Решение № 231 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300502709 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от А. А. С., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Мурджанова с рег. № 819, район на действие – ПОС, против Разпореждане на ЧСИ от 02,09,2025 г. по посоченото изпълнително дело, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство. От съда се иска да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и да приеме, че е налице соченото основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Взискателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, заявява становище за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е допустима – предявена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

1

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са извършвани.

Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Мурджанова с рег. № 819 е образувано по молба от 18,03,2014 г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02,01,2014 г. по ч. гр. д. № 17139/2013 г. на РС Пловдив против А. А. С., ЕГН **********. Предмет на изпълнение са парични задължения, възникнали на основание доставка на топлинна енергия.

С молбата за образуване на изпълнителното производство са възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ и е поискано извършване на изпълнителни действия. На 19,06,2014 г. е наложен запор върху вземания за трудово възнаграждение на длъжника. Взискателят е предявявал периодично искания за прилагане на посочени от него изпълнителени способи и извършване на конкретни изпълнителни действия, както следва: молба от 23,06,2015 г.; от 12,08,2016 г. (въз основа на искането е насрочен опис на движими вещи на длъжника, който не е извършен поради постъпило от длъжника в тази връзка доброволно плащане); молба от 02,10,2017 г. (въз основа на молбата е наложен запор върху банкови сметки на длъжника); молба от 16,10,2018 г. (въз основа на молбата е наложен запор върху банкова сметка на длъжника); молба от 10,09,2019 г. (въз основа на молбата е насрочен опис на движими вещи на длъжника, наложена е и възбрана върху недвижими имоти); молба от 30,09,2020 г. (насрочен е опис на движими вещи на длъжника); молба от 28,10,2021 г. (отново е насрочен опис на 2 движими вещи на длъжника, във връзка с което последният е представил платежно нареждане за доброволно частично плащане и се е задължил да внася ежемесечно по 50 лв.); молба от 19,01,2023 г. (насрочен е опис на движими вещи на длъжника); молба от 11,12,2024 г. (насрочен е опис на движими вещи на длъжника); молба от 14,03,2025 г. Постъпили са доброволни плащания от длъжника – на 21,03,2025 г., на 15,04,2025 г. и на 19,05,2025 г.

Посочените процесуални действия прекъсват срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като съдържат искания не само за извършване на необходимите справки и проучване на имущественото състояние на длъжника, но и за прилагане на конкретни изпълнителни способи в зависимост от резултата от проверките.

Следователно липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на повече от две години. Поради това не може да се приеме, че е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство. Видно от посочените факти по изпълнителното дело не е налице нито един период от две години, в който да се са предприемане изпълнителни действия. За прекъсване на давността е без значение дали изпълнителния способ е осъществен, необходимо е да е насочено изпълнение, т. е. изпълнението да не е изоставено, като без правно значение е защо не е завършено. Следователно не е налице нито един период от две години, в който да не е прекъсван перемпционния срок, поради което и не са настъпили предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

В случая жалбоподателят – длъжник не твърди настъпване на перемпция.

Същият иска прекратяване на производството поради изтекла абсолютна давност по отношение на вземането. Това възражение следва да се приеме за неоснователно. Нормата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД намира приложение от влизането й в сила – 02,06,2021 г. занапред и няма обратно действия (решение на КС № 4/2021 г. по конст. д. № 1/2021 г. ). За периода от 2021 г. до 2025 г. не е налице изтичане на 10 годишен срок, за да се приеме, че може едно задължение да е погасено с изтичане на абсолютната давност.

По изложените съображения съдът приема обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване за законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Ответната страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е предявила 3 претенция за разноски на основание чл. 78 от ГПК, които следва да й се присъдят с оглед изхода от спора. Затова жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 51 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството пред съда.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от А. А. С., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Мурджанова с рег. № 819, район на действие – ПОС, против Разпореждане на ЧСИ от 02,09,2025 г. по посоченото изпълнително дело, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство.

ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********; ЗДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602; сумата от 51 евро (петдесет и едно евро), представляваща деловодни разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4