Решение № 70 от 15.06.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

15.06.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

20.05

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

16 по описа за

2020 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от директора на

Регионална здравна инспекция - Кърджали против Решение № 190/11.12.2019 г., постановено по АНД № 291/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 139/29.10.2019 г., издадено от директора на РЗИ - Кърджали, с което на Община Джебел, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 05.01.2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизации.

Счита решението на районния съд за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон.

Оспорва изцяло изводите на съда, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка сочи, че постановлението е издадено от компетентен органи и съдържа всички нормативно въведени реквизити.

Излага съображения, че датата на проверката – 10.10.2019 г. удостоверявала и датата на нарушението, в който момент Община Джебел е имала сключен безсрочен договор за ДДД обработка с „***“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че посоченото дружество не е било вписано в регистъра на публичната база данни на МЗ, респ. нямало право да извършва този вид дейност, то било налице осъществено нарушение на чл. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 05.01.2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизации.

Предвид изложеното административното нарушение се явявало доказано по несъмнен начин, като в хода на административнонаказателния процес не били допуснати възприетите от съда процесуалния нарушения, което обосновавало неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение

№ 190/11.12.2019 г., постановено по АНД № 291/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди Наказателно постановление № 139/29.10.2019 г., издадено от директора на РЗИ - Кърджали, с което на Община Джебел, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл.

4 във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от

Наредба № 1 от 05.01.2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизации.

В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Б. поддържа депозираната жалба. Релевира доводи за необоснованост на мотивите в обжалваното решение, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, сочейки, че същото е издадено от компетентен орган и съдържа всички изискуеми законови реквизити. Счита, че сключването на договор за ДДД (дезинфекции, дезинсекции, дератизации) обработки на Община Джебел с юридическо лице, което няма право да извършва този вид дейност, е нарушение на чл. 4, във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, ал. 2 от Наредба № 1/05.01.2018 г., за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Извършеното нарушение било с висока обществена опасност и криело риск за здравето на населението. Именно, в сключването на договор за ДДД обработки, с юридическо лице, което няма право да извършва този вид дейност, се състояло процесното нарушение на

Общината. На следващо място сочи, че съдът неправилно е възприел обстоятелството, че АНО не е описал мястото и датата на нарушението, тъй като датата на проверката удостоверявала и времето на извършване на нарушението, т.е. това се явявал и момента на нарушението, тъй като към датата на проверката Община Джебел е имала сключен договор с фирма, която не отговаря на условията от Наредба № 1/2018 г. РС - Момчилград не е възприел правилно преписката по делото, както и устните показания на актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта, от които ставали ясни периода, датата, мястото на нарушението и по какъв начин е установено същото. Предвид това моли касационната инстанция да отмени решението на районния съд и потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административнонаказателната отговорност на Община

Джебел била ангажирана за това, че като юридическо лице, което стопанисва обекти по чл. 1, т. 1 от Наредба №1/2018 г., е допуснала в тези обекти да бъдат извършвани дейности дезинфекции, дезинсекции и дератизации, съгласно договор с юридическо лице, което не фигурира в публичната база данни на Министерство на здравеопазването. Счита, че така описаното деяние, не е следвало да бъде отнесено към разпоредбите на чл.

4, чл. 12 и чл. 13 от Наредбата, тъй като нормата на чл. 4 уреждала задължения при юридическите лица, които стопанисват обекти от категорията на изброените в т. 1 на ал. 1, да извършват дейности по дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Субекти на задълженията по чл. 12 и чл. 13 от Наредбата били съответно физическите и юридическите лица, които извършват такава дейност и за които Министерство на здравеопазването било задължено да поддържа база данни. Изцяло подкрепя изводите на РС – Момчилград, че в АУАН и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението, за каквато не можело да бъде приета датата на извършване на проверката. Предвид това счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуванато решение, по съществото си представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Момчилград е отменил Наказателно постановление № 139/29.10.2019 г., издадено от директора на РЗИ - Кърджали, с което на Община Джебел, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 05.01.2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизации.

Районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, а именно не била посочена датата на извършване на нарушението. Посочил е, че контролните органи са описали извършената от тях проверка на 10.10.2019 г., което на практика било описание на собствените им действия, с което не можело да бъде очертана обективната страна на нарушението, в параметъра време.

Изложил е мотиви, че времето на извършване на нарушението е следвало изрично да се обективира от наказващия орган. Посочил е, че в конкретния случай обективната страна на деянието е останала неясна, което не позволявало да бъде осъществен адекватен съдебен контрол за законосъобразност на наложеното наказание.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на директора на РЗИ – Кърджали са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.