Решение № 90 от 17.02.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

90 гр.Пловдив,

17.02.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

СИМЕОН ЗАХАРИЕВ при секретаря Боряна

Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 662 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл.

366 от ЗЗД.

„Еврострой инвест 2016“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Враца, ул. Леонова 44 – безистен, съдебен адрес:***, твърди, че по възлагане на ответното дружество „СИЕНИТ СТРОИТЕЛНА ГРУПА“ АД – град Пловдив, е изпълнило строително-монтажни работи на обект с административен адрес: град ***. Твърди, че при достигане на кота 3.35 извършените до момента СМР били одобрени, но е отказано да се подпише изготвения акт обр. 19/10.04.2019 г. на стойност 18 843.61 лв. без ДДС, за който била издадена проформа фактура № 4/09.04.2019 г. Ето защо, ищецът отказал да продължи работата, а ответното дружество я възложило на друг подизпълнител.

Твърди също, че ответното дружество не е издължило изцяло и дължимата от него сума по проформа фактура № 2/28.02.2019 г. в размер на 2469.21 лева. Предвид изложеното, претендира да се осъди ответното дружество да му заплати сумата 25081.54 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 10.09.2018 г., по цитираните две фактури, ведно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответното дружество „СИЕНИТ СТРОИТЕЛНА ГРУПА“ АД – град Пловдив, седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, бул. Марица 154, бл.А, ет.10, оспорва исковете. Твърди, че представения договор за строителство не бил подписан от никоя от страните, както и че ищецът не е представил двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, акт обр.19, подробни количествено-стойностни сметки, които да установяват, че възложените му работи са изпълнени от ищеца и приети от ответното дружество. Твърди също, че с констативни протоколи от 17.04.2019 г. и 13.05.2019 г. били обективирани недостатъци на изпълнените СМР, които не били приети от главния изпълнител, поради което не било налице основание за плащането им с оглед нормата на чл. 265 от ЗЗД.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията на ответното дружество. Заявява, че първия от цитираните протоколи бил изготвен след приемане на работата от възложителя, както и че дори да е налице частично некачествено изпълнение на част от извършените СМР, това не освобождава изцяло възложителя от задължението за плащане, тъй като не е налице пълно неизпълнение на възложеното. Твърди също, че за периода 18.11.2018 – 24.02.2019 г. температурните стойности на въздуха са били ниски, поради което е било невъзможно извършване на СМР, което счита за форсмажорно обстоятелство по договора.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото са приети като доказателства:

Договор от 10.09.2018 г., съгласно който ответното дружество, в качеството му на „главен изпълнител“ възлага на ищеца, в качеството му на „Изпълнител“ да изпълни строително-монтажни работи /СМР/, подробно описани в Приложение № 1 – неразделна част от договора, на обект:

„Ново жилищно строителство с Н до 10 м. и допълващо застрояване – гаражи и плътна ограда, находящ се в УПИ III-85, кв.54, ЦГЧ по плана на град Враца, административен адрес/ град ***, съгласно одобрен проект, неразделна част от договора. Съгласно чл.2.1. от договора, възложените СМР е следвало да се изпълнят до 15.04.2019 г.

Съгласно чл.2.3. от договора, при недостатъци на извършените СМР, Главният изпълнител не приема извършените работи, подписва протокола по т.2. с възражения и определя срок за отстраняването им, който вписва в протокола. След отстраняване на недостатъците, главният изпълнител приема тези работи, за които страните съставят приемо-предавателен протокол.

Съгласно чл.3.2 от договора, извършените СМР се доказват с двустранно приета количествена сметка и акт, обр.19, съгласно видовете СМР, надлежно описани в приложение 2 към договора.

Съгласно чл.6.1. от договора, в случай, че изпълнителят не отстрани недостатъците на СМР в указания срок, същият дължи неустойка в размер на 0.3% от възнаграждението по т.3.1. за всеки ден забава, но не повече от 5 % от него.

При неизпълнение на някое от задълженията на изпълнителя, същият дължи неустойка в размер на 0.3% от възнаграждението по т.3.1., но не повече от 5 % от него.

Така приетият договор не е подписан на последната му 6-та страница, както за „Главен изпълнител“, така и за „Изпълнител“.

Същевременно, подписи са налице на всяка от нечетните му страници – 1-ва, 3-та и 5-та.

Приети са като доказателства и Приложение № 1, съдържащо „Описание на видовете работи“, което е подписано от представители на двете страни, както и Приложение № 2, съдържащо „Количествено стойностна сметка – част Конструкции“, с обща стойност 100788.44 лв. с ДДС, което приложение също е подписано и за двете страни.

Приети са също като доказателства проформа фактура

№ 2/28.02.2019 г., съгласно която същата е издадена от ищеца за изпълнени СМР по протокол обр.19/№9 от 28.02.2019 г. на стойност 6469.21 лв. с ДДС, както и самия протокол обр.19/№9 от 28.02.2019 г. на стойност 5391.01 лв. без ДДС.

Протоколът акт обр.19 е подписан, както за възложител, така и за изпълнител.

Приети са и фактура № 44/08.04.2019 г. на стойност

4 000 лв. с ДДС, издадена от ищеца, с основание „авансово плащане“, както и проформа фактура № 4/09.04.2019 г. с основание „СМР по протокол акт 19/ № 10“ на стойност 22 612.33 лв. с ДДС, както и самия протокол обр.19/№10 от 04.04.2019 г. на стойност 18843.61 лв. без ДДС, който не е подписан за възложител; фактура № 35/23.10.2018 г. на стойност 9515.76 лв. с основание „СМР по КСС № 3 от 23.10.2018 г. – обект къща Враца“; протокол акт обр.19/ № 3, неподписан от изпълнител, на стойност 7 929.80 лв; Подробна КСС по видове СМР № 3, с подпис и печат само на изпълнител; фактура № 36/01.11.2018 г. на стойност 10 020.41 лв. и основание „извършени СМР по КСС № 4/01.11.2018 г.; протокол акт обр.19 / № 4, дописан и от двете страни по договора на стойност 8350.34 лв., ведно с подробна КСС по видове СМР № 4, подписана от изпълнителя; фактури от № 38/28.11.2018 г. до № 42/06.03.2019 г., ведно с актове обр.19 и подробни КСС към тях.

Приети са като доказателства и представените от страна на ответника: констативен протокол от 17.04.2019 г.; данни от замервания, извършени на 19.04.2019 г.; писмо на инвеститора до възложителя за състоянието на обекта; покана от възложителя за оглед на обекта; констативен протокол от 13.05.2019 г. за контролни замервания, както и представена от ищеца справка изх. № 48/12.04.2019 г., издадена от НИМХ – филиал Плевен, с посочени минимални температури, отчетени в станция Враца за периода 18.11.2018 г. – 30.11.2018 г. и 01.12.2018 – 24.02.2019 г., както и справка изх. № 148/17.10.2019 г., издадена от същия филиал за максималните температури в град Враца за периода 18.11.2018 – 31.12.2018 г.

При така събраните писмени доказателства, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Първият спорен между страните въпрос е налице ли е договор за строителство, сключен между тях, предвид факта, че цитирания по-горе договор от 10.09.2018 г., съгласно който ответното дружество, в качеството му на „главен изпълнител“ възлага на ищеца, в качеството му на „Изпълнител“, да изпълни строително-монтажни работи /СМР/ на процесния обект, не е подписан на последната му страница. В тази насока възражение е направил процесуалния представител на ответното дружество в отговора на исковата молба.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Действително, не са налице подписи, както за представител на главния изпълнител, така и за изпълнителя на последната страница от договора. Този факт обаче не следва да се тълкува без анализ на други безспорни между страните факти.

На първо място, не бе оспорено, че останалите страници на договора са били подписани от страните. На следващо място, в договора изрично са описани като неразделни негови части Приложение № 1 и Приложение № 2, всяко едно от които също носи подписите на представители на страните като и двата документа не бяха оспорени от ответника. Ето защо, посочените факти наред с безспорния между страните факт, че по възлагане на ответното дружество ищецът е започнал и е изпълнил СМР на обекта, водят до извод, че така представеният договор е действително сключения между страните, както и че договорът за изработка е в писмена форма.

В тази връзка е нужно да се спомене, че договорът за строителство е свързан с поемане на задължение да се изработи нещо срещу заплащане на определено възнаграждение т.е. той е подвид на договора за изработка. За договорите от този тип (договорите за изработка) в ЗЗД по принцип не е предвидена специална форма за валидност.

Не така стоят нещата по отношение на договорите за строителство по простата причина, че за тях има допълнителна уредба в ЗУТ.

В чл.160, ал. 2 от ЗУТ е казано, че взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Кръгът на тези участници, е определен в чл. 160, ал.1 от ЗУТ като сред тях е и строителя.

Освен това в чл. 163 от ЗУТ се говори, че той може да бъде физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.

Казаното, съотнесено с факта, че в част Трета на ЗУТ-„Строителство" (чл. 157 и сл. от ЗУТ) се уреждат отношенията във връзка със извършване на строежи, за които е необходимо разрешение за строеж води до извод, че договорът за строителство следва да е в писмена форма за обекти, за които се изисква такъв документ.

Ищецът твърди да е сключил с ответника на дата 10.09.2018 г. договор за изпълнение на СМР на процесния обект; че е изпълнил възложената му работа, но не е извършено плащане на договореното възнаграждение въпреки, че издадените фактури били приети от възложителя.

Конкретно твърди се, че общо изпълнените СМР от ищеца са на стойност 73 360.51 лв. по фактури, подробно описани в исковата молба, както и по-горе в настоящите мотиви. Ищецът е посочил, по издадена проформа фактура № 2/28.02.2019 г. /л.13 от делото/ е извършено частично плащане, поради което е издадена фактура № 44/08.04.2019 г /л.17/. Твърди, че неизплатената част е в размер на 2469.21 лв. Наред с това твърди, че по проформа фактура № 4/09.04.2019 г., която е на стойност 22612.33 лв. не е налице никакво плащане. Ето защо, претендира ответника да му заплати сумата 25 081.54 лв., която представлява сбор от посочените две суми с ДДС.

В тази връзка, съдът в доклада си по делото е указал на страните, че в тежест на ищеца е да установи по безспорен и несъмнен начин пълното и точно изпълнение на възложената му работа /в случая подробно описаните в акт, абр.19 СМР/, приемането й от възложителя, а в тежест на ответната страна е да докаже всички свои възражения относно качеството на изпълнение.

Проформа фактура № 2/28.02.2019 г. е издадена от ищеца с описани в нея услуги „СМР по протокол, обр.19/№ 9 от 28.02.2019 г. като същата е на стойност 6469.21 лв. с ДДС. По делото е приет като доказателство акт, обр.19/ № 9 /л.14/. Същият е подписан от представители и на двете страни за извършени и приети СМР – кофраж греди, стълбища и плочи; бетон за стълбища, плочи и греди, както и за изпълнени арматура греди и плочи.

Ответникът твърди, че не е приемал така описаните работи; че количествено-стойностната сметка, приложена към акт обр.19 не е подписана от него, поради което и не е налице основание за плащане. Твърди също, че са налице недостатъци на извършеното, които били обективирани в констативен протокол от 17.04.2019 г.

По тези становища на страните, съдът намира следното:

Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане на работата на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.