Решение № 1 от 06.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000420 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „БЕЛОПЕЙПЪР“-ЕООД против решение №260019 от 08.02.2021 г. на Софийски окръжен съд, ТО, III състав, постановено по Т.д.№ 142/2020 г., с което е уважен предявения от „КЕЙ ПИ КЕЙ“-ЕООД иск по чл.327,ал.1 ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да му заплати сумата от 41 000,01 лева, представляваща незаплатена продажна цена на кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки, доставени по 8 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В писмения си отговор ищецът в първата инстанция „КЕЙ ПИ КЕЙ“-ЕООД излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства, 1 приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано.

От събраните в първата инстанция писмени доказателства се установява, че между ищеца „КЕЙ ПИ КЕЙ“-ЕООД в качеството на продавач и ответника „БЕЛОПЕЙПЪР“-ЕООД в качеството на купувач бил сключен неформален /устен/ Договор за покупко-продажба с периодично изпълнение, по силата на който ищецът доставял на ответника полуготови суровини за производство на продукти от хартия - кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки, за което издал 8 броя фактури, с посочени в същите наименование на стоката, мярка, количество и стойност както следва:

1.Фактура №1000000160/16.07.2019 год. за сумата 8 946,08 лв. с ДДС, по която е извършено частично плащане в размер на 4 643,26 лева и е останал неплатен остатък от 4302,82 лева.

2. Фактура №1000000162/17.07.2019 год. за сумата 10393,24 лв. с ДДС;

3. Фактура №1000000186/03.09.2019 год. за сумата 3530,82 лв. с ДДС;

4. Фактура №1000000193/09.09.2019 год.за сумата 4337,58 лв. с ДДС;

5. Фактура №1000000195/10.09.2019 год. за сумата 3834,99 лв. с ДДС;

6. Фактура №1000000198/13.09.2019 год. за сумата 3799,74 лв. с ДДС;

7. Фактура №1000000201/16.09.2019 год. за сумата 8075,82 лв. с ДДС;

8. Фактура №1000000216/02.10.2019 год. за сумата 2725,00 лв. с ДДС;

Общият размер на главницата по тези фактури възлиза на 41 000,01 лева с ДДС. Фактурите, представени в заверени от пълномощника на ищеца преписи, съдържат всички изискуеми реквизити, включително описание на доставените стоки с количество, вид и цена, дата на доставка, имена и подпис на лицата, приели стоките. Последните са индивидуализирани във всяка една от фактурите като получатели - водачи на МПС с изписан ДК номер /СО 5782 АР, СО 1434 СС, СО 1779 СХ, ДК № СО 1433 СС/ - съотв. С. С., И. З., А. М., С. С., В. Х. и М. Х.. Във всяка една от фактурите е посочен и отложен падеж на задължението за плащане, който обаче предхожда подаването на исковата молба.

2

С нотариална покана от 30.10.2019 г., връчена на ответното дружество чрез нотариус Р. Г. на 31.10.2019 г., същото е поканено в 5-дневен срок от получаването й да изпълни задълженията си по посочените фактури.

По делото ответникът не твърди и не доказва да е извършил плащане на задълженията си по посочените в исковата молба фактури в претендирания общ размер от 41 000,01 лева с ДДС.

Ищецът твърди, че процесните фактури са осчетоводени в неговото счетоводство, продажбите са вписани надлежно в дневниците за продажби, като същите са осчетоводени и от ответното дружество и по тях ответникът е ползвал данъчен кредит. Този факт не е оспорен от ответника с отговора на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на договор за покупко-продажба, тъй като такъв писмен не бил представен от ищеца, както и наличието на писмени заявки от купувача и специално направена оферта за цени. Оспорил е също, че представените фактури не били заверени от представител на ищеца.

Делото е разгледано от първоинстанционния съд в закрито съдебно заседание, след представени от страните писмени защити, при условията на чл.376 ГПК.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

От събраните в производството писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че страните са обвързани от договор за търговска продажба с периодично изпълнение, който е двустранен, възмезден, консенсуален и има облигационно-вещно действие. Освен това, същите се намират в трайни търговски отношения.

Според разпоредбата на чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия казус във всяка от данъчните фактури е посочен /уговорен/ падеж на задължението за плащане на цената. Съгласно чл.79,ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

При безспорните правоотношения между страните, отразени в процесните фактури, предявените вземания са възникнали и доколкото не се твърди изпълнение от ответника, възлизат на претендираната сума. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е прехвърлил собствеността и е предал на купувача стоките, предмет на покупко-продажбата. Издал е описаните по-горе 8 бр. фактури, а купувачът е следвало да плати цената, което не е сторил. Същият не оспорва този факт в отговора на исковата молба.

Всяка от фактурите носи подпис на приелия стоката за „БЕЛОПЕЙПЪР“ ЕООД - водач на МПС, с посочени имена и ДК номер на автомобила, като ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил, че стоките са получени 3 от лица, служители на „БЕЛОПЕЙПЪР“ ЕООД. В бланкетното оспорване на фактурите ответникът оспорва единствено факта, че същите не били заверени от представител на ищеца, което не отговаря на истината.

По делото липсват доказателства от които да е видно, че ответникът е изпълнил задължението си за плащане на остатъка от цената на стоките по описаните 8 бр. фактури в размер общо на 41 000,01 лева с ДДС.

Поради това иска по чл.327,ал.1 от ТЗ се явява основателен и доказан в предявения размер и следва да бъде уважен изцяло, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. Върху сумата от 41 000,01 лева се дължи и законна лихва от предявяването на иска до окончателното плащане на сумата.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че липсва писмен договор между страните и писмени заявки от купувача, и специално направена оферта за цени, поради което не можело да се приеме, че страните са в договорни отношения и че доставките са реално извършени. Според императивната разпоредба на чл.293,ал.1 от ТЗ, за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Обикновената търговска продажба, уредена в чл.318 ТЗ, както и продажбата с периодично изпълнение, уредена в разпоредбата на чл.332, не предвиждат писмена форма за действителност на договора за покупко-продажба. Възражението на ответника за недължимост на исковата сума е неоснователно и поради това, че след като не е възразил и е приел доставките, той се е съгласил с цената по аргумент от разпоредбата на чл.292, ал.1 ТЗ.

В съдебната практика трайно е прието становището, че отразяването на една фактура за продажба на стоки в счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са обстоятелства, представляващи признание за възникването и размера на задължението, за което е съставена фактурата. В настоящия случай жалбоподателят-ответник не е отрекъл факта на осчетоводяване на фактурата, факта на включването й в дневника за покупкопродажби по ДДС и ползването на данъчен кредит за доставката. Ако с отговора тези обстоятелства са оспорени, то съдът би назначил съдебносчетоводна експертиза, която да извърши проверка в счетоводството на ответника и да установи действителното фактическо положение, което би наложило делото да се разгледа в открито съдебно заседание. Такава експертиза не е назначавана по делото, доколкото твърдения за липса на осчетоводяване не са наведени от ответника. В редица свои решения, като напр. решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на II т.о. , решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на I т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на II т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на II т.о., решение № 23 от 07.02.201 1 г. по т.д. № 588/2010 г. на II т.о., ВКС приема, че фактурата може да се приеме като 4 доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. За произтичащите правни последици от извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура и осъществено от него приспадане на данъчен кредит, ВКС се е произнесъл в решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о. Това решение формира задължителна съдебна практика, според която „само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.” С оглед изложеното въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, което налага потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК, на въззиваемото дружество-ищец се следват направените в настоящата инстанция разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. В същия е претендирано заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева с ДДС.Към списъка са приложени адвокатско пълномощно, фактура за извършено плащане към адвокатското дружество и банково извлечение за постъпване на сумата по банковата сметка на адвокатското дружество.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260019 от 08.02.2021 г. на Софийски окръжен съд, ТО, III състав, постановено по Т.д.№ 142/2020 г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „БЕЛОПЕЙПЪР“-ЕООД, ЕИК 122029087 да заплати на „КЕЙ ПИ КЕЙ“-ЕООД, ЕИК 202413050, направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6