Акт от 13.02.2020, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 21 град Велико Търново, 13.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 642/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 256, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.И.П. ***, чрез пълномощника си *** А. К. против мълчалив отказ на началника на Общинска служба „Земеделие“ Велико Търново да изготви мотивирано искане до Общински съвет Велико Търново за обезщетяване на П. и останалите наследници на И.П.Ш. по § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ. В жалбата се сочи, че жалбоподателят е сезирал административния орган с искане от 13.09.2019 г. за приключване на процедура по възстановяване правото на собственост на земеделска земя, като е налице бездействие на началника на ОСЗ – Велико Търново да сезира общинския съвет във връзка със завършването на реституционната процедура, в случая по § 27, ал. 2, т. 3 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ. Моли съдът да постанови решение, с което съдът да отмени формирания според жалбоподателя мълчалив отказ на началника на ОСЗ – Велико Търново и да задължи административния орган да представи пред Общински съвет Велико Търново мотивирано искане за обезщетяване на основание § 27, ал. 2 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ на П. и останалите наследници на И.Ш. с конкретно посочен имот – частна общинска собственост. В съдебно заседание жалблоподателят се явява лично и с пълномощника си, като поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, началникът на Общинска служба

„Земеделие“ /ОСЗ/ Велико Търново, не изпраща представител. В представено писмено становище поддържа, че ОСЗ – Велико Търново няма законови права и задължения да прави мотивирано искане чрез кмета на общината до общинския съвет на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, тъй като образуваното и приложимо за случая производство било по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не по § 27 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

От съдържащите се по делото материали е видно, че с Решение № 38ш от 12.05.1998 г. на Поземлена комисия гр. Велико Търново е възстановено правото на собственост на наследниците на И.П.Ш. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на три имота, като за всеки е посочено, че имотът се възстановява на основание чл.

14, ал. 3 от ЗСПЗЗ при условията на § 4а-4и. Жалбоподателят, като наследник на И.Ш., е подал в Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. Велико Търново Заявление с вх. № 01-359392-18.11.2016 г., с което е поискал нанасяне на настъпили промени в кадастрална карта за поз. имот ***, поз. имот ***, поз. имот *** – пар. 4, з-ще с. Шереметя и нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти. В обяснителната записка за скица-проекта е посочено, че за признат имот от 2 дка в местност „Робова чешма“ териториите, които обхваща дадена местност не са строго определени на терена, главният път е прокаран след национализацията на земите и не може да е мерило за граници за местност, за това предложението е да се възстанови на собственика част от ПИ ***, който според приложените документи е частна общинска собственост.

На

21.11.2016 г. СГКК е препратила заявлението на кмета на община Велико Търново с молба да бъде насрочено заседание на комисия на основание § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за вземане на решение за основателността на исканите изменения. Назначената от кмета на общината комисия е провела заседание на 26.01.2017 г., като според приложения протокол е уважила проектното предложение на П. относно промяна данните в регистъра към ПНИ за ПИ № ***, м. „Кокарджа“ и не е уважила проектното предложение относно: промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ № ***, тъй като признатите за възстановяване права са в м. „Робова чешма“ и предложението за отразяване следва да бъде като последващо настаняване в ПИ № ***, където е започната процедура по промяна на ПНИ за признати имоти с права в тази местност; промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ № ***, като са дадени указания за корекция на предложената конфигурация.

След уведомяването му за взетото решение от комисията, П.П. е представил в СГКК – гр. В. Търново допълнителни материали, заведени с вх. № 05-5160-19.04.2017 г. В приложено към тях саморъчно заявление П. е поискал скицата-проект на имот № *** да бъде преразгледана още веднъж и бъде одобрена по този начин.

Според него имотът от 2 дка в м. „Робова чешма“ по решението на поземлената комисия е невъзможно да бъде върнат там /от долната страна на пътя/ и предложението е в най-близката съседна местност от горната страна на пътя, м.

„Терасите“.

На

20.04.2017 г. СГКК е препратила допълнителните материали на кмета на община Велико Търново с молба да бъде насрочено заседание на комисия на основание § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за вземане на решение за основателността на исканите изменения. Видно от представения протокол от 08.06.2017 г., назначената от кмета на общината комисия е уважила едното предложение по отношение възстановяването на имота от 3 дка в м. „Голямата чешма“, а по отношение на имот № *** е отхвърлила проектното предложение и е оставила в сила първоначалното си решение, предвид липсата на предложена промяна в техническото решение. П. е уведомен за решенията на междуведомствената комисия на 29.06.2017 г.

Предвид решенията на междуведомствената комисия, кметът на община Велико Търново е издал Заповед № РД22-1550/13.09.2017 г., с която на основание § 4к, ал. 13, т.

1 вр. § 4к, ал. 8, т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил изменение на плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. Шереметя, общ. В. Търново, както следва: 1. Промяна данните за собственост в регистъра към ПНИ за ПИ № ***, м. „Кокарджа“, като за собственост се отразят данните по Решение № 38ш/12.05.1998 г. на ПК – В. Търново и изготвената скица-проект; 2. Промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ № ***, м. „Голямата чешма“ по така коригираната конфигурация на новообразувания нов ПИ № *** съгласно изготвената скица-проект и новообразувания нов ПИ № ***. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.10.2017 г., видно от приложената обратна разписка, като същата не е обжалвана.

На

17.10.2017 г. П.И.П. е подал искане до кмета на община В. Търново с правно основание чл. 256 от АПК вр. § 27, ал. 2, т. 3 от ЗИД на ЗСПЗЗ, в което е посочил, че по искането му за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд като обезщетение за собственост, която не може да бъде възстановена в реални граници, а именно част от ПИ № *** в размер на 2 дка, липсва произнасяне в посочената заповед. Същото искане било с основание § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ и следвало преписката да се придвижи до Общински съвет – Велико Търново, като няма причина преписката да продължава да престоява в администрацията на кмета. На основание чл. 256 от АПК е поискал от кмета на общината да предостави на общинския съвет административната преписка по подаденото заявление, за да може общинският съвет да вземе решение по реда на § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на част от ПИ *** в размер на 2 дка.

В отговор на искането е изготвено писмо изх. № 94ПП-784-6#1/31.10.2017 г. на кмета на Община Велико Търново. В него, след кратко изложение на фактическата обстановка, е посочено, че съгласно данните по Решение № 38Ш/12.05.1998 г. на Поземлена комисия – Велико Търново правото на собственост на наследниците на И.П.Ш. е признато в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а в заключителната част на писмото е посочено, че внесеното искане за обезщетение по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от ЗИД на ЗСПЗЗ не засяга тези територии, тъй като промяната на Помощния план и Плана на новообразуваните имоти и регистъра към тях, изрично е конкретизиран в правни норми и е налице произнасяне на междуведомствената комисия с протоколно решение, за което П. е уведомен. Писмото е връчено лично на жалбоподателя на 06.11.2017 г., видно от приложената обратна разписка.

Междувременно, с жалба от 06.11.2017 г. П., чрез своя пълномощник е оспорил възникналия според него мълчалив отказ. С влязло в сила Определение № 438/24.11.2017 г. по АД № 872/2017 г. на АС - Велико Търново жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.

След постановеното определение, от П. е отправено ново искане вх. № 94ПП-784-8/07.12.2017 г. до кмета на община Велико Търново да бъде изпълнена законовата процедура по предоставяне на имот за обезщетението му, като в отговор е получено ново писмо, че преписката се намира в СГКК и не може да бъде внесено предложение до общинския съвет. С Решение № 118/29.03.2018 г. по адм. дело № 9/2018 г. на АС – Велико Търново е осъден кмета на община Велико Търново да изпрати молбата на П. ***, като това решение е обезсилено и производството по делото е прекратено с Решение № 7175/14.05.2019 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 5915/2018 г.

Настоящото производство е започнало с подадено от П. ***, заведено с вх. № РД-12-04-6/13.09.2019 г., с което е поискал ОСЗ да представи на общинския съвет на община Велико Търново мотивирано искане на основание § 27, ал. 2 от ЗСПЗЗ за обезщетяването на наследниците на И.П.Ш., с приложени към заявлението документи.

По делото не се спори, че от страна на ОСЗ – Велико Търново не са предприемани действия във връзка със заявлението.

Съдът намира с оглед доводите на страните и събраните доказателства, че жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна, като съображенията за това са следните:

Жалбоподателят заявява, че оспорва мълчалив отказ на ответника, но съдът не е обвързан от дадената в жалбата правна квалификация на спора. Според чл. 256, ал. 1 от АПК /изм. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Ето защо, искането е процесуално допустимо, направено от лице имащо правен интерес и следва да се разгледа основателността му.

Фактическият състав на цитираната правна норма включва наличие на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.

Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Не са фактически по смисъла на тази разпоредби действията, които се състоят в изявления (удостоверителни или волеизявления). За да е налице бездействие в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши нещо, и то да му е вменено в неговите правомощия, задължения и компетентност. Това бездействие настъпва само в случаите когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си бездейства. Настоящият случай е именно такъв, тъй като се касае за липса на фактически действия, които се изразяват в изпълнение на нормативно предписано поведение за действие. Оспорването в случая е направено от надлежна страна, а съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административен орган може да се оспори безсрочно. За да може да намерят приложение цитираните разпоредби, следва да се установи, че спрямо оспорващия е налице бездействие от страна на административен орган или орган на който са възложени административни правомощия, когато е налице задължение за действие, произтичащо пряко от разпоредбите на закон или нормативен акт.