Решение № 1050 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина К.а при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100507074 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 252211/ 18.11.2022 г. на „П.С.“ ЕАД срещу решение № 12507/09.11.2022 г., постановено по гр.д. № 27 052/2021 г. на СРС, ГО, 52 състав.

С първоинстанционното решение № 12507/09.11.2022 г., постановено по гр.д. № 27 052/2021 г. на СРС, ГО, 52 състав, е отменено като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. П. Г. от длъжност „Програмист, софтуерни приложения старши“, извършено със Заповед № 15/15.03.2021 г. на Прокуриста на „П.С.“ ЕАД на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ищецът на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“ в „П.С.“ ЕАД и работодателят – въззивник е осъден да заплати на С. П. Г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ сумата от 30 811,02 лева - обезщетение за времето от 15.03.2021 г. до 15.09.2021 г., през което служителят е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба - 17.05.2021 г., до окончателното й погасяване.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага, че неправилно съдът не е дал вяра на изложеното в доклада на прекия ръководител на служителя – Р.В., който само е направил предложение за уволнение и има най-преки впечатления от работата на ищеца. Неминуемо за представянето на ищеца като работник могли да свидетелстват 1 единствено неговите колеги, които са служители на дружеството. Неправилно първоинстанционният съд приел, че свид. Св. Т. няма преки впечатления от работата на ищеца, при положение, че е участвал в работни срещи. Установявало се от доклада и свид. показания, че ищецът нямал достатъчно добри комуникативни умения, не бил достатъчно отговорен и не се справял с поемане на задачи в стресови ситуации.

Позовава се на посоченото то него пред районния съд, а именно че служителят не бил длъжен да работи от дома си и му била оказана подкрепа за добра работна среда.

Офисът бил отворен за служители за работа от него, а не хоум офис, считано от 26.10.2020 г. С решението не била анализирана заповедта за уволнение. За три месеца не настъпило подобрение на работата на ищеца.

Въззиваемият С. П. Г. оспорва подадената въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че три месеца преди прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 119 КТ е назначен /повишен/ на длъжност „Програмист, софтуерни приложения старши“, което съставлява съществено изменение на характера на работата на ищеца в сравнение с предишната заемана от него длъжност „Програмист, софтуерни приложения“. На новата длъжност „Програмист, софтуерни приложения старши“ ищецът е следвало да си сътрудничи с продуктови мениджъри, да разбира бизнес перспективата относно софтуерния продукт и да разрешава по-сложни технически проблеми. В тази връзка оспорва да е налице трайна състояние на липса на качества.

Ищецът бил дългогодишен служител е и повишаван в службата. Оспорва доклада на свид. Р.В.. Показанията му следвало да се анализират именно в светлината на чл. 172 ГПК, понеже свид. Р.В. имал отрицателно отношение към ищеца – противопоставил се на повишението му. Дори да било налице известно забавяне в изпълнение на задачите, то всъщност свид. В. поставял сроковете. Същевременно показанията на свидетеля били неинформативни относно евентуално липсващи качества при служителя.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

С процесната Заповед № 15/15.03.2021 г. /л. 41 / трудовото правоотношение по трудовия договор е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Заповедта е издадена от работодателя, действащ чрез С. К. С., който според извършена справка в ТР към датата на прекратяване на правоотношението – 15.03.2021 г., е бил прокурист на дружеството. Към момента на прекратяване на правоотношението дружеството се е представлявало от всеки един от законните представители, действащи заедно и поотделно, вкл. и от прокуриста. Така възражението на служителя, че заповедта е издадена от лице без представителна власт, е неоснователно. Заповедта е връчена на служителя на 15.03.2021 г. лично.

Поддържаното от въззивника и ответник работодател уволнително основание е безвиновно и обективно. То предполага трайно неефективно изпълнение на работата от служителя във времево, количествено или качествено отношение, причинено именно от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества 2 означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Без значение са конкретните причини за това- недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености- съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора. Липсата на качества на работника или служителя следва да е пряко и неразривно свързана с ефективното изпълнение на конкретните трудови функции на служителя. Уволнителното основание предполага трайната липса или недостиг у служителя на определени умения, навици и качества, като е възможно да става дума за професионални или личностни качества. / така Решение № 291 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2823/2013 г., III г. о., ГК/.

Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели.

Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Специфичното при липсата на качество е, че състоянието е трайно, макар видимите му проявления да са инцидентни /така Решение № 564 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г. о./.

За реализиране на това уволнително основание би могло да бъде налице липсата на конкретно качество или множество качества или умения /така Решение № 202 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., ГК и Решение № 165 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., IV г. о., ГК /.

Работодателят може винаги да преценява дали на определен работник или служител липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа независимо от това колко продължителен е стажът му на съответната длъжност. Това е така, защото винаги съществува възможност първоначално даден служител да се справя с възложената му работа, а впоследствие поради обективни или субективни причини да изпадне в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения според изискванията за длъжността.- Решение № 15 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 209/2012 г., IV г. о., ГК.

Дисциплинарното нарушение при неизпълнение на трудовите функции с дължимата грижа би могло да е проява и/или следствие на липсата на качества у работника или служителя, но за разлика от него основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и предполага съществуването на трайно обективно състояние / Решение № 564 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г. о./.

Трудовото правоотношение се прекратявана на това основание с мотивирана писмена заповед, в която следва да е посочено и аргументирано кои точно знания, умения или навици липсват при служителя, следва да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата вследствие на липсата или недостига на съответното качество или умение. Според Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението.

3

Фактическото основание за прекратяване на трудовия договор може да бъде направено и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

/ Решение № 202 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., ГК/.

Не съставлява обосновка на липсата на качества простото посочване на извършено дисциплинарно нарушение /така Решение № 107 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4351/2022 г., III г. о., ГК/.

В тежест на работодателя – ответник по иска е да докаже липсата на претендираните качества. Липсата на качества като съвкупност от отрицателни факти се доказва чрез доказване на положителни факти, имащи отношение към неефективното изпълнение на задълженията по трудовия договор. Работодателят следва да докаже фактите относно начина, по който работникът се справя с работата, както и какви качества са необходими на служителя за точното изпълнение на конкретната работа. /така Решение № 564 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г. о., ГК/.

Установява се следното от доказателствата по делото.

Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство, че ищецът С. П. Г. е бил в трудово правоотношение с ответника на основание трудов договор № 1094/08.04.2016 за неопределено време /л. 19 /. Ищецът е назначен по процесния трудов договор на длъжност „Програмист, софтуерни приложения – младши “ в екип „Фидлър“.

Според чл. 3 от трудовия договор трудовите задължения се изпълняват в офиса на работодателя.

На 13.03.2018 г. е сключено допълнително споразумение /л. 27/, според което се въвежда на осн. чл. 107 з, ал. 4 КТ смесен режим на работа. Според чл. 1,1 служителят има право по свое усмотрение да работи от дома си, като датите предварително се съгласуват с работодателя. Според чл. 22,2 от договора задължение на служителя е да осигури помещение и интернет връзка в дома си, които да са подходящи, а задължение на работодателя е да осигури компютърна конфигурация и профилактика. Според чл.

4,3 от споразумението продължителността на работния ден от 8 часа остава непроменена. Служителят сам организира своето работно време – чл. 4,1, но ако не е удобно да работи от вкъщи, то служителят преминава на работа в офиса както преди, без възможност за хоум офис – чл. 1,3.

На 16.10.2018 г. по силата на споразумение /л. 32/ служителят е повишен на длъжност „Програмист, софтуерни приложения“.

Н а 14.12.2020 г. по силата на споразумение на л. 35 служителят е повишен на длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“.

Съдът намира, че характерът на работата на въззиваемия съществено се е изменил съгласно длъжностната характеристика за длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“ спрямо предходната заемана от въззиваемия длъжност.