Решение № 283 от 08.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608307 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК

С присъда № 654 от 13.11.2024 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимия Б. Г. Т. за НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение, а именно за това, че на 17.10.2020г., около 22:45ч. в гр.София, в района на кръстовището на бул. ,,Сливница“ и ул. ,,Чавдарица“, на спирка на масовия градски транспорт, в непосредствена близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фууд», на задната седалка на лек автомобил ,,Опел Астра“ с рег.№ ******* чрез нанасяне на удар с коляно на левия си крак в областта на главата и в частност лицето на Л.К.Г. – служител на Министерството на вътрешните работи, назначена на длъжност ,,старши полицай” в група ,,Охрана на обществения ред» на сектор ,,Охранителна полиция» към 03 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно Заповед № 513з - 3271/16.05.2017г. и акт за встъпване в длъжност от 23.05.2017г. й причинил лека телесна повреда, като травматичните увреждания причинили на пострадалата ,,временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е била причинена на полицейски орган при изпълнение на службата й да работи по опазване на обществения ред, съгласно чл.14, ал.1, вр. с чл.6, ал.1, т.2 от ЗМВР, чл.35, ал.3, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и т.II от специфична длъжностна характеристика на длъжността 1

,,полицай старши полицай“ в група ,,Охрана на обществения ред“ на сектор ,,Охранителна полиция“ към РУ – СДВР с рег.№ 513з – 17149/17.06.2015г., утвърдени от Директора на СДВР, поради което и на основание чл.304 от НПК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.2, т.3, вр. с чл.130, ал.1 от НК,

На 14.11.2024 г. срещу така постановената присъда е постъпил протест от Софийска районна прокуратура. В него и допълнението към него от 28.11.2024 г. се иска отмяна на присъдата на районния съд и постановяване на осъдителна такава с наказание в минимален размер. Счита, че са налице противоречия в мотивите на първата инстанция. Не споделя и изводите на първия съд относно субективната страна на деянието, тъй като счита, че същото е извършено от подсъдимия умишлено, а не както е приел районният съд – по непредпазливост.

В проведено на 25.10.2024 г. заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства. В заседанието представителят на държавното обвинение поддържа протеста, като допълва, че в мотивите на районния съд се откриват противоречия. Намира, че подсъдимият целенасочено е буйствал и ритал с крака в посока на двамата полицаи, като е бил наясно, че така може да нанесе телесна повреда. Моли присъдата да бъде отменена, като въззивният съд признае подсъдимия за виновен.

В съдебното заседание защитникът моли атакуваната присъда да бъде потвърдена. Счита, че от показанията на двамата очевидци не се доказва подсъдимият целенасочено да е нанесъл телесна повреда, като намира за странен фактът, че пострадалата не си спомня нищо и сама казва, че подсъдимият може неволно да я е ударил.

Подсъдимият поддържа заявеното от защитника си. В последната си дума моли да бъде потвърдена присъдата на районния съд.

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращите настоящото производство документи, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда намери следното:

Въззивният съд, след собствен комплексен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства, установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, която правилнo е приета и от районния съд:

Подсъдимият, Б. Г. Т., е роден на ******* г. в гр. Средногорие, Община Пирдоп, област Софийска, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, живущ в гр. София, ж.к *******, неосъждан, ЕГН **********.

Свидетелите Т.Т. и Л.Г. /пострадала/ били служители на Министерство на вътрешните работи. Същите работили като „старши полицай“ в сектор ОП 2 при 09 РУ-СДВР. На 17.10.2020 г. около 22.45 ч. двамата, в изпълнение на служебните си задължения по опазване на обществения ред, обхождали маршрут на бул. „Сливница“ и ул. „Чавдарица“, като били облечени в полицейски униформи и се движели в служебен автомобил ,,Опел Астра“ с рег.№ С*******. Докато обхождали маршрута си в района на кръстовището на ул. ,,Чавдарица“ и бул. ,,Сливница“ в град София, в непосредствена близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фуудс“, забелязали две лица от мъжки пол да стоят до спирката за градски транспорт, това били подсъдимият и неговият приятел св. А.Ж.. Полицаите се насочили към свидетелите, тъй като забелязали, че подсъдимият пие от кенче с бира и залита. След като спрели автомобила до тях, служителите се представили като органи на реда, като поискали лични документи на лицата, за да установят тяхната самоличност.

Подсъдимият Т. се приближил до свидетелката Л.Г., като попитал защо му се искат лични документи, наплюл я по лицето, след което започнал да крещи обидни думи по техен адрес. Тъй като действията на подсъдимия нарушавали обществения ред, двамата служители на СДВР пристъпили към неговото задържане по реда на ЗМВР. Т. се съпротивлявал, но, след като му били поставени белезници отзад на ръцете, бил въведен от свидетелите Г. и Т. да седне на задната седалка, посредата, в патрулния автомобил ,,Опел Астра“ с рег.№ С*******, паркиран в района на кръстовището на бул.,,Сливница“ и ул.

,,Чавдарица“, на спирката на масовия градски транспорт, в непосредствена близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фуудс“. Задържаното лице продължавало да буйства докато било привеждано в автомобила, което наложило свидетелката Г. да седне до него, зад шофьорското място, а свидетелят Т. – отпред на шофьорското място в автомобила. Подсъдимият продължавал да обижда и буйства и в патрулния автомобил след като потеглили. В един момент задържаният, считайки, че св. Т. се обръща назад, за да го удря, се опитал да се предпази като навел главата си надолу и продължил да мърда с краката си. Така той неволно ударил с част на тялото си седящата до него на задната седалка на автомобила свидетел Г. по лицето й, поконкретно в дясната вежда. На пострадалата й причерняло като от челото й вдясно потекла кръв. С този удар била причинена контузия на главата и лицето с разкъсно – контузна рана на челото вдясно с оток и кръвонасядане на околните меки тъкани, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, причиняващи притваряне на очната цепка, придружени с клинична симпотамита, характерна за мозъчно сътресение. Виждайки това, свидетелят Т. се обадил за съдействие на дежурната част на 03 РУ – СДВР, като на място пристигнали полицейските служители Борислав Р.М., Д.Б.В., Г.В. Т. и Т.В.Т..

На свидетелката Г. била оказана спешна медицинска помощ, а подсъдимият Т. бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Свидетелят А.Ж. успял да възприеме част от извършваните спрямо подсъдимия действия от страна на свидетелите – бил очевидец на събитията до влизане на подсъдимия и полицаите в служебния автомобил, а след това наблюдавал същия при неговото потегляне и спиране няколко метра след това, като 3 впоследствие отишъл в 03 РУ СДВР, откъдето задържаният бил освободен покъсно. На 19.10.2020г. подсъдимият отишъл на медицински преглед и се снабдил с медицинско удостоверение за причинени телесни увреждания.

Било образувано досъдебно производство с обвиняем Б. Т.. След извършване на необходимите действия по разследването, прокуратурата внесла обвинителен акт в Софийския районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка бе изградена на база събраните в хода на наказателното производство ДОКАЗАТЕЛСТВА

И

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, както и чрез назначените способи за доказване, от които: разпит на постр. Г., както и прочетените й показания на л.

13 от ДП, разпит на св. Т., както и прочетените му показания на л. 15 от ДП, разпит на св. Б.М., разпит на св. Г. Т., разпит на св. Д.В., разпит на св. А.Ж., разпит на св. Т.Т., обяснения на подсъдимия, очна ставка между подс. Т. и св.

Т., както и между св. Т. и св. Ж., съдебно-медицинска експертиза, както и приетите писмени доказателствени средства по ДП № 227 ЗМК 1889/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР.

За да приеме гореописаната фактическа обстановка, районният съд правилно е обсъдил наличните по делото доказателства и доказателствени средства, придобити и приобщени по реда и правилата на НПК. По делото категорично се доказва фактът, че обвиняемият и св. Ж. са се намирали в района на кръстовището на ул. ,,Чавдарица“ и бул. ,,Сливница“ в град София, в непосредствена близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фуудс“ на 17.10.2020 г., когато, в изпълнение на своите задължения, районът обхождали служители на МВР – св. Г. и св. Т., които спрели до подсъдимия и св. Ж. и им поискали лични документи. Тези обстоятелства се установяват от показанията на всички свидетели по делото – полицейските служители, св. Ж., който е придружавал подс. Т., а така и от обясненията на самия подсъдим. При тази доказателствена обезпеченост, а и сходство в изложеното от свидетелите, съдът намери горепосочените факти за доказани. За развилите се събития след спирането на полицейския автомобил за проверка на двете лица на спирката, се обособяват условно две групи показания – от една страна стоят обясненията на подсъдимия и показанията на приятеля му св. Ж., а от друга страна са разпитите на двамата полицейски служители – очевидци на деянието, сред които е и пострадалата Г..

Разглеждайки първата условно обособена група, правилно районният съд е дал вяра само на част от обясненията на подсъдимия, като е взел предвид, че по своята природа същите имат двойствен характер – от една страна са гласно доказателствено средство, но от друга съставляват и средство за защита. Достоверност в обясненията му се намира що се касае до това, че с неговия приятел Ж. са били на автобусната спирка, че е употребявал алкохол – бира, която е държал, а до тях са спрели полицейски служители, които са му поискали лични документи, които той не е представил, след което полицейските служители са му сложили белезници, използвайки физическа 4 сила, и са го привели в служебния автомобил. Съдът даде вяра на тази част от обясненията на подсъдимия след като намери, че кореспондира с останалите гласни доказателствени средства, събрани в хода на процеса – показанията на св. Ж., както и на самите полицейски служители.

Последващите дадените от подсъдимия обяснения касателно развилата се в полицейския автомобил разправа и механизма на нанасяне на повредата на св. Г. с посочването от него, че същата е била причинена не от подсъдимия, а от другия полицейски служител Т., не намират подкрепа в останалия доказателствен материал, а така и се откриват противоречия в самите обяснения на лицето. Подс. Т. едновременно посочва, че след като автомобилът е потеглил с шофьор св. Т., и пътник на задната седалка до него – св. Г., подсъдимият е бил с наведена надолу глава в опит да се предпази от извръщащия се назад св. Т., като въпреки че е бил свит, гледайки надолу, е успял да види, че ударът на Г. е бил нанесен именно от Т.. Настоящият състав намира това изложение за нелогично доколкото остава неизяснено как подсъдимия е успял да възприеме ударите след като е бил наведен с глава надолу. Не се установи по доказателствата от делото св. Т. да е нанасял удари, а както той сам посочва – обръщал се е назад, за да наблюдава и противодейства на буйстването на подсъдимия. Думите му, че Т. е ударил пострадалата Г., на следващо място съдът не приема за достоверни и поради факта, че противоречат на показанията, дадени от полицейските служители, а така и подсъдимият е колеблив при посочването на това как точно се е случил удара. По тази причина съдът избра да не се довери на обясненията в тази им част.

Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b088903-3a9b-4422-9d42-ae403ecde653