Определение № 574 от 18.09.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. Сливен, 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500337 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение по чл. 248 от ГПК, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че не е доволен от определението, с което съдът е намалил разноските на насрещната страна на сумата 650 лв., представляваща адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. РазвИ. подробни съображения, като сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил редица обстоятелства, които детайлно анализира.

Позовава се на съдебна практика. Твърди, че има съществена разлика между труда и усилията, които полага адвокатът по дела с фактическа и правна сложност с индивидуална подготовка и тези по еднотипни дела.

Иска да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново такова, като се намали присъденият адвокатски хонорар до справедлив и разумен размер.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна и развИ. подробни съображения относно правилността на обжалваното определение.

РазвИ. детайлни доводи, с които последователно оборва релевираните с частната жалба оплаквания, цитира разнообразна съдебна практика в потвърждение на тезата си и моли да се потвърди атакуваното определение.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, 1 отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С решението си първоинстанционният съд, с оглед уважаването на предявените установителен и осъдителен искове, е присъдил на ищцата направените по делото разноски, а по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА – на адвоката, осъществил безплатно процесуалното й представителство – възнаграждение в размер на 806, 36 лв.

Ответната страна е подала молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските касателно адвокатското възнаграждение и е поискала намаляването му. С атакуваното определение съдът е уважил молбата, като е изменил постановеното решение в частта за разноските, намалявайки размера на присъденото по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА възнаграждение на адвоката на ищеца на 650 лв. без ДДС, като се е аргументирал изчерпателно.

Въззивният съд намира атакуваното определение за правилно.

Процесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по най-добрия начин. Независимо от броя на делата с негово участие и сходствата между страни и предмет, различните индивидуални параметри и обстоятелства изискват отделни професионални усилия за постигане на ефективен резултат по всяко от тях.

Така, въззивният съд, като се съобрази с вида, характера и сложността на спора, броя и цената на исковете, обема на вложените процесуални усилия от адвоката, отнесени към защитавания интерес, намира че сумата 650 лв.

/без ДДС/ не е в завишен размер и кореспондира с описаните критерии.

Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение по чл. 248 от ГПК – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „В. БГ“ ЕООД, гр. София против определение № 4107/31.10.2024г. по гр.д. № 16/2024г. на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14107 от 31.10.2024г. по гр.д. № 16/24г. на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. Сливен, 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500337 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение по чл. 248 от ГПК, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че не е доволен от определението, с което съдът е намалил разноските на насрещната страна на сумата 650 лв., представляваща адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. РазвИ. подробни съображения, като сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил редица обстоятелства, които детайлно анализира.

Позовава се на съдебна практика. Твърди, че има съществена разлика между труда и усилията, които полага адвокатът по дела с фактическа и правна сложност с индивидуална подготовка и тези по еднотипни дела.

Иска да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново такова, като се намали присъденият адвокатски хонорар до справедлив и разумен размер.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна и развИ. подробни съображения относно правилността на обжалваното определение.

РазвИ. детайлни доводи, с които последователно оборва релевираните с частната жалба оплаквания, цитира разнообразна съдебна практика в потвърждение на тезата си и моли да се потвърди атакуваното определение.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, 1 отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С решението си първоинстанционният съд, с оглед уважаването на предявените установителен и осъдителен искове, е присъдил на ищцата направените по делото разноски, а по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА – на адвоката, осъществил безплатно процесуалното й представителство – възнаграждение в размер на 806, 36 лв.

Ответната страна е подала молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските касателно адвокатското възнаграждение и е поискала намаляването му. С атакуваното определение съдът е уважил молбата, като е изменил постановеното решение в частта за разноските, намалявайки размера на присъденото по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА възнаграждение на адвоката на ищеца на 650 лв. без ДДС, като се е аргументирал изчерпателно.

Въззивният съд намира атакуваното определение за правилно.

Процесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по най-добрия начин. Независимо от броя на делата с негово участие и сходствата между страни и предмет, различните индивидуални параметри и обстоятелства изискват отделни професионални усилия за постигане на ефективен резултат по всяко от тях.

Така, въззивният съд, като се съобрази с вида, характера и сложността на спора, броя и цената на исковете, обема на вложените процесуални усилия от адвоката, отнесени към защитавания интерес, намира че сумата 650 лв.

/без ДДС/ не е в завишен размер и кореспондира с описаните критерии.

Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение по чл. 248 от ГПК – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „В. БГ“ ЕООД, гр. София против определение № 4107/31.10.2024г. по гр.д. № 16/2024г. на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛНА.