Решение № 85 от 24.02.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Смолян, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100460 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Е. А. К. от гр. *** е предявил срещу *** „***” София, представлявана от гл.комисар *** обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 717,61 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд 206 часа в периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 238,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, до 20.05.2022 г.; иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в размер на 525,60 лв. на неосигурената предпазна храна за положен труд със специфичен характер за периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 138,80 лв., начислена за периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г. Размерите на исковете са изменени в последното съдебно заседание.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността *** Водач на служебно куче в ГПУ *** при РДГП - Смолян на ГДГП, при сумарно отчитане на работното време. За времето от 01.05.2019 – 30.04.2022 г. е положил общо 1 440 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1 646 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 206 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.;наредба № 8121з1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за 1 организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

Твърди, че е приложимо решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020 г., образувано по преюдициално запитване от РС – Луковин, във вр. с чл. 8 и чл. 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета, налагащо в случай на разлика в третирането в националното законодателство в областта на нощния труд при различни категории работници, съдът да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да достигне разрешение, съответстващо с преследватната от нея цел. Въз основа на това решение счита, че новата ал. 4 от чл. 187 ЗМВР е в противоречие с това тълкуване и следва държавните служители да бъдат еднакво третирани с останалите лица, работещи по трудови правоотношения.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба в съда.

Освен това счита, че като водач на служебно куче е извършвал дейности в контакт с кучета – биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции, поради което му се дължи и безплатна храна, на осн. чл. 181, ал. 3 ЗМВР, вр. чл. 2, т. 5 от наредба № 8121з-904/30.07.2015 г., която не му е предоставена и не е възмездена с левовата равностойност по §3 ПЗР на Наредбата.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Твърди, че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР, според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1.

Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд. Счита за недоказан иска за претендиране на левовата равностойност на 2 неосигурена храна, тъй като ищецът не сочи и не представя доказателства, че в процесния период е изпълнявал дейностите по чл. 2, т. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. с продължителност не по-малко от половината от установеното работно време за деня по ЗМВР, с изкл.на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от Наредбата и че е работил при специфични условия на труд под +10 градуса и над 30 градуса. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът не се представлява, в писмена молба, подадена чрез гл.юр. *** счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в молбата – защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ - *** при РДГП - Смолян на длъжност *** Водач на служебно куче.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г. е положил общо 1298 часа нощен труд. Положените часове нощен труд е заплатен, без да е преобразуван в дневен. В приложение 1 към заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения 1298 часа нощен труд в 1484 часа дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е определен положен труд в размер на 186 часа на стойност 1 717,61 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е опредЕ. по тримесечия в размер на 238,34 лв., начислена към 20.05.2022 г.. В процесния период на ищеца не е предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички смени в размер на 1 386 лв.. Установено е също, че за 2017 и 2019 г. на ищеца е отпуснат и използван допълнителен отпуск по чл. 190, ал. 2 ЗМВР, а за 2018 г. не е отпуснат и не е използван такъв. В процесния период 01.05.2019 - 31.07.2020 г. на ищеца не е платена левовата равностойност на неосигурена храна за положен труд със специфичен характер в размер на 525,60 лв., а лихвата за забава върху същата сума до 20.05.2022 г. възлиза на 138,87 лв.

Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Относно главния иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР:

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно заплатен. От заключението по СИЕ безспорно се установи разлика от 252 часа след преобразуването на нощните часове труд в дневни, които не са начислени и заплатени от работодателя и са на стойност 1 717,61 лв..

Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.

В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното 3 време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.