Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2675 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9495/2025
Вид
Решение № 2675
Подписан
30.06.2026
В сила
28.07.2026
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2675 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря С.на Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110109495 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Б. Б., ЕГН **********, действаща в лично качество и като майка и законен представител на детето Г. С.

П., ЕГН **********, родено на * г., против С. И. П., ЕГН **********, в която са обективирани следните искания с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК: за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето на майката; за определяне местоживеене на детето при майката на посочен от ищцовата страна адрес; за определяне на режим на лични контакти с другия родител; за осъждането на бащата да заплаща издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на по 500.00 лева /255,65 евро/ месечно, с падеж на първо число на съответния месец, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й; за даване на разрешение заместващо съгласието на бащата, за пътуването на детето, придружавана от неговата майка, до страните в Европейски съюз, както и до Сърбия, Македония, Турция, неограничен брой пъти, за срок от пет години, считано от постановяване на решението.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала повече от двадесет години, като от съвместното съжителство имат две деца - Д. П., родена на * г. и Г. П., родена на * г. Сочи че в годините на съвместно съжителство ответника имал склонност да прекалява с алкохола, безчовечна ревност, унизително поведение, които са ескалирали в почти ежедневни скандали, обиди, физическо насилие и закани за убийство спрямо ищцата в присъствието на двете им деца.

Твърди се, че ищцата изцяло се грижи за издръжката и възпитанието на децата, а ответника не полага никакви грижи и не проявява никаква заинтересованост към тях.

1

Посочва се, че детето Д. тази година завършила средното си образование и не работи към настоящия момент, като цялостната й издръжка също е поета от ищцата. Сочи се, че детето Г. е ученичка в трети клас в ОУ „*“ и предвид бързото израстване в тази възраст е налице сериозна нужда от материални средства, които в индивидуален аспект са непосилни за ищцата. Посочва се, че нетните доходи на ищцата, като учител в ОУ „*“ гр. В. са в размер на около 1800 лв. месечно, която сума е твърде малка за покриване на ежедневните месечни разходи на семейството.

Твърди се, че към настоящия момент ответникът е постоянно трудово ангажиран на длъжност капитан пилотски катер към „*“ ЕООД, като реализира трудови доходи около 2500 лв. месечно, които са достатъчни за задоволяване на личните му нужди и изплащането на издръжка в разумен размер в полза на непълнолетното дете, няма да се яви съществено затруднение за самия него.

Сочи се, че неколкократно ищцата е планувала да пътува с цел почивка заедно с детето Г. до страните в Европейския съюз, както и до Сърбия, Македония, Турция, но ответникът отказвал да даде декларация за пътуване на детето до сочените дестинации, както и да се издаде задграничен паспорт. Навежда доводи, че посредством посещаването на посочените дестинации детето би имало шанс за обогатяване на мирогледа и общата си култура.

Предвид изложените обстоятелства, моли съдът да постанови решение, с което да уважи подадената молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че с ищцата са родители на Г., родена на * г., в резултат на съвместното им съжителство на семейни начала и че жилището, в което са живеели се намира в *, но сочи, че съжителството между страните е било прекратено през 2019 г., като ищцата се е преместила да живее в гр. А., където има собствено жилище. Твърди се, че през м. септември ищцата помолила ответника заедно с детето Г. да се нанесат отново в жилището за да може по – лесно да си намери работа, като същият ги допуснал в него. Посочва, че впоследствие ищцата започнала да работи на две места, съответно: ОУ „*“ гр. В. и „*“ в *.

Оспорва твърденията, че е имал склонност да прекалява с алкохола, безпочвена ревност, унизително поведение, които са ескалирали в почти ежедневни скандали, обиди, физическо насилие и закани за убийство.

Оспорва твърденията, че не полагал никакви грижи за детето и не проявява никаква заинтересованост към децата си.

Оспорва размера на претендираната месечна издръжка за детето Г., в размер на 500 лева /255,65 евро/, като счита, че същата следва да бъде в размер на 300 лева /153,39 евро/.

В рамките на откритото съдебно заседание страните заявяват поотделно, че са постигнали общо съгласие за това, че майката ще упражнява родителските права над детето; местоживеенето на детето ще е при нея в нейното домакинство, а на бащата ще се определи режим на личен контакт, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. на първия ден до 17:00ч. на втория ден с приспиване и 14 дни през лятната ваканция, когато родителят, полагащ непосредствено грижи за детето не е в отпуск.

Страните не спорят и относно задграничните пътувания на детето, придружено от неговата майка.

Спорният момент между страните е размерът на издръжката за бъдеще време, като бащата изразява готовност да плаща месечна издръжка в размер от 153,39 евро, а детето чрез своята майка претендира 255,65 евро.

Контролираща страна ДСП – гр. Варна не се представлява в о.с.з.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в първоначалната и насрещната молба и отговорите на същите и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

По делото не се спори и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че С. П. и А. Б. са родители на детето Г. П.;

2 че то е родено от съвместното им съпружеско съжителстване на * г.; че към момента родителите са във фактическа раздяла, считано от месец юли 2019 г.; че след раздялата майката е тази, която полага непосредствени грижи за детето; че е в интерес на същото статуквото да се запази, като то продължи да се отглежда от неговата майка в позната и усвоена среда.

По делото страните не спорят и относно режима на личен контакт между бащата и детето и задграничните му пътувания с неговата майка.

Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.

Относно спорния въпрос за дължимата в полза на детето издръжка за бъдеще време:

Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Нормата на чл. 143, ал. 1 от СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имущество си, т. е. задължението за издръжка е безусловно, за разлика от издръжката на пълнолетния учащ по арг. от чл. 144 от СК.

По отношение на размера й следва да се съобразят, критериите, заложени в задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., която е актуална и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на лицата, които дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Следва да бъде съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата, както и обществено – икономическата обстановка в страната.

От събраните по делото доказателства се установи, че нуждите на Г. П., родена на * г., са нормалните и обичайни за нейната възраст - 9 навършени години към датата на устните състезания пред настоящия съдебен състав /02.06.2026 г./ - почти 10. Г. посещава учебно заведение – ОУ „*“, гр. В. Няма данни детето да посещава други извънкласни мероприятия.

Няма данни момичето да страда от хронични задравословни проблеми. Няма и данни за други извънредни нужди. Г., с оглед правилното й отглеждане и хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, средства за посрещане на разходите с оглед обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването й, които доближават тези на юношите.

Отчитайки индивидуалните нужди на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната, чието изражение е размерът на минималната работна заплата за страната, а именно 620,20 евро, считано от 01.01.2026 г., и императивният минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, възлизащ на 155,05 евро, съдът определя необходимата месечна издръжка на детето в общ размер на 450,00 евро. Определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние.

При преценка възможностите на бащата съдът съобрази на първо място, че същият няма задължения да издръжа други непълнолетни лица освен Г. П., доколкото другата дъщеря на родителите – Д. П. е пълнолетна към настоящия момент. Същият е в работоспособна възраст и не се спори по делото, че реализира доходи от трудова дейност като капитан пилотски катер към „*“ ЕООД в месечен размер около 2 500 лева трудово възнаграждение или над средния за страната /1 933,57 лева/. С оглед дадените задължителни указания с ТР № 34/05.12.1973 г. на ВС, ОСГК, при определяне на възможността на 3 дължащия издръжка родител, следва да бъде съобразяван брутният размер на получаваната работна заплата, като не бъдат приспадани удържаните суми за данъци и осигуровки и по запори от заплатата на ответника по реда на чл. 272 от КТ.

Също така съдът съобрази обстоятелството, че бащата притежава собствен самостоятелен обект с жилищно предназначение, находящ се в *, който факт се констатира от представения на л. 27 нотариален акт № * г.

При преценка възможностите на майката съдът съобрази, че същата реализира доходи от трудова дейност, като не се спори по делото, че размерът на месечните й доходи възлиза на около 1 800,00 лева. Няма задължения да издържа друго непълнолетно лице. Не притежава собствено жилище. Страна е по договор за наем от 05.10.2025 г. в качеството й на наемател при уговорена наемна цена от 750,00 лева.

С оглед на това и доколкото майката ще предстои да полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема непредвидените разходи, свързани с отглеждането му, то от общия определен размер на издръжката ответникът следва да поеме сумата от 300,00 евро, а майката ще следва да поема разликата от останалите 150,00 евро, като до този размер следва да бъде уважен предявеният иск за издръжка за бъдеще време.

Издръжката занапред се дължи от датата на постановяване на решението, до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи.