Определение № 822 от 19.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1470/2024
- Вид
- Определение № 822
- Подписан
- 19.03.2024
- В сила
- 18.03.2024
- Състав
- Виктор Бисеров Чаушев, Величка Маринкова, Анна Кофинова
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.1, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 822 гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виктор Б. Чаушев
Членове:
Величка Маринкова
Анна Кофинова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601470 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
С определение от 22.01.2024 г. СРС, НО, 7 състав по НЧД№239/2024 г. е отменил Постановление от 03.12.2023 г., с което СРП е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №3383 ЗМК-866/22 г. по описа на 08 РУ- СДВР, пр.пр.№38028/2022 г. по описа на СРП на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НК.
Срещу определението на СРС в законоустановения срок е постъпил частен протест от прокурор при СРП, в който се оспорва законосъобразността на протестираното определение на СРС, като прокурорът излага подробни съображения за това. Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да постанови ново, с което да потвърди постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото. В протеста не се правят искания по доказателствата.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал.7 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда и доводите в частния протест намери следното:
Частният протест е основателен.
С Постановление от 03.12.2023 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 3383 ЗМК 866/2022г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. №38028/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, поради заплащане на сумата за дължимата издръжка, до постановяване на постановлението за прекратяване, на основание чл.183, ал.3 НК. За да се произнесе в този смисъл, прокурорът при СРП е преценил, че обв. Г. е изпълнил изцяло задължението си към своя низходящ — А.
К. Г. с ЕГН **********, като е изплатил издръжката за детето си за инкриминирания период.
1 с Определение от 22.01.2024 г. СРС е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото от 03.12.2023 г., издадено от прокурор при СРП. В определението си съдът е посочил на първо място, че прокурорът не разполага с правомощия да прекрати наказателното производство дори при наличието на хипотезата на чл. 183, ал.3 от НК. Счел е, че поощрителната разпоредба на чл. 183, ал.3 от НК може да бъде приложена единствено и само от съда, а не от прокурора.
На следващо място, съдът е посочил, че СРП се е позовала в постановлението си на изготвена допълнителна СОцЕ, както и на документ, депозиран от обвиняемия - разписка от 23.04.22 г. за получена сума от 400 лева, чиято автентичност и авторство се оспорва от Т.Я.майка и законен представител на малолетното дете А. К.ов Г.. Според първостепенния съд посоченото обстоятелство задължавало разследващия орган да назначи графическа експертиза с оглед изнесените данни за евентуално извършено престъпление.
Въззивният съд също както и прокурора при СРП не се съгласява с тези правни изводи на първостепенния съд, поради което и намира постановеното определение за неправилно.
Правилно в частния протест прокурорът при СРП се позовава на ТР №19 от 27.III.1974 г. по Н.Д. №12/1974 г. на ОСНК на ВС, в което изрично е посочено, че разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК може да бъде приложена, ако са налице предвидените в нея предпоставки, както от прокурора на предварителното производство, така и от съда до предаването на обвиняемия на съд. “Становището, че това може да стане само с присъда, е неправилно. В тези случаи по силата на закона прокуратурата също може да прекрати наказателното преследване, щом извършеното деяние е ненаказуемо. Внасянето на делото с обвинителен акт и предаването на съд имат смисъл, само когато е налице наказуемо деяние, а не такова, за което предварително се знае, че деецът ще бъде освободен от наказание“. В цитираното ТР е посочено още, че „застъпеното становище в Тълкувателно решение на ОСНК от 02.02.1970 г., че чл. 183, ал. 3 НК не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда, която единствено може да служи като доказателство, че деецът се е ползвал веднъж от тази разпоредба, като неправилно следва да се изостави“.
Правилно също така прокурорът от СРП е приел в отмененото постановление, че обв.
Г. е изплатил изцяло издръжката за малолетното си дете А. К. Г. за инкриминирания период, а именно от влизане в сила на гражданското решение до 31.12.2022 г.
Тук следва изрично да се отбележи, че в постановлението, с което е прекратено наказателното производство по делото, прокурорът правилно е установил, на база събрания доказателствен материал, фактическата обстановка по делото, която подробно е описал в същото, за разлика от първостепенния съд, който е изложил само фрагментарни фактически изводи в своето определение, като не е посочил какво възприема по основния спорен въпрос, а именно- има ли пълно плащане от страна на обвиняемия на дължимите от него вноски за издръжка на малолетното му дете за инкриминирания период или не. Ако бе изложил доводи в тази насока, т.е. ако беше посочил какво според него се установява по този въпрос, съдът можеше да стигне и до други правни изводи, съответно можеше и да не дава 2 указания за изследване истинността на оспорената разписка, най- малкото не и с оглед нуждите на конкретното производство и обвинение. Това е така, доколкото и според въззивния съд, въпросната разписка, чиято истинност, а оттук и достоверност на отразеното в нея плащане на сумата от 400 лв. се явява неотносима към инкриминираното деяние и не дава отражение на извода дали обвиняемият е заплатил всички дължими вноски за издръжка за инкриминирания период или не.
Както се установява от материалите по делото, съответно както е приел за установено и прокурорът при СРП, първоначално К. Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за периода от 01.02.2022 г. до 31.12.2022 г. Спрямо него е бил внесен и ОА в СРС, въз основа на който е било образувано НОХД №10674/2023 г. на СРС, НО, 112 с-в, което обаче е било прекратено с протоколно определение на СРС, поради допуснати отстраними процесуални нарушени на ДП, изразяващи се в неясноти и противоречия в ОА.
След връщане на делото на ДП, наблюдаващият прокурор е прецизирал съобразно своята преценка обвинението спрямо Г., като с постановление от 06.11.2023 г. той е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за периода 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., а именно за това, че не е изпълнил задължението си за плащане на 6 пълни месечни вноски в размер на по 200 лв. всяка, като общият размер на дължимата сума за издръжка по тях възлиза на 1200 лв. Това именно е последната инкриминираната сума и последният инкриминирания период на ДП.
С оглед на това последно обвинение спрямо Г., прокурорът при СРП е назначил на ДП Допълнителна СОцЕ. Според заключението на същата за периода от 01.02.2022 г. /от влизане в сила на гражданското решение, по силата на което обв,Г. е бил осъден да плаща издръжка на малолетния си син/ до 31.12.2022 г. размерът на дължимите вноски възлиза на 2200 лв.- т.е. 11 пълни месечни вноски всяка на стойност 200 лв. Видно е, че в допълнителното заключение вещото лице е приело и изследвало по- голям период от време, в сравнение с инкриминирания такъв, който е от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. и който се равнява на 6 пълни месечни вноски всяка на стойност 200 лв. или общо 1200 лв. Видно е също така от заключението на ДСОцЕ, че за периода от месец април 2022 г. до месец ноември 2023 г., обвиняемият Г. е заплатил на малолетния си син, чрез неговата майка и законен представител Т.Я. общо сумата от 3600 лв., която сума надхвърля не само инкриминирания размер от 1200 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., но и размера на дължимите издръжки за периода от влизане в сила на гражданското решение- 01.02.2022 г. до 31.12.2022 г., който възлиза на 2200 лв. С други думи, чрез плащанията, които е направил обв.Г. общо в размер на 3600 лв. за погасяване на дължимите от него суми за издръжка на малолетното му дете, той на практика е извършил плащане на всички дължими суми за това за 2022 г., както и част от дължимите суми за издръжка за 2023 г., а именно за 7 месеца от 2023 г., което може да се установи, чрез проста аритметика.
Посочените в заключението на ДСОцЕ плащания, които вещото лице в взело предвид, за да стигне до тези изводи не са оспорени от майката Т.Я. и тя не отрича да е 3 получила сумите по тези плащания, извършени било по банков път, било на ръка, за което са били издавани и съответните разписки, взети предвид от вещото лице. Оспорената от Т.Я. разписка от 23.04.2022 г. за сумата от 400 лв. на първо място изобщо не е взета предвид от вещото лице, при изготвяне на заключението, т.е. с други думи тази сума по тази разписка не се включва в сумите, които вещото лице е взело предвид, за да стигне до извода, че обвиняемият Г. е платил всички дължими от него суми и вноски за инкриминирания период, та дори и за цялата 2022 г. от момента, от който той дължи тези суми. Тази разписка и тази сума не фигурират в заключението на в.л.
На следващо място, тази разписка е за дължими вноски за издръжка за месец април и май 2022 г. /така поне е посочено в нея/, които са извън инкриминирания период, който и според последното повдигнато обвинение на Г. на ДП е в рамките на периода 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. С други думи тази разписка е неотносима към инкриминирания период, като и дори без нея и без сумата, посочена в нея, изводите на в.л., възприети и от прокурора, че обвиняемият е платил всички дължими от него вноски за издръжка за 2022 г. и в този смисъл цялата дължима сума за издръжка за 2022 г., остават непроменени.
Ето защо и дори тази разписка да е неистинска, това няма отношение към конкретно повдигнатото обвинение по настоящето ДП на обвиняемия Г., поради което и изследването от страна на разследващите дали същата е истинска или не, е неотносимо към конкретното наказателно производство и изводите на прокурора относно наличието в случая на хипотезата на чл.183, ал.3 от НК.
Изследването на въпросната разписка, чрез назначаването на СГрЕ не би променило изводите на прокурора за това, че в случая е налице хипотезата на чл.183, ал.3 от НК, поради което и не се налага изследването на този документ в рамките и за нуждите на конкретното ДП, като не пречи да бъде образувано ново ДП във връзка с този документ, ако прокурорът събере данни за извършено от някого документно престъпление.
Предвид това и връщането на делото на ДФ за изпълнение на дадените от първостепенния съд указания в тази насока, се явява неправилно и незаконосъобразно.
Следва да се отбележи само в допълнение, че дори майката на малолетния пострадалТ.Я. не твърди да не е получила всички дължими суми за издръжка за 2022 г. Видно от протокола от 27.11.2023 г., с който са й били предявени материалите по делото, тя оспорва единствено въпросната разписка, като твърди само, че обв.Г. отново закъснява с плащанията за издръжка за 2023 г., които закъснения според нея са с повее от 2 издръжки, както и че отново сумите не са плащани съобразно споразумението до 15-то число на текущия месец. С други думи тя твърди да има ново неизпълнение за нов период, но не оспорва да е получила всички суми за инкриминирания такъв съобразно последното постановление за привличане на обвиняем, а именно за периода 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г.
В случай, че се съберат достатъчно данни затова, изцяло в прерогативите на прокурора е да прецени дали да образува ново ДП спрямо Г. за ново престъпление по чл.183, ал.1 от НК за нов инкриминиран период, но това не е основание постановлението на 4 прокурора, с което той е прекратил воденото спрямо К. Г. наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за периода 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. , поради наличие на хипотезата на чл.183, ал.3 от НК, да бъде отменяно.
Като е сторил това, първостепенният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен изцяло и вместо това, постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по конкретното ДП, да бъде потвърдено изцяло.
Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b02d506-bcd8-46ec-ba32-cb5e3970c6c7