Решение № 58 от 24.02.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Монтана, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 339 от 17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2214/2023 г. по описа на ЛРС е отхвърлен предявеният от Г. Б. срещу „Ф. И.” ЕАД с ЕИК *, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта на сумите по изпълнителния лист от 18.01.2010 г. по гр.д. № 63/2010г. по описа на Районен съд Лом, за събирането на които суми е било образувано изп. д. № 9756/ 2013г. по описа на ЧСИ М. Б. с peг. № *в КЧСИ, с адрес: гр. *, бул. „*” № *, ет. *, а именно: 767.36 лв. главница, 102.94 лв. договорна лихва, 225 лв. разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2010г. до окончателното изплащане - поради погасяването им по изтекла пет годишна.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Г.Б. чрез процесуалния представител адв.Б. , в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят твърди,че в случая е изтекла погасителната давност по отношение на вземането ,тъй като не са налице действия от страна на кредитора, прекъснали давността . Поддържа,че дори и да има искания за действия до ЧСИ, такива не са предприети реално . Предвид гореизложеното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск.

Претендира разноски за двете инстанции .

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ф.И.” ЕАД с ЕИК *, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Въззиваемият твърди , че правилно съдът е приложил разпоредбата на 439 ГПК .В тази насока са изложени подробни доводи . Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение.

1

Претендира разноски.

Окръжен съд Монтана , след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена от надлежно лице в законоустановения срок.

По същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел,че процесното вземане не е погасено по давност,като е проследил всички действия ,предприети от взискателя по изп.дело № 956/2010г. по описа на ЧСИ М.М., преобразувано в ИД 9756/2013г. по описа на ЧСИ М.Б.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ЛРС, като съображенията за това са следните:

Длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. / определение No513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. No 1660/ 2016 г., І т. о. и определение No 410 от 20.09.2018г. на ВКС по ч. гр. д. No 3172/2018 г., IV г. о./

За да е основателен предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,които погасяват правото на вземане .

Установено е от доказателствата по делото, че ИД за процесното вземане (преди изпращането на ЧСИ М.Б.) е било образувано пред ЧСИ М.М. с депозирана молба на 03.05.2010г., в която е инкорпорирано искане по чл. 18 ЗЧСИ. На 10.08.2011г. от страна на взискателя е била депозирана молба за налагане на запор върху сметки на длъжника в четири посочени от взискателя банки. Изпратени са запорни съобщения от 09.11.2011г., като на ОББ АД е било връчено на 28.11.2011г. и е бил наложен запор на разкрита в тази банка сметка с титуляр Г. Б.. На 23.02.2012г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за трудови договори на Б. и да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение, както и справка за наличие на банкови сметки във всички банки и съответно е отправено искане за налагане на запор. На 30.05.2012г. ЧСИ М.М. е изготвил запорно съобщение до „Д.С.“ ЕООД. На 27.06.2012г. взискателят е поискал отново да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. при работодателя „Д.С.“ ЕООД, както и да бъде направена справка дали са налице трудови договори при друг работодател и да бъдат наложени запори и върху получаваното от тях трудово възнаграждение. С молба от 13.01.2014г. след изпращане на ИД на ЧСИ М.Б. е възложено от страна на взискателя – ответник по делото, извършването на действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ, като видно от материалите по ИД на 26.02.2014г. са изпратени запорни съобщения до банки на територията на Р.България. На 10.06.2015г. от страна на взискателя „Ф.И.“ ЕАД отново е поискано извършването на справки за трудови договори на длъжника и съответно налагане на запори върху трудовите възнаграждения, извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, налагане на запори върху 2 банкови сметки. Видно от материалите по делото със запорно съобщение от 22.06.2015г.

ЧСИ М.Б., връчено на работодателя „Д.С.“ ЕООД, гр.*на 25.06.2015г., е наложен запор върху трудовото възнагражение на Б.. Впоследствие искане за предприемане на изпълнителни действия чрез прилагане на изпълнителни способи са отправяни от взискателя с молби от 14.12.2016г., 07.04.2017г., 15.09.2017г., 13.04.2018г., 29.04.2021г., 24.10.2023г.

Анализирайки тази фактическа обстановка РС е приел,че за процесния период взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес , като същият периодично е искал предприемането на изпълнителни действия от страна на ЧСИ.

Съобразявайки се с разясненията, дадени в ТР 2/2023г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/1980г., според което по време на висящността на изпълнителния процес давност не тече, ЛРС е достигнал до извода , че до 26.06.2015г. при наличие на висящо изпълнително производство по изп.дело № 9756/2013г. давност не е текла.

От 26.06.2015г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок,която съответно е прекъсван многократно с исканията на взискателя.Неоснователно е становището на жалбоподателя,че част от тези искания не се отнасят до настоящата дело предвид факта,че в молбите не е посочено конкретно по кои дела се искат тези действия.

Действително, от материалите по делото се установява,че молбата очевидно се отнася до няколко дела, но в същата е посочено изрично,че е придружена от опис на изпълнителните дела ,в който безспорно фигурира и настоящата изпълнително дело.

В жалбата се въвеждат и твърдения,че на практика през периода 2016г-2023г. не са извършени никакви изпълнителни действия от страна на ЧСИ ,а запорът е наложен едва на 14.11.2023г.

Действително, никое от предприетите изпълнителни действия през този период не е било проведено, но в случая това не се дължи на поведението на кредитора,който своевременно е искал извършването на такива .Във всяка една от тези молби взискателят е поискал/освен проучване на имуществото на длъжника и проверка на трудовите договори/ да се наложи запор на банковите сметки и да се извърши опис в дома на длъжника.

Съгласно ТР № 2/23 г. от 04.07.2024г. по ТД № 2/23г.на ОСГТК води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.Предвид горното се налага извода,че с всяка от тези молби е прекъсната давността.

От изложеното се налага извод, че петгодишният давностен срок по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на изпълнителен лист от 18.01.2010 г. по гр.д. № 63/2010г. по описа на Районен съд Лом не е изтекъл .А след като това е така, то предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв.

Предвид гореизложеното атакуваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

3

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат присъдени сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА решение

2214/2023 г. на Районен съд Лом.

№ 3 3 9 о т 17.10.202 4 г., постановено по гр.д. №

ОСЪЖДА Г.Б. с ЕГН ********** от гр. *да заплати на „Ф.И.” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н *, ул. „*” № *сумата 100 лева (сто лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4