Решение № 1079 от 25.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Бургас, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212120105463 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от ЗК”Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, ет.2, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. против К. К. ИЛ., ЕГН ********** от гр.*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1258.44 лева, представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за причинени имуществени вреди от ПТП, реализирано от ответника, който е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.09.2017г. в района на гр.Бургас, *** е било реализирано ПТП от ответника, който е управлявал л.а. ***, рег. № *** и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост при навлизане в ляв завой е ударил л.а. ***, рег. № ***. След настъпване на ПТП ответникът напуснал мястото на произшествието.

Автомобилът на ответника е застрахован по ГО в Бул Инс АД, като застраховката е била валидна към момента на събитието. Застрахователят е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 1243.44 лева. Ответникът е напуснал местопроизшествието преди идване на органите на МВР, поради което на основание чл.500 ЗК застрахователят има право да получи платеното обезщетение от него по реда на регреса. Търси се сума, включваща обезщетението и ликвидационните разноски.

Искът е с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, в който оспорва иска.

1

Заявява, че протоколът за ПТП е неверен документ и не е съставен по законния ред. Той е съставен цяла седмица след процесното ПТП и това внася основателно съмнение в удостоверените с него факти. Така не се доказва, че е настъпило ПТП, че то е настъпило на посочената дата и е причинено от ответника. Няма данни, че именно ответникът е виновния водач, освен това не се доказва посещаването на местопроизшествието от органите на КАТ да е било задължително по закон. В случая пострадалото МПС е било паркирано и според закона посещението на органите на КАТ на местопроизшествието не е било задължително.

Ето защо ответникът не е имал задължение да остане на местопроизшествието и да чака пристигането на длъжностните лица. Следователно, дори и да е напуснал местопроизшествието, това не е основание за ангажиране на регресната му отговорност.

Моли се да се отхвърли искът.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че между страните бил сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди от управлението на лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на ответника, с период на застрахователното покритие от 27.02.2017г. до 26.02.2018г.

Доказва се настъпването на процесното ПТП. Изготвен е протокол за ПТП № ***/26.09.2017г., в който е записано, че на 18.09.2017г. ответникът И. се е движел с несъобразена скорост спрямо пътните условия за навлизане в ляв завой и е блъснал паркирания в дясно автомобил, собственост на С.Н., след което е напуснал мястото на произшествието. Протоколът за ПТП е съставен осем дни след произшествието, тъй като ответникът не е бил намерен в деня на ПТП. Това е видно от представената административно-наказателна преписка. В нея се съдържа сведение от собственика на ударения автомобил С.Н., в което той е записал, че ответникът е завивал с колата си и тогава е ударил неговата кола и след това си е отишъл у тях. Налице е и докладна записка от мл.автоконтрольор Д., който при посещение на място веднага след настъпване на ПТП-то е установил, че другият водач е напуснал мястото на ПТП. При посещение на неговия адрес е установено, че автомобилът му е паркиран пред дома му, но лицето не е установено на адреса.

Ответникът е оспорил отразеното в протокола досежно механизма на ПТП и вината за произшествието, но съдът намира, че това оспорване е неуспешно, доколкото констатациите на полицейския служител се установяват от всички събрани данни по делото.

Разпитаният св.Д., мл.автоконтрольор е потвърдил, че той е подписал протокола за ПТП.

Св.Н., собственик на ударения автомобил, е заявил, че е бил в дома си, когато е чул силен удар, излязъл и видял, че има поражения по колата му. Тя била паркирана на тротоара.

Другият участник в ПТП-то не бил останал на местопроизшествието. Очевидци казали, че съседът бате К. е ударил колата и не е спрял. Свидетелят се обадил на органите на МВР, като полицаите пристигнали и отишли до къщата на другия човек, чукали на вратата му, но той не отворил. Свидетелят заявява, че калникът на колата му бил ударен, както и други 2 части под него. Фарът и мигачът също пострадали.

Изготвената съдебно-автотехническа експертиза е дала описание на механизма на ПТП, като е установила, че ответникът, водач на лек автомобил ***, рег. № ***, изпълнявайки ляв завой, е допуснал автомобилът му да излезе извън пътното платно и да навлезе частично на тротоара, където е бил паркиран лекият автомобил ***, рег. № ***.

Така се е стигнало до сблъсък с предните десни части на двата автомобила, от който са получени увреждания в контактните зони на ударното съприкосновение. Всички увреждания по ударения лек автомобил *** са концентрирани в предната дясна част на автомобила, където е настъпил ударът. Вещото лице е на мнение, че може да се направи заключение за наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети на автомобила. Следователно, доказва се според БРС, че вината за процесното ПТП е на ответника, който е допуснал автомобилът му при завоя да излезе от пътното платно и да се качи на тротоара, където е бил паркиран автомобилът на св.Н.. Така автомобилът на ответника е ударил автомобила на св.Н.. Налице е извършен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, от който са нанесени материални щети на ударения автомобил. Автор на деликта е ответникът, който е подписал без възражения протокола за ПТП.

Вещото лице е посочило, че паричният размер по средни пазарни цени за репариране на щетите по лекия автомобил към датата на ПТП възлиза на 1453 лева.

Доколкото ответникът, застраховано лице по застраховка ГО е виновно причинил ПТП-то, застрахователят по ГО е заплатил в полза на увреденото лице, собственик на ударения автомобил, сумата от 1243.44 лева за репарация на вредите.

Тази сума, ведно с ликвидационните разноски, сега се претендира с настоящия иск, предявен от застрахователя по ГО против деликвента. Основанието на иска по чл.500, ал.1, т.3 КЗ е, че ответникът, виновно причинил ПТП, е напуснал мястото на настъпване на местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

Уважаването на този иск е предпоставено от установяване, че между страните е съществувало действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"; че е осъществен фактическият състав на твърдения от ищеца деликт; че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещението на произшествието от тях е било задължително по закон; че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер, равен на стойността на причинените от ПТП имуществени вреди.

Както беше установено, виновен за процесното ПТП е ответникът, който е нарушил правилата за движение по пътищата и е ударил с автомобила си автомобила на св.Н.. От удара са нанесени материални щети по автомобила. Ответникът е застрахован по застраховка ГО с ищцовото дружество, което е платило обезщетение за репарация на вредите. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на 3 местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Случаите на задължително посещаване на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата са изчерпателно изброени в чл.125 ЗДвП, сред които и хипотезата, в която е налице разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него (т.7 на чл.125 ЗДвП).

Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съдържанието на задълженията му, в случай, че при произшествието са причинени само имуществени вреди, е поставено в зависимост от това, дали между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, или такова съгласие липсва. В първия случай участниците в ПТП са длъжни да преместят превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП), а във втория – без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания (чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП). На това дължимо от участниците в ПТП поведение във втория случай е съответно задължението на органите по контрол на движение по пътищата, уредено в чл.125, т.7 ГПК, да посетят мястото на произшествието. Именно такова е съотношението между разпоредбите на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.125, т.7 ЗДвП ( в редакцията след изменението с ДВ, бр. 101 от 2016 г., действаща и към датата на процесното ПТП), независимо от разликата в използваните изрази за описание на хипотезите (“няма съгласие“ и “ има разногласие“). Те касаят един и същ случай, като уреждат задълженията на различни субекти и постановяват, че органите по контрол на движение по пътищата са задължени да посетят всяко произшествие, за което са уведомени, че между участниците липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Приложението, както на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, така и на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, предполага участникът в ПТП да е изпълнил задължението си да спре след настъпването му (чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП). Основание за този извод дава логическото тълкуване на трите норми във връзка една с друга, с оглед което само ако е останал на място, участникът в ПТП може да изрази отношение към обстоятелствата свързани с него, съответно да попълни двустранен констативен протокол или да е адресат на задължението да не напуска мястото на произшествието. В настоящия случай ответникът, продължавайки движението си без да спре след настъпване на ПТП, не е изпълнил основното си задължение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. С действията си, той е възпрепятствал изразяване на отношение от двамата участници относно обстоятелствата, свързани с ПТП и пораждане на следващите се от наличието или липсата на съгласие задължения по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП. От това свое противоправно поведение, ответникът не може да черпи 4 благоприятната нему последица да не възникнат посочените задължения.

Доколкото той е продължил движението си без да спре, между него и свидетеля Н. не би могло да има съгласие относно обстоятелствата по ПТП по смисъла на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, т. е. идентичност в съдържанието на твърденията на участниците в ПТП относно обстоятелствата, които подлежат на вписване в двустранния констативен протокол.