Решение № 46 от 02.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900185 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К. С. И., чрез адв. М. Д. Ц., срещу „ВСК“ ООД, ЕИК 103929922, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 45, офис 33-35, ет. 4, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000.00 евро, представляваща заплатена от ищцата на ответника авансова сума по договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти, сключен между страните на 22.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 4505.47 евро, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 100 000.00 евро, дължима за периода от 27.11.2024 г. до 25.03.2025 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на евентуалност – да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 100 000.00 евро като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 4505.47 евро, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 100 000.00 евро, дължима за периода от 27.11.2024 г. до 25.03.2025 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на евентуалност – да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 100 000.00 евро, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

1

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2022 г. между ответника и „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 206773874, от една страна, като продавач-изпълнител и ищцата, от друга страна, като купувач-възложител, бил сключен предварителен договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти, по силата на който продавачът-изпълнител се задължил да продаде на купувача-възложител правото на строеж върху тристаен апартамент с обща площ от 96.24 кв. м., разположен на втори жилищен етаж, в предстояща за изграждане сграда, в ПИ с идентификатор ******, адрес: ****** и в ПИ с идентификатор *******, адрес: ******, да построи обекта и сградата и да въведе последната в експлоатация, както и да прехвърли на купувача-възложител, правото на собственост върху припадащите се към самостоятелния обект, ид. ч. от поземления имот, върху който ще бъде разположена сградата. По-нататък, по силата на сключения договор ищцата твърди, че извършила на 22.12.2022 г. два парични превода в общ размер на 100000.00 евро, а именно за сумите от 60 000.00 евро и 40 000.00 евро от банкови сметки на ищцата в „ДСК“ АД и „ПИБ“ АД по банковата сметка на ответника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Изложено е в исковата молба, че впоследствие настъпила невъзможност на продавача-изпълнител да изпълни задълженията си по договора, поради което на 10.09.2024 г. между страните бил сключен анекс, съгласно който предварителният договор се считал за прекратен по взаимно съгласие. Уговорено било между страните, че в срок до два месеца и половина от датата на подписване на анекса, т.е. в срок до 26.11.2024 г., изпълнителят се задължил да върне преведените му суми, като ищцата сочи липсата на изпълнение в този смисъл. От месец декември 2024 г. до началото на февруари 2025 г. били проведени от ищцата многобройни разговори с ответника, като изпълнение на задължението не последвало. От средата на февруари 2025 г. представителят на ответника преустановил контакт с ищцата.

На изложените в исковата молба и уточняващите я молби основания се претендира осъждане на ответника да върне сумата от общо 100 000.00 евро, както и да заплати сумата от 4505.47 евро /съобразно допуснато в с.з. на 22.01.2026 г изменение на иска на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 100 000.00 евро, дължима за периода от 27.11.2024 г. до 25.03.2025 г. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – „ВСК“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени в цялост. Сочи, че ищцата не изпълнила задължението си да заплати всички уговорени по прекратения договор суми.

Оспорва верността на съдържанието на банковите бордера. Оспорва подписът в анекса, сключен между страните, да е положен от А.Р.. Твърди, че размерът на претенцията бил изчислен неправилно. Посочва липсата на задължение на ответника за изграждане и продаване на обект в сграда в гр. София, както и липсата на неизпълнени от негова страна задължения. Искането е за отхвърляне на предявените искове.

2

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, в която оспорва наведените от ответника твърдения и доразвива първоначално изложените си такива.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата К. С. И. лично и чрез процесуалния си представител адв. М. Д. Ц. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ВСК“ ООД не изпраща представител и не изразява становище по спора.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.12.2022 г. между ответника „ВСК“ ООД и „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 206773874, от една страна, като продавачизпълнител и ищцата К. С. И., от друга страна, като купувач-възложител, бил сключен предварителен договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти, по силата на който продавачът-изпълнител се задължил да продаде на купувача-възложител правото на строеж върху тристаен апартамент с обща площ от 96.24 кв. м., разположен на втори жилищен етаж, в предстояща за изграждане сграда, в ПИ с идентификатор ******, адрес: ****** и в ПИ с идентификатор *******, адрес: ******, да построи обекта и сградата и да въведе последната в експлоатация, както и да прехвърли на купувача-възложител, правото на собственост върху припадащите се към самостоятелния обект, ид. ч. от поземления имот, върху който ще бъде разположена сградата. С договора ищцата се е задължила да заплати обща продажна цена в размер на 115 488 евро или левовата им равностойност в размер на 225 874,90 лв., като плащането е следвало да бъде извършено на две части – първата част в размер на 100 000 евро или левовата им равностойност в размер на 195 583 лв. е следвало да бъде платена в срок до 30.12.2022 г., като сума в размер 10% от общата цена на обекта, предмет на договора, е следвало да служи като задатък. Останалата част от продажната цена в размер на 15 488 евро или левовата равностойност в размер на 30 291,90 лв. е следвало да бъде заплатена в 7-дневен срок от въвеждането на сградата в експлоатация. Така посочените суми е следвало да бъдат заплатени по една от посочените в договора три банкови сметки с титуляр - „ВСК“ ООД, ЕИК 103929922. Във връзка с това са представени два броя платежни нареждания по една от посочените банкови сметки, които са извършени от К.

3

И. на 22.12.2022 г., като същите са за сумите от 60 000.00 евро и 40 000.00 евро.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. Х. С. се установява, че посочените два превода са извършени от банкови сметки на ищцата в „ДСК“ АД и „ПИБ“ АД, като са получени по банковата сметка на ответника „ВСК“ ООД в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като и в двете нареждания като основание за превода е посочено, че се извършват като плащане по т.3.1 от договор за продажба от 22.12.2022 г. С оглед на това, по делото е установено, че ищцата е изпълнила задължението си за плащане на сумата от 100 000 евро по т.3.1 от договора, което е следвало да бъде извършено в срок до 30.12.2022 г.

В т. 7 от договора „ВСК“ ООД се е задължило да прехвърли на ищцата правото на собственост върху обекта, предмет на предварителния договор, до 30.05.2023 г., като това означава, че в този срок е включено и въвеждането на сградата в експлоатация. Липсват данни това да е направено, поради което за ищцата не е възникнало задължението да плати остатъка от продажната цена по чл. 3.2 от договора в размер на 15 488 евро или левовата им равностойност в размер на 30 291,90 лв. От своя страна, с изтичането на посочения срок „ВСК“ ООД е изпаднало в забава по отношение на всичките си задължения по договора от 22.12.2022 г. Дружеството не е ангажирало доказателства, че е изпълнило тези си задължения в посочения срок. Обратното, по делото е представен анекс от 10.09.2024 г. към предварителния договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 22.12.2022 г., с който „ВСК“ ООД и К. С. И. са постигнали съгласие, че договорът от 22.12.2022 г. се прекратява по взаимно съгласие, като заплатената от И. сума от 100 000 евро или левовата й равностойност от 195 583 лв. следва да й бъде възстановена в срок от два и половина месеца от подписване на анекса по посочената в него банкова сметка. Този анекс е бил оспорен от страна на ответника „ВСК“ ООД в смисъл, че подписът, положен в анекса от 10.09.2024 г. към предварителен договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 22.12.2022 г., не е изпълнен от А.Р., в качеството му на представител на дружеството. Доказателствената тежест за установяване на това оспорване се носи от дружеството, като във връзка с него е била допусната съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на въпроса: „Подписът, положен от името на А.Р. в анекса от 10.09.2024 г. към предварителен договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 22.12.2022 г., изпълнен ли е от това лице?“ По делото не е представено и изслушано заключение по така допусната експертиза, като причината за това е обстоятелството, че въпреки неколкократно дадената възможност „ВСК“ ООД не е внесло дължимите се за възнаграждението на вещото лице разноски, поради което експертизата е била заличена. По този начин „ВСК“ ООД само е създало пречки за евентуалното установяване на положителния за него факт, че подписът под анекса от 10.09.2024 г. не е изпълнен от А.Р.. Самото дружество е създало пречки за 4 събиране на доказателства в тази насока, поради което следва да понесе санкцията по чл. 161 от ГПК и оспорвания от него факт следва да бъде приет за недоказан. От това следва, че сключения на 10.09.2024 г. анекс е породил действие между К. С. И. и „ВСК“ ООД, поради което сключения между тях договор от 22.12.2022 г. следва да се счита прекратен по взаимно съгласие. В следствие на това прекратяване възниква хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като дружеството следва да възстанови на ищцата сумата от 100 000.00 евро, заплатена от нея на основание договора от 22.12.2022 г., което основание обаче е отпаднало с обратна сила с прекратяването на действието на договора. С оглед на това, „ВСК“ ООД дължи на К. С. И. сумата от 100 000.00 евро, като няма данни да е изпълнило това си задължение. С оглед на изложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 100 000.00 евро, за която предявен.

Без значение е обстоятелството, че в настоящото производство не участва „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 206773874, което заедно с „ВСК“ ООД е посочено като продавач – изпълнител по договора от 22.12.2022 г. Това следва от обстоятелството, че представител на двете дружества е А.Б.Р., поради което уведомяването на едното дружество за действия на насрещната страна по договора в материалноправните отношения между страните следва да се счита за уведомяване и на другото дружество.