Определение № 1672 от 06.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1672 гр. Варна, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Д. Томова като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Търговско дело № 20243100900367 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. № 26089/11.08.2026 г. от „ЕКСПИРИАН“ ЕООД, ЕИК 103776330, със седалище в гр. Варна, чрез адв. Д. Т., за изменение на постановеното по делото решение № 334/27.07.2026 г. в частта му за разноските.

Молителят излага, че съдът не е съобразил направеното от страната възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като не е изложил нарочни мотиви по отхвърлянето му. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е в завишен размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Посочва съдебна практика на ВКС и СЕС в подкрепа на позицията си. Моли постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, като съдът намали присъденото в полза на „ЛОКАТОР 21“ ЕООД адвокатско възнаграждение до размер от 100.00 евро.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, като в срока по чл.

248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор вх. № 27371/24.08.2026 г. от „ЛОКАТОР 21“ ЕООД, ЕИК 201634881 и от Д. Г. М. - ответници по спора, чрез общия им процесуален представител адв. Д. Т., в който са изложени съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Сочи, че неправилно молителят е определил размера на адвокатското възнаграждение, като уточнява, че в представения списък по чл. 80 ГПК сумата от 1864.18 евро включва адвокатски хонорар от 1533.88 евро и 330.30 евро държавна такса за производството. Допълва, че адвокатското възнаграждение и на двамата процесуални представители по делото е в еднакъв размер. Моли за отхвърляне на молбата.

Съдът е сезиран и с втора молба с правно основание чл. 248 ГПК с вх. № 27370/24.08.2026 г. от Д. Г. М., чрез адв. Д. Т., в която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Посочва, че адвокатската защита е ангажирана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Моли за 1 присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. в размер на 1533.88 евро при хипотезата на оказана безплатно правно съдействие и защита по чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

Извършена е размяна по чл. 248, ал. 2 ГПК, като в указания срок е постъпил отговор вх. № 28894/09.09.2026 г. от „ЕКСПИРИАН“ ЕООД, в който е застъпено становище за неоснователност на молбата. Сочи липсата на своевременно отправено искане от насрещната страна за присъждане на разноски. Също така излага, че обемът от извършена работа от адв. Т. е в еднакъв размер, независимо от обстоятелството, че представлява двама ответници по делото. Позовава се на съдебна практика в подкрепа на становището си. При евентуалност, счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до 100.00 евро. Моли за произнасяне в посочения смисъл.

Съдът намира, че молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед което се приемат за процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на същите, съдът съобрази следното:

С постановеното по делото решение е отхвърлил изцяло предявения от ищеца иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, като в съответствие и с чл. 78, ал. 3 ГПК е присъдил разноски единствено в полза на ответника „ЛОКАТОР 21“ ЕООД. Съдът е приел, че ответницата Д. М. не е сторила разноски по делото, поради което и такива не са присъдени в нейна полза.

По отношение на първата молба с правно основание чл. 248 ГПК съдът намира, че същата е неоснователна, доколкото при хипотеза на отхвърлен в цялост иск, както е в настоящия случай, право на разноски има ответникът.

Съгласно представения по делото от ответника „ЛОКАТОР 21“ ЕООД договор за правна защита и съдействие от 07.01.2025 г. /л. 153 от делото/, платеното в брой възнаграждение на адв. Т. възлиза на 3000.00 лева (1533.88 евро).

Съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. и с оглед материалния интерес на делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1462.47 евро.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е правно средство за защита срещу прекомерен размер на отговорността за разноски. Обстоятелството, че съдът не е изложил изрични мотиви по това възражение в постановеното по делото решение, действително означава, че в настоящото произнасяне следва да бъде обсъдено. След преценка обаче на правната и фактическа сложност на спора по чл. 92 ЗЗД, съдът намира, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1533.88 евро, платено в брой, съответства на критериите за справедливост и адекватност и не се явява прекомерно спрямо правния интерес и обема от извършена работа от адвоката. В допълнение, съгласно списък по чл. 80 ГПК, представен от ищеца, уговореното адвокатско възнаграждение на упълномощения от него процесуален представител е в същия размер от 1533.88 евро. Следователно, липсва основание за намаляване размера на възнаграждението, поради което молбата на ищеца по чл. 248 ГПК 2 се явява неоснователна.

По отношение на втората молба от ответницата Д. М., съдът намира следното:

По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се оказва на ответницата Д. М. безплатна адвокатска помощ при хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. - материално затруднено лице. Съдът намира, че е достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съвпадането на волеизявленията на страните по договора за правна помощ, т. е. - необходимо е единствено да е налице договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ при наличие на една от трите хипотеза в закона, като не е необходимо допълнително установяване на отношенията между процесуален представител и клиент.

В настоящия случай обаче, интересите на двамата ответници са идентични и се припокриват напълно. Защитата им е реализирана съвместно от един и същ процесуален представител чрез общи процесуални действия.

Поради обстоятелството, че адвокатът вече е получил уговореното и платено в пълен размер възнаграждение от „ЛОКАТОР 21“ ЕООД, обемът от извършената от него работа и за двамата ответници е изцяло овъзмезден.

Кумулирането на отделно възнаграждение по чл. 38 ЗАдв би довело до хипотеза на неоснователно обогатяване на процесуалния представител за един и същи извършен труд и до прекомерно утежняване отговорността на ищеца за разноски.

При това положение съдът намира, че и двете молби с правно основание чл. 248 ГПК се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 26089/11.08.2026 г. от „ЕКСПИРИАН“ ЕООД, ЕИК 103776330, със седалище в гр. Варна, чрез адв. Д.

Т., за изменение на постановеното по делото Решение № 334/27.07.2026 г. в частта му за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 27370/24.08.2026 г. от Д. Г.

М., чрез адв. Д. Т., за изменение на постановеното по делото Решение № 334/27.07.2026 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3

4