се е произнесъл по първоначално предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и по претенции за законна лихва, като исковите претенции след конституиране на наследниците по закон на починалата в хода на процеса първоначална ищца, са разгледани като субективно съединени частично предявени искове на посоченото правно основание.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано за обжалване лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване и Е ДОПУСТИМА.

С мотивираното си определение № 138/25.03.2025 год. по чл.267 от ГПК, въззивният съд е оставил без уважение като преклудирано по чл.266 от ГПК, направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице лекар със специалност “спешна медицина“.

В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът и въззиваемите поддържат изразените становища и исканията за присъждане на разноски. Третото лице - помагач на въззивника ЗК“Лев инс“АД - София, не изпраща представител и не взема становище. Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и 4 събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му и е валидно. Първоначално предявеният иск, а след правоприемството в хода на процеса – поддържаните от наследниците на първоначалната ищца искови претенции са допустими, като постановено по тях решение също е допустимо.

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковата претенция на първоначалната ищца ******* Г. ЕГН ********** заменена след смъртта й ******************** от наследниците й по закон Г. И. Г. – съпруг, Й. Г.