Решение № 181 от 28.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600297 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.

С определение №761/11.08.2023г. по ЧНД №1001/2023г. Варненският окръжен съд на основание чл.25 НК групирал наказанията на осъденото лице Х. М. Х., наложени му по множество влезли в сила съдебни актове, като са сформирани няколко варианта за определяне на общо наказание. Съдът е групирал същите, съобразно изискването за най-благоприятно съчетание за осъдения, наложено е най-тежкото за изтърпяване наказание, в размер от 1 година „лишаване от свобода“, измежду влезлите в сила актове по НОХД № 4488/2020 год., НОХД № 4841/2021г., НОХД № 4401/2021г., НОХД № 2149/2022г, НОХД № 3645/2022 год., НОХД № 2308/2019 г. - всички по описа на Районен съд - Варна и ЧНД № 511/2022 год., НОХД № 529/2021 год. и НОХД № 698/2023г, всички по описа на Окръжен съд – Варна. На основание чл.25, вр. чл.23, ал.3 от НК е било присъединено наказанието глоба в размер на 500/петстотин/ лева, наложено по НОХД №4401/2021г., по описа на РС – Варна. Отделно за изтърпяване е останало наказанието по НОХД 1

№5058/2019г., по описа на РС – Варна, в размер от 5 месеца лишаване от свобода, при общ режим и глоба в размер на 300лв. Приложена е разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК. Оставено е без уважение приложението на чл.24 от НК.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурор при ОП-Варна. Основното възражение е свързано с отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, както и относно неправилно цитиране на акт, който следва да се включи в съвкупността – ЧНД №511/2022г. по описа на ОС - Варна, по което е заменено наказание пробация с наказание лишаване от свобода, вместо НОХД №2308/2019г. по описа на РС – Варна.

Пред състава на въззивния съд протеста се поддържа от представителя на АпП-Варна и с допълнителен аргумент в насока на необходимост от приложението на чл.24 от НК, с оглед постигнато споразумение от 01.11.2023г на РС Варна между прокурор при РП Варна и адв. Ст. Иванов в качеството на защитник на обв. Х..

Назначения от състава на АпС Варна служебен защитник оспорва протеста по отношение искането за приложението на чл.24 от НК, като пледира алтернативно за увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ само с 1 месец.

Осъденият Хр. Х. моли да не бъде увеличавано определеното му, общо наказание „лишаване от свобода“.

Съставът на АпС-Варна, като съобрази доводите в протеста, становището на сл. защитник и искането на осъденото лице, и провери изцяло правилността, обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, като взе предвид следното:

Протестът е подаден в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустим, разгледан по същество е и основателен.

Първонист. съд – ОС-Варна аргументирано е приел, а и не се спори от страните, че Х. Х. е осъждан многократно с влезли в сила съдебни актове за деяния от общ характер. Включените в съвкупността наказания са извършени при условия на реална съвкупност, преди да е имало влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях, което е обусловило тяхното групиране, на основание чл.

25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК , с определяне на едно общо най-тежко наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година при първоначален 2

„строг“ режим.

Правилно съдът, на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 500 лева към общо определеното наказание „лишаване от свобода“, както и извършеното приспадане, на основание чл.25, ал.2 НК на изтърпяните части от наказанията, включени в съвкупността. Това е относимо и по отношение на определения затворнически режим, съгласно изискванията на ЗИНЗС, за изтърпяване на общото наказание.

От друга страна, въззивният съд съобрази, че принципът за "поглъщане" на наказания /чл. 23 от НК/, закрепен в НК, балансиран с възможността за увеличаване на определената най-тежка санкция / чл. 24 от НК/, е насочен към постигане на справедливо наказание, удовлетворяващо целите на чл. 36 от НК. Правилното му прилагане изисква преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на отделените деяния, на броя на наказваните престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици. В този смисъл преценката на настоящата инстанция е за наличие на материално-правните предпоставки за приложението на чл.24 от НК: на осъденото лице са налагани наказания от един и същи вид – „лишаване от свобода“. За да бъде увеличено общото наказание, следва определеното такова да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Очевидно в случая е така: по отношение на осъд. Х. са постановени общо осем ефективни наказания „лишаване от свобода“, налице са условията на чл.29 от НК, общите осъждания са осемнадесет.

По настоящето ВЧНД №297/2023г., е представено като писмено доказателство, препис от споразумение за решаване на ДП, по което Х. М. Х. е привлечен като обвиняем за престъпление по 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а‘ и б.“б“ от НК. Определено е наказание „лишаване от свобода“, в размер от 10 месеца, търпимо при „строг“ режим. Деянието е извършено в периода 12.02.2023г – 13.02.2023г., непосредствено след изтърпяване на останалите наказания.

Изложената фактология очевидно обозначава трайно установена престъпна деятелност, както и липса на оказано въздействие върху личността.

3

Очевидно е, че изтърпяните до момента наказания не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. Затова и категорично се налага извода, че Х. реализира интензивна престъпна дейност, насочена предимно срещу собствеността, при условията на опасен рецидив, отличаваща се с упоритост и градация на посегателствата. Което пък еднозначно сочи, че той е личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени отрицателни нагласи.

С оглед постигане на целите по чл.36 от НК, следва да бъде увеличено общо определеното наказание по реда на чл.24 от НК, с 6 месеца „лишаване от свобода“, така както е поискано от държавното обвинение. Така увеличеното наказанието от 1/ една/ година, на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, би било ответно на целите на закона, а по този начин и справедливо.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на съдебния акт. Налице е само техническа грешка при изписване на номера и вида на делото от ВОС, включено в съвкупността и цитирано по-горе, което следва да се коригира от настоящата инстанция.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на атакуваното определение, Варненският апелативен съд, на основание чл. 341 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 334, т. 3 НПК РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение №761/11.08.2023г. по ЧНД №1001/2023г. на Варненски окръжен съд, като на основание чл.24 НК УВЕЛИЧАВА определеното на Х. М. Х. общо наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода с ШЕСТ МЕСЕЦА, т. е общото наказание, което следва да изтърпи е в размера на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА при строг режим.

Допуска поправка на техническа грешка в диспозитива на определението на ОС – Варна, като вместо НОХД №2308/2019г. по описа на РС – Варна, следва да се чете ЧНД №511/2022г. по описа на ОС – Варна.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5