Решение № 387 от 29.03.2022, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ ………. гр. Варна, ………….2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, 23-ти състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева административно дело 1834/21 г. по описа на 23-ти състав на Административен съд – гр. Варна, като за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на А.Н.А. *** срещу Акт за установяване на задължения № МД-АУ-196/22.02.2021г. издаден от Главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ при Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, в частта, мълчаливо потвърдена от Директор на Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, в която са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2019г. и 2020г. за ¼ ид. част от открита покривна тераса с площ 308 кв.м., прилежаща към ***** общо в размер на 901.81 лв.

Жалбоподателят твърди, че актът в оспорената част е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон в резултат на некоректно установена фактическа обстановка. Сочи, че неправилно в Община Варна е открита самостоятелна партида за тераса от 308кв.м., каквато не съществува и че въпреки няколкократните опити, в т.ч. и представени доказателства, тази грешка не е коригирана. Твърди, че такава тераса към *** никога не е проектирана, одобрявана и изграждана. На изложените основания моли за отмяна на акта и постановяване връщане на надвнесени суми за 2019г. и 2020г.

В съдебно заседание процесуалният пълномощник на жалбоподателя адв. Н. прави отказ от искането за връщане на надвнесените суми за 2019г. и 2020г. в размер на 901.81 лв. като поддържа жалбата в останалата част. По съществото на спора и в представени писмени бележки се претендира нейното уважаване с твърдения, че събраните по делото доказателства установяват наведените възражения, в подкрепа на които се цитира и съдебна практика. Моли АУЗ да бъде отменен и претендира направените от жалбоподателя съдебно-дeловодни разноски по опис.

Ответникът

Директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, чрез процесуален представител - ю.к. Х. оспорва жалбата. Твърди, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и на материалния закон. Заявява, че собствениците са подали декларация по чл.14 от ЗМДТ, като сами са декларирали имота с прилежаща открита тераса от 308 кв.м. Намира, че органът по приходите е обвързан с тази декларация и е длъжен да я обработи, като правилно не е кредитирал подадените коригиращи декларации, тъй като по този начин фиска на общината би бил ощетен. По съществото на спора моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира юр.к. възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:

По делото не се оспорва, че жалбоподателят е собственик на ¼ ид. ч. от недвижим имот, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/13.12.2018 г. /л.67-71 от преписката/, в която е деклариран придобит недвижим имот, представляващ *****, с площ от 349.30 кв. м. и открита тераса с площ 308.00 кв.м. Имотът е придобит в съсобственост от С. Й. , К.А. и А.А. по Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20177110400066, вписано в Служба по вписванията с № 129, том LXXXIV, дело № 3507/2018г. /л.72-74 от преписката/.

На 24.11.2020г. съсобственика К.А. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ за корекция площта на имота /л.51-54 от преписката/, към която е приложена техническа експертиза за определяне на прилежащи площи към недвижим имот /л.58-66 от преписката/. Вещото лице е определило, че откритата тераса, разположена към обекта е с площ около 50 кв.м. и е част от площта на ателие 2, т.к. е описана в чертежите като Д-14 – покрив тераса. Подадената декларация е оставена без последствия, видно от отбелязването върху нея /л. 51 от преписката/. Посочено е, че експертизата не е доказателство, което да удостовери наличието или липса на собственост.

На 28.01.2021г. е подадена нова декларация по чл.14 от ЗМДТ и искане за данъчна оценка от К.А.. Към декларацията е приложен констативен нотариален акт № 27, том I, рег. № 630, дело № 27 от 27.01.2021г., с който С. Й. , К.А. и А.А. са признати за собственици на ателие 2, с идентификатор ***.** и площ 349,30 кв.м. /л. 43-49 от преписката/. С писмо рег.№ МД-Т21001407ВН/02.02.2021г. от гл. инспектор контролно – ревизионни дейности към Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна съсобствениците са уведомени, че приложеният нотариален акт не отменя правото на собственост върху открита тераса като принадлежност към разглежданото ателие и обработването на декларацията към настоящия момент е недопустимо /л. 50 от преписката/.

На 18.02.2021г. от съсобствениците на процесния недвижим имот е подадено искане за закриване на партида, с оглед извършена покупко-продажба на същия с НА № **28/04.02.2021г., акт 117, том IV, дело № 1272, както и въз основа на декларация за отказ от право на собственост по чл.99 Закона за собствеността. С депозираното искане се отправя и молба за възстановяване на надвнесен и неправилно изчислен местен данък и такса смет /л.

36 от преписката/. С писмо рег. № Т21001975ВН_002ВН/**.02.2021г. жалбоподателят е уведомен, че партидата за имота е закрита и няма недължимо внесени суми, които да подлежат на прихващане и/или възстановяване.

На 18.02.2021г. от съсобствениците на процесния недвижим имот е подадено искане по чл. 107 от ДОПК за издаване на АУЗ за установяване на задължения по партидата на процесния имот за 2019г. и 2020г. като задълженията бъдат описани поотделно за *** с площ от 349.30 кв.м., земя с площ от 95.35 кв.м. и открита покривна тераса с площ 308 кв.м. /л. 35 от преписката/.

С

Акт за установяване на задължение МД-АУ-196/22.02.2021г. на гл. инсп. „КРД“ при дирекция „МД“ към Община Варна на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, на жалбоподателя за процесния имот са определени задължения за 2019г. и 2020г., както следва: общо дължимия ДНИ е в размер на 316.42 лева, а общо дължимата ТБО е в размер на 585.39 лева.

Извършени процесуални действия при съдебното обжалване:

Приета е цялата административна преписка, съдържаща 79 листа.

По делото съдът назначи съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, неоспорена от страните, която се приема от съда като компетентна и обоснована. Според вещото лице тераса с площ 308м2 по проектна документация няма като самостоятелен обект, нито по проект, нито по екзекутив, нито по площообразуване. Чистата застроена площ на *** без терасата е 294.30м2 /266.60м2+22.30м2+5.40м2 = 294.30м2/. Застроената площ на откритата покривна тераса към ателие No2 е 55м2 т.е.

50 % от 110.00м2 или 55м2 към обособена част ***. Общата застроена площ на ателие No2 и откритата тераса е 349.30м2. В одобрената в Община Варна проектна документация за ателие No2 с площ 345м2 не е предвидена прилежаща открита тераса с площ 308м2. Откритата тераса представлява покрив на сградата, и при площообразуването на *** са взети 50% от площта на откритата покривна тераса, а останалите 50% са взети към общите части. Площта на покривната тераса Д-14, която е достъпна и се ползва само от *** е 110 м2. Тази площ е 100м2 и е взета към *** с 50%, т.е 55м2. Останалата квадратура от 50% е към общите части. Допълнително вещото лице изясни откъде се получават тези 308м2 записани в скицата „прилежащи части : открита покривна тераса" към ателие2 с площ 308м2. Това е сборът на всички открити покривни тераси по първоначалния проект, включително и площта на цветарниците, които не са изградени, но не са зачеркнати в екзекутива.

-квадратура на покрив-тераса Д-05 = 9.30м2

-квадратура на покрив-тераса Д-04 = 87.80м2

-квадратура на покрив-тераса Д-11 = 42.20м2

-квадратура на покрив-тераса Д-14=110.00м2

-квадратура на неизпълнени цветарници = 58.70м2

Сборът на всички площи от всички открити покривни тераси на това ниво е: 9.30м2 + 87.80м2 + 42.20м2+ 110.00м2 + 58.70м2 = 308м2

В площообразуването на ателие 2 е включена полагаемата се част 50% от ползваната от тях покривна тераса Д-14. Същата Д-14 с цялата си площ от 100% е включена в скицата като прилежаща част, заедно с част от офис 13 и цялата площ от 100% на двете тераси, ползвани от ателие 1. Това е явна фактическа грешка в кадастъра и има съответна процедура за отстраняването.

В счетоводната част на СТЕ вещото лице С. приема, че т.нар. „тераса“ представлява обща площ на всички тераси покривни тераси на същото ниво, поради което площта й не следва да бъде включена в площта на ателие № 2. Още повече - към площта на *** е включена част от „терасата“ - 50% от 110 кв.м., т.е. - 55кв.м., като общата площ на *** е 349.30кв.м., формирана както следва: 266.60кв.м. - обособеният обект ателие № 2, 22.30кв.м. - мокри помещения, 5.40кв.м. - площ на част от стълбищната площадка и 55.00кв.м. - част от покривната тераса. Дължимите данъци и такси се изчисляват въз основа на данъчната оценка на имота. В обжалвания АУЗ № МД-АУ-196/ 22.02.2021г. /лист **/ са включени данък недвижим имот и такса битови отпадъци. Към имота следва да бъдат включени ателие № 2 и земя. Ателието е нежилищен имот. Дължимите данъци са както следва:

За

2019г.:

Данъчна оценка на земя: 1 071.72лв.; данъчна оценка на ателие № 2 - 89 937.90лв.

Данък недвижими имоти: 2 на хиляда: за земя - 2.14лв., ателие № 2 - 179.88лв., общо - 182.02лв.

Такса битови отпадъци: 3.7%: за земя - 3.96лв., за ателие № 2 - 332.78лв., общо- 336.74лв.

За

2020г.:

Данъчна оценка на земя: 1 071.72лв.; данъчна оценка на ателие № 2 - 89 488.20лв.

Данък недвижими имоти: 2 на хиляда: за земя - 2.14лв., ателие № 2 - 178.98лв., общо - 181.12лв.

Такса битови отпадъци: 3.7%: за земя - 3.96лв., за ателие № 2 - 331.11лв., общо- 335.07лв.

Приети са изпратените с писмо с.д №

808/19.01.2022 г. от АГКК, заверени за вярност копия на документи по издаване на схема на самостоятелен обект с идентификатор № ***.** собственост на А.Н.А..

С молба с. д. № 2317/14.02.2022 г. А.Н.А. представя схема № 15-42498-18.01.2022 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.**.

Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Акт за установяване на задължения № МД-АУ-196/22.02.2021г. на гл. инспектор „КРД“ при дирекция „МД“ към Община Варна е връчен на 01.03.2021г., жалбата срещу него е депозирана на 11.03.2021г., видно от пощенското клеймо върху плика. В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК решаващият орган не се е произнесъл. Жалбата е подадена от надлежната страна до съда на 11.06.2021г, в законоустановен срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО/ представляват публични общински вземания и изрично са регламентирани в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4 ал.1 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4 – тези служители се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП. Същевременно, в чл. 107 ал.3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно, органа по приходите може да издаде АУЗ, когато размерът му се установява по данни от декларация. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл.9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, като и обжалването става по този ред. Само относно събирането на невнесените в срок такси и лихвите върху тях в ал.1 е регламентирано, че се осъществява по реда на ДОПК.

Разпечатката съдържа 48 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b0443d4-5c88-4089-b468-c10b3b8fa7cf